Голямата страст и емоционалност винаги определят фатални неща. Болната емоционалност е намагнетизирана от астралния свят и от силите на злото – и затова тя често е път към безумие.
По повод 154 годишнината (11/07/2018) от слизането на Земята на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), публикуваме избрани мисли и предговорът на Елеазар Хараш към книгата "В Храма на Учителя
Освен като Идея Животът би трябвало да бъде разглеждан и осъзнаван и като творчески процес. Той е проява на Идеята за Съзидателност, а в своята същност тази Идея е Програма за създаване и развитие на Сътворението.
Земеделците са били първите хора на морала. Когато един градинар нищо не е посял, той не очаква реколта - и ако е посял салати, знае, че няма да вади моркови. Тогава, защо един човек, който е сял омраза и раздор, очаква да жъне любов и мир?
Защо говорим за нова духовна култура? Защото духовното познание, с което би трябвало да работи в настоящото съвремие човечеството, се свързва с Новия Завет.
Щастието е изгубване на пътя. Щастието е изгубване на себе си. Щастието е изгубване на дълбочината си. Щастливият човек е радостен, но той не знае на къде върви.
В началото бе Словото, а след това първото творение на Бога е Светлината, Виделината. „И рече Бог да бъде Виделина и биде Виделина.“ Словото на Учителя след тези години на събиране на Словото, на събиране на беседите, и възможността да работим с всички налични беседи