От изкуството изпълнено с Любов винаги тече една мелодия

Какво е да си потопен в атмосферата на изкуството? Това е да си отворил сърцето си за Духа, който прониква вътре в изкуството. В тази атмосфера постоянно плава усета за невидимото. В този усет пред теб се разкрива смисъла и живота в изкуството. Няма изкуство, което да е статично, дори да изглежда такова. Въпросът е до това - имаш ли възприятието на Духа?...

Мярка за истинско изкуство е, че когато си сред него - времето изчезва. Истинското изкуство носи нещо от безвремието, защото от там е неговия Извор. Истинското изкуство носи нещо от Нищото. Онзи, който е проводник на Бога в изкуството има дарба, а не талант.  Онзи, който е потопен в съкровеността на изкуството е сътворец заедно с Бог, който потича - в картината, в музиката, в поезията, в изяществото на скулптурата.

Както Бог потича в Словото, така Бог потича в изкуството, изпълвайки форми, симетрии, цветове и звуци…със смисъл, който често остава скрит дори за самият автор. Условието Бог да потече през теб и ти да създадеш истинска творба е да си отстъпил мястото си на Бога. Това означава, че в истинското изкуство няма място за его. Егото е свързано с таланта и очакванията за признание аплодисменти и авторитет, докато дарбата е свързана с безкористието и дълбокото осъзнаване, че само Божественият импулс изпълва изкуството с живот.

В истинското изкуство няма идея за резултат, а само за посока - защото творбата, която е изпълнена от Духа - оживява непрестанно. Например: вижте скулптурите на Ехнатон и Неф - често оживяват при продължително съзерцание. Това означава, че истинското изкуство съхранява Духа и е връзка с Духа на нещата.

От изкуството изпълнено с Любов винаги тече една мелодия. Райнер Мария Рилке я нарича: “Мелодията на нещата”. 

Когато си пред творба на изкуството, докосната от Бога, освен, че времето постепенно изчезва (това зависи от степента на твоето съзерцание)...от тази творба се носи един фин ефир, една лекота, една мека вибрация и покой, които се вливат в теб. И така, както водата лекува, само когато е в покой, така между теб и картината, между теб и скулптурата, между теб и музиката…трябва да има състояние на покой, в който божественият импулс, запечатан в творбата да лекува твоето съзнание (запечатан означава - съхранен). 

Смисъла на изкуството е да лекува съзнанието. Съзнание, което е леко, което е лекувано, постепенно става възприемчиво за смисъла на всичко в света. Душа, която е напоена с божествените трепети в изкуството, вижда смисъла дори в противоречията, вижда скритата хармония и красота във всичко. Изкуството има мисията да отваря духовния поглед - и това правят всички велики художници, композитори, скулптури, драматурзи и писатели. И те са велики не защото са търсили величие, а защото признават, че те не са автори, а само проводници на Великия, на Единния, на Всемогъщия, на Всескрития, на Всеблагия и на Всемилостивия.