Пирамидите в Гиза носят полъха на онази Свещенна Древност, която макар и скрита, продължава да ни зове за завръщане към нашия Духовен център. Едно от най-впечатляващите обстоятелства около пирамидите в Гиза е самото им местоположение. Голямата пирамида е разположена на 29.9792458° северна ширина – число, което съвпада с 299 792 458 м/с, което е скоростта на светлината във вакуум. Това съвпадение между координати и космическа константа говори за съблюдаване на космични принципи, надхвърлящи всякакви стандартни представи на днешната наука, спрямо Сакралната наука на Древен Египет.

Комплексът в Гиза е ориентиран с изключителна точност към четирите посоки на света, а входът на Хеопсовата пирамида гледа точно на север. Посоката на входа към север има особено значение. Северът е посока и символ на Истината, а звездата Сириус е свещеният ориентир, свързан с обучението на душите и с духовното извисяване. Според Елеазар Хараш през портала на Сириус преминават само тези, които са достигнали чиста духовност, защото там пребивават прадревни Учители, пазители на Тайните на другия живот.

Елеазар Хараш описва пирамидите като вход към Живота в Духа и като втвърдена светлина или слънчево светилище, чиято цел е да води човека по пътя от материята към Духа. Той ги определя като идея за единно човечество с един връх, насочен към Бога. Тази концепция съвпада с древноегипетската представа за вътрешното Слънце, което човек трябва да събуди в себе си. 

Когато се говори за пирамидите, често се казва, че те са били гробници. Но вътрешната им структура, липсата на погребения и фактът, че техните коридори и камери създават специфична акустика и резонанс, загатват за нещо друго. Много духовни Учители ги описват като пространства, създадени за преживяване на друга, предимно вътрешна реалност. Елеазар Хараш подчертава, че в пирамидите материята се връща към своята първична светлина. Според него те са втвърдена светлина, слънчево светилище и символ на движение от множествеността към Единното и ни напомнят, че човекът има вътрешен път, който се изкачва нагоре.

Съвпадението между координатите на Голямата пирамида и скоростта на светлината не е игра на числа, а дълбок знак за свещено древно познание и връзка между реализираното на земен план и космическия порядък. Тук се ражда и най-големият въпрос: как са знаели? Трудно е да се приеме, че това съвпадение е резултат от случайно поставяне на структурата. Още по-трудно е да си представим, че обществото, което е живяло преди 4500 години, е разполагало с технология, познание или математически системи, позволяващи им да работят със стойности, които ние откриваме едва в модерната наука. Възможностите са две – или те са имали напреднали средства, за които нямаме свидетелства, или са поддържали връзка с духовни източници, които са считали за богове. И в двата случая пирамидата не е построена в пустинята като случайна геометрична структура, а като прецизно изчислено място.

Пирамидите в Гиза са сакрално съчетание от древно познание, числа, пропорции, символика и духовна архитектура. Те събират в себе си идеята за светлина, памет и вечност. В тях присъства стремеж към Единството, към Слънцето като образ на вътрешния огън, към Сириус като висш трансцедентален стремеж. И когато човек осъзнае, че координатите им отразяват същата константа, която управлява движението на светлината във вселената, тогава пирамидите започват да изглеждат като вибриращ код, оставен и за бъдещите души, готови да го приемат дълбоко навътре в себе си.