Това което е било наша психика и душа е излята навън като сгради, изобретения. Усещането за това че всичко което ни заобикаля, е наша бивша душевност води до една излъганост, но трябва да бъде и наша гордост.
Хаосът идва преди всичко от действията на ариманическите същества, които успяха да се промъкнат в човешката душа поради помраченото съзнание на съвременните хора.
Всички събития в живота на човека са произлезли от "словото". И така, когато един човек не мисли правилно, тогава той привлича един низш дух, който става част от неговия живот и от неговото мислене.
На всички нас ни предстоят срещи с нов тип енергии и необходимостта от нови познания е неизбежна. Това е и причината на вратата да чука нов тип медицина – духовна
Представяме ви най-новото интервю с Елеазар Хараш (17.05.2019) по темата за Потънкостите в пътя на духовното развитие. Очаквайте в началото на седмицата пълен текст.
Колкото повече ставаме мъдри, толкова повече бягаме понякога от нашите инстнктивни съдбини. Във всяко човешко същество има желание за мъдрост, което би могло да стане съвест в повечето случаи на живота. А онова, което се е променило в съвест, не спада вече към неприятелските сили.
Дяволът знае кога сме отпуснати и кога сме в съмнение, и веднага – атакуване. Достатъчно е само един миг да се отпуснеш, да не мислиш за Бога или за нещо Духовно – и той знае това.
Пустинята е було на Бога. Тя е звукът на Нищото и звукът на Безкрая. Истинският човек е съставен от Пустота. Пустинята е духовно измерение. Има хора, които имат особена връзка с душата на Пустинята, но те са от избраните, от призованите. На тях Пустинята разкрива своите богатства.
Светът е пълен със слаби и благородни същества, които мислят, че последната дума на дълга се намира в жертването. Светът е пълен с красиви души, които като не знаят какво да правят, търсят да жертват живота си и това се смята за върховна добродетел
Колкото повече обичаме в нас наслаждението, дяволът се проявява, а колкото повече се стремим да обичаме страданието - дяволът намалява. Самият Бог е непрекъснато страдание, защото Бог е безкрайно отрицателен.
Съвременните езици се нуждаят от пречистване на думите си. Някои думи имат няколко значения. Всяка дума трябва да има едно значение. Казваме съдя и садя. Садя, значи засаждам, а съдя, значи да обвиняваш