Елеазар Хараш:
Якоб Бьоме – един от най-големите теософи – всъщност ако трябва да бъда по-точен, това е най-големият теософ за всички времена. Той е живял около 16 век, обущар, гонен от църквите. Той е благодарен на тези гонения, защото, според него, те са изработили, както става естествено, неговата дълбочина, неговото дълбоко завръщане в Бога. Ето защо е имало гонения срещу богомили, за да могат те да се завърнат много дълбоко, осъзнато вътре в тайната на Бога и да могат да владеят след време там, където трябва и да помагат на съществата.
Това е човек с дълбока и мистична интуиция - тих, скромен, пестелив на думи, търпелив и в страданието; търпелив, благ в себе си. През 1600 г. влиза в Посвещение и започва да различава тънкостите на нещата и казва: “Аз не съм Аз. Аз не знам тези неща, но Бог в мене ги знае.” - Вече става Единството, и тука вече отпада знаещия. Досега е знаел - свърши! - “...Бог в мене ги знае”.
Бьоме е видял Тайната на Живота с Очите на Духа. И казва: “Аз не се нуждая от доказателства за Бога. Аз живея единствено в Него”. - въобще отпадат доказателства!
Самият Бьоме е тайна. Бьоме е дълбоко вътрешно събитие. Малко е труден за разбиране, обаче той си остава най-дълбокият и към него се приближават донякъде Сведенборг, Майстер Екхарт и някои други, но най-големият теософ си остава Якоб Бьоме, шестнадесети век живял, специално в областта на теософията и на Божествената Мъдрост говорил. Той казва: “Когато някое същество е създадено от силите на светлината и иска да се извиси по-дълбоко от тази светлина, която го е създала, и се опитва да гори по-силно от Бога, т.е. да иска да има по-големи възможности от Него, тогава тази светлина в него загасва”. И това същество става тъмно, това е произходът на тъмните същества, оттук започва, когато са поискали нещо повече, отколкото е мярката. Такова същество става тъмно. Това е подобно на свещта. Като я запалят – гори, а като я духнат – угасва и наоколо настава мрак. Изгасналата свещ става тъмна. Това означава, че светлината свети от вътрешната подкрепа на Бога. Значи в духовен план законът е следният: Светлината свети от вътрешната подкрепа на Бога, от Неговата вътрешна сила. Но когато някой с личните си качества иска да повреди силата на светлината, тогава свещта изгасва. Неговият пламък към Истината изгасва. И както казах, съществото става тъмно, неосветено. Това се е случило с Луцифер и с много негови последователи, можем да кажем милиони.
Якоб Бьоме - най-дълбокият теософ - казва: „Целта на злото е възраждане на живота“. Бьоме се е докосвал до най-дълбоки тайни. Знаел е тайната на змията; тя пази тайната на Бога, тя е могъща окултна сила и който е намерил тази тайна, той е намерил и тайната на живота. Той е видял тайнственото значение на символите (думите). Символът е един остатък от древния свят, закодиран източник на енергия. Бьоме загатва за победа над змията - могъщество на Словото във вътрешния живот. Победа над змията значи да възстановиш Небето в себе си.
Бьоме е преживял истинската Тайна на живота. Той е родил в себе си, в дълбините си самия Бог, самото Божество и той сам си го казва. Казва: “Аз видях какво има в дълбочината на Бога. Аз записах това, което е допустимо да се каже навън под формата на книга. Срещу мен духаха много студени ветрове, но волята на човешкия Дух не може никога да бъде спряна. Много пъти моето дърво,( т.е. моето същество), се опитваше да даде плод и все не можеше, докато дойде моят час, истинското просветление.”
Вдъхновения от Якоб Бьоме:
Който намери Бога, намира всичко.
*
Да познаеш себе си, значи да си докоснат от Мистерията на живота.
*
Бог не се явява Природа. Бог е Бездна. А Природата и Творението са Негово нещо, посредством което Бог прави Себе Си.
*
Целта на живота не е доброто, а постигането на Бога.
Бог е Единственото, с което трябва да се запасиш.
*
В дълбините на Отеца обитава древна сила, чиста - много остра, много могъща.
*
Всичко се случва в Бога, а не в света. Животът е произлязъл от Божият Глас. Дори и царството на злото и Тъмнината не принадлежат на Дявола.
*
Сатана е князът на този свят, но не е господар.
*
Любовта е Главната Сила на Бога. Тя е Великото качество, което Луцифер е изгубил.
*
Бог не е зъл, не е добър, но Той е първопричината на злото и доброто.
*
Божественият Мрак, Божествената Скритост, символизира Висшата Тайна на Бога - Неизследимата Област, Неведомото начало. Този Мрак е Преизобилна Пра-Светлина.
*
Този Мрак е Преизобилна Пра-Светлина, която е Тоталната Сърцевина на Древното Божество. Този Мрак е Древната Сърцевина на Бога и е Пра-Светлина на високо Ниво. Това е Неговото Естество - “Териум Магнум” - Великата Мистерия.
*
Мистичното познание веднага те лишава от народност и дом. Мистичното познание те отвежда в безпределното. Безпределното е прародината. Безпределното е субстанцията на боговете, но то е скрито и в свещения кът на човешкото сърце.
*
Дяволът няма власт дори над една сламка.
Който е избрал Бога в своя живот, той разбира колко е слаб дяволът, но който е избрал себе си, и сламка може да го събори.
*
Желанието е същество без произход, без корени. То е нещо измислено, фиктивно.
*
Твоето собствено слушане, желание и зрение ти препятстват да чуеш Бога.
*
Желанието е същество, което няма нито истинско знание, нито разбиране. В природата на желанието няма място за отдих и покой, за разлика от Любовта.
*
Желанието търси това, което никога няма да срещне и да намери, за разлика от Любовта. Такава е неговата природа – да търси и да не може да намери.
Желанието е обладател. Но в крайна сметка то обладава самото себе си. Значи то се завръща в себе си и се оказва, че излъгва себе си.
*
От древността досега желанието живее много животи, но разпокъсано, защото живее без Същността. То живее странно и някак си само по себе си. Ако това желание би пожелало Любовта, тогава то ще се насочи към Мистериум Магнум, към Великото Тайнство на Бога.
*
Някога в древността Луцифер е бил светоносен. Той е бил светла Земя, светла идея, допреди трагичното падение. Луцифер, тази светла Земя, е произлязъл от Мистериум Магнум, но е паднал в желание и е загубил своето място в Плерома, т.е. в духовния свят.
*
Ето защо няма по-полезно нещо за човека от това да разбере и познае себе си. Човекът има дълбоко познание за нещата, когато Бог е излял Любовта Си върху него. Божията Любов е самата чиста и познавателна способност, самата тя е това.
*
Всеки човек е длъжен да върне своето време във вечността.
Който се жертва с любов, бива надарен с Дух.
*
Целият път се съдържа в благото Име на Исус Христос.
*
Това, че Христос е умрял за тебе въобще не те прави истински християнин. Истинският християнин се намира в Тайната на Чистото си Сърце. И там в този Храм, той служи на Бога. Това е храма, там е мястото. Чистият има Бог в себе си, а не църква и религия. Ако аз хиляди години ходя на църква, а нямам Христос в себе си - това е забавление.
*
На Земята Христос съкруши значението на човешката воля и нейните пътища. Така е била разрушена дяволската воля, защото човешката и дяволската са сродни. Когато човекът избере пътят на Божията Воля, дяволската воля е съкрушена.
*
Там, където пътят е най-труден, там върви. И онова, което светът отхвърля, него вземи. Това, което светът прави, недей да го правиш и във всички неща ходи обратно на света, за да се приближиш най-близо до това, което търсиш.
*
Когато с помощта на Бога се борих и сражавах със самия себе си, дивна светлина осия моята душа.
*
Аз реших да гледам на себе си като мъртвец в плът и реших да дочакам това време, когато Христос ще се въплоти в мене, за да мога да живея съгласно неговата воля.
*
Аз желаех да постигна сърцето Божие и да се скрия в него от страшните бури на дявола. С помощта на Божественото аз замислих да превъзмогна вродената зла воля и да се слея с любовта на Бога в Христа.
*
Дивната светлина, която ме посети беше съвършено чужда на моята неукротима природа, но в нея аз познах истинската природа на Бога и човека.
*
Само този, в който съществува и живее Христос е християнин. Това е човекът, в който Христос е възкръснал.
*
Любовта е единственото благо, за което човек нищо не може да каже. Този, който е намерил това благо, той е намерил всичко.
*
Нищото е началото на всички начала и то управлява всичко.
*
Какво остава още скрито? - Истинското Христово учение.
*
Искаш ли да имаш отворена врата в Божественото, ти трябва да бъдеш в Божията любов.
*
Бог е същност на същностите. Той е Бездна и Основа.
*
Бог е вечно Слово, което съвършено предава волята на Бездната. Диханието на Бездната говори чрез Бога. Когато нещо от диханието на Бездната е слязло върху Бога, Бог го е приел тотално. По-късно това е било наречено животът, оттам е произлязъл животът.
*
По отношение на Бездната Бог е само една послушна Тишина.