Възникване на естествените науки - Рудолф Щайнер

Естествените науки са навлезли в такава възраст, когато ученият трябва да се запита откъде идва и накъде отива, дали самият той е само продукт на отминалите епохи, или носи в своето съзнание зародиша на бъдещето. Не става дума за доказване или оспорване на научни тези. Важното и решаващо задължение на учения е не друго, а индивидуалната му свързаност с духовния свят: както с неговите висши области, така и със застрашителните сили, които в своите „Антропософски ръководни принципи“ (Събр. съч. 28) Рудолф Щайнер нарече „под-природа“.

През нощта на 31. Декември 1922, непосредствено преди шестата лекция от този цикъл избухва пожарът, унищожил до основи изработената от дърво сграда на първия Гьотеанум в Дорнах. На следващия ден, веднага след този тежък удар на съдбата, под товара на огромната духовна и практическа отговорност, произтичащи от трагичното събитие, Рудолф Щайнер застава пред ораторския пулт и изнася поредната лекция.

ОТ СЪДЪРЖАНИЕТО:

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24. Декември 1922 г.

Коледното настроение. Модерните естествени науки носят зародиша на новия духовен живот. Николай Кузански и „Братята в общия живот”. Съборът в Базел. „Docta Ignorantia”. Майстер Екхард и „нищото”. Възгледите на Тома Аквински. Скотус Еригена. Сигурността на математиката.

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25. Декември 1922 г.

Симптоматологично разглеждане на историята. Пневматологична фаза. Мистична фаза. Математическа фаза. Демокрит и представата му за атомите. Как да си възвърнем вътрешния смисъл на трите пространствени измерения. Коперниковата планетарна система.

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26. Декември 1922 г.

Математиката е извлечена от нашата двигателна система. Изживяването за кръвта. Мистика и математика. Координатната система и абстрактното изживяване на пространството. Спиноза. Модерното математическо мислене вече не е свързано с вътрешните изживявания на човека. Предпоставки за откритията на Коперник и Уйлям Харви.

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27. Декември 1922 г.

Птоломей и Коперник. Джордано Бруно в прехода между стария и новия светоглед. Математиката и астрономията на Нютон откъснаха човека от Бога. Пространството като „сензориум на Бога”. Противниците на Нютон: Бъркли и Гьоте. Възраженията на Бъркли срещу изчисленията с безкрайно малките величини. Науката за неживата природа изисква от нас отново да открием Духа в природата.

ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28. Декември 1922 г.

Учението на Джон Лок за разликата между първичните и вторичните качества и неговата несъстоятелност. Рихард Вале: „В мозъка няма нищо, което да не съществува в нервите”. Вайсман: безсмъртието на едноклетъчните организми. Математиката на Спиноза в неговата „Етика”. Поанкаре и атомизмът.

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Януари 1923 г.

Познавателният проблем при Лок. Образните изживявания на първичните и вторичните качества. Несигурните различия между човека и животното. Междучелюстната кост. Възраженията на Гьоте. Природонаучните изследвания не се интересуват от душевно-духовната същност на човека.

СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Януари 1923 г.

Липсващият познавателен мост между човека и света. Изгубената опитност на древните: „Светлината в мен е противоположната сила на тежестта”. Законите на Галилей. Несъгласията с Аристотел. Коперник и Кеплер. Възникване на понятието „гравитация”. Гален: четирите елемента и четирите телесни течности. Съвременният човек вече няма вътрешната опитност за тежестта, движението и скоростта, които са станали чисто физически явления. Теория на относителността.

ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Януари 1923 г.

В края на миналия век новото отношение на духовния свят към физическия свят отваря пътя към истинското духовно познание. Скотус Еригена. Учението на Гален за телесните сокове и философите от предсократовата ера. Джон Лок. Душевно-дихателното изживяване в системата йога; Азово-топлинното изживяване в пневматологията. Последните проблясъци на древната наука на посвещението през Средновековието. Йоханес Скотус Еригена. Парацелз и Якоб Бьоме. Ятрохимическата школа.

ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Януари 1923 г.

Разривът между външната наука за природата и вътрешната наука за човека. Как да внесем отново живот в идеята, която си съставяме за физическите явления. Неодушевената природа съставлява едно крайно състояние на живота; етерната природа съставлява неговото начално състояние. Една хермафродитна наука: Физиологията, която трябва да се разпадне на една една реална химия и на една реална психология. Същност на болестните и терапевтичните процеси. Философия на свободата.