Елеазар Хараш:

Василид - един от най-големите посветени, от най-великите гностици. Това е бащата на гносиса, най-дълбокият гностичен Учител. Това е същество от дълбините Божии. По произход сириец, живял в Египет.

Изключителен отшелник, толкова много отдаден на Бога, че светците и учените хора от неговото време смятали, че той се е отдал до крайност. Само че това няма нищо общо с онова, което те влагат. Той просто се е отдал по правилния начин на Бога, докрай, както той си знае. Те го смятали за прекален аскет.

Евангелието на Василид - Евангелието на Истината - е било най-опасното евангелие, поради огромната му премъдрост. То е за един човек на хиляда.

Самият Василид държал много на Чистото Слово - никакъв компромис, защото той знаел, че това Слово се превръщало във Врата за разкритието на Божественото Съзнание.

Василид е същество с голяма мистична дълбина. От него има цяла Наука за Бездната, 24 книги, почти всички изгорени, с малки изключения. Църквата не може да понася такава дълбочина. Той казва: Бездната е безсловесна дълбочина. Въобще той говори кратко и ясно. Има една такава идея, че изгорените книги ще просветлят човечеството. Те са най-ценните книги.

От забранените, горена, много по-дълбока от Библията – това е книга за Христос – “Премъдрост на Христос” се казва, от египетските апокрифи. Едната част е изгорена, там се говори за Бездната и за много неща. Именно тези книги са наистина най-ценни. Книгите на Василид, около двадесет са изгорени, но те остават от най-ценните книги. Те се възстановяват бавно и те изнасят Неписаната Библия.

 

Вдъхновения от Василид:

Аз изчезнах в Христос.

*

Аз съм Дух от Бездната, а не от вселената.

*

Христос - това е Абсолютната Любов към Бога. А „изгубената Любов към Бога - това е изгубеният Рай“.

*

Словото е по-голям дар от човешкия живот.

*

Любовта е упоена от бездънността, от безпределността на Бездната, оттам идва нейната сила.

*

Любовта е силата на най-древното Пра-Единство, тоталното Единство. Силата на този Пра-Древен пламък на Любовта е жива Сила и опасна за тия, които са се отрекли в миналото от Истината.

*

Отвъд Бог, Създателя, има друг, по-висш Бог, Който е тотално Неизразим. Наречен „Великия Владетел на Огдоад“, Той е по-неизразим от Неизразимото.

*

Всичко е произлязло от мястото, където няма име, няма понятие, няма ограничения. Всичко е произлязло от Бездната – Върховното, Абсолютното Нищо, наречено още Неназовимо.

*

Бездната е безсловесна дълбочина.

*

Това Велико Нищо, макар че е първопричина на абсолютно всичко, което е създадено, не може да бъде определено.

*

Който съумее да не го постигне - Абсолюта, Нищото, той постига висше себепознание. Що се отнася до вечността, това е само едно негово излъчване. Този Абсолют, тази Бездна създава вечността чрез излъчване. Чрез излъчване Той създава и Бога като вътрешно начало; Христос е създаден с друго излъчване като външно начало, затова той променя историята.

*

Бездната е създала Отец, Бащата на всички неща. Но той, Отец, е също нероден. Той е наречен Агностос Теос - Отец Незнаен. Именно този Отец е изпратил Христос да му служи на земята.

*

Христос е лишен от история. Той е слязъл в ограниченията на историята, но е извън човешката история. Той принадлежи на Бога и на Древността, а не на историята.

*

Разпънатият Исус, това е материята. Тя трябва да бъде разпъната. Възкръсналият Христос, това е Духът. Който вярва в разпънатия Исус, той става роб на Сатаната и материята. Който вярва във възкръсналия Христос, той става син на Агностос Теос, става син на Отец.

*

В праначалото е било само абсолютното Нищо. Нямало е нито Бог, нито Луцифер, нито богове, нито човек, нито ангели, нито слово, нито дух, нито душа, нито хаос, нито субстанция, нито несубстанция, нито нещо, за което е могло да се говори. Така е било в праначалото абсолютното Нищо. 

*

Всичко произхожда от един тайнствен и несъществуващ свят, наречен на езика на посветените - Мистерия. 

Но тази Мистерия е хвърлила семе, от което впоследствие е произлязло абсолютно всичко.

*

Когато Мистерията е излязла навън в Бога, тя е допуснала дихание. Бог е почувствал това дихание, после това дихание е слязло надолу. Ние го наричаме впоследствие - животът.

*

Светлината е била скрита в Абсолюта, в Неговия глас. Този глас е произлязъл от Неговата мистерия. Първата слънчева раса е част от мистерията, нематериалната раса на човечеството. Тя е чисто духовна раса.

*

Първото Начало – Бог, бил бърза, светла и реална Същност. Луцифер бил бавен, подражаващ, но не бил същностен, той не можел да лети, освен само чрез Същността на Бога.

*

Първото същество е подобие на Бездната и затова То е абсолютно чисто Съзнание.

*

Първото същество – Бог – не е нито светлина, нито тъмнина. 

В Него е нямало абсолютно никакво разделение, а само пълнота. А тази пълнота е сияела неугасимо, за разлика от светлината.

*

Първичният живот в своето начало е бил чист, свещен дар от Първото същество, наречено Бог. Но после дарът не бил оценен, т.е. свещеният живот не бил избран и бил изгубен. Така свободата се превърнала в съдба.

*

Първото същество е идея на Бездната. Тя е поискала да изрази себе си, своето безмълвие. Това е безмълвие от милиарди години. И тя е създала това велико, първо сияние. Никакво име е нямало тогава. По-късно било наречено Първо същество и по-късно – Бог.

*

Първото същество, наречено по-късно Бог, е създадено от прасветлина. Второто същество Луцифер е създадено от огън и светлина. Третото същество - Христос - е създадено от пламък и светлина

*

Първото същество Бог никога не е падало. При Второто същество реалността е слязла надолу и енергията се е превърнала в материя. Третото същество, скритата реалност, никога не е падало и затова е слязло да покаже що е любов към Бога, да покаже правилното отношение, да покаже Пътя.

*

Първото същество е нашата абсолютна Родина, но засега тази Родина е временно изгубена.

*

Любовта е упоена от бездънността, от безпределността на Бездната, оттам идва нейната сила. Любовта е силата на най-древното пра-единство, тоталното единство. 

*

Абсолютът държи в себе си преголяма, безпределна и необятна Тайна. Този Абсолют никога не може да бъде познат, защото е по-могъщ от всичко създадено и несъздадено.

*

Злото е създадено също от Бездната чрез Бога. Но то не е вечно явление, то е само процес на превръщане на нещата в добро. Бездната е по-дълбока от всичко външно и вътрешно.

*

Творението е болест на една неузряла божественост.

*

Който не може да разбере тайната на своя враг, той не може да разбере тайната на своя Бог.

*

Този, който е получил висш гносис, той влиза в Плерома, т.е. в голяма пълнота. Тя е една висша степен на завършеност. Тука се намира и висшата мъдрост.

*

Никой не може да разбере своя Произход. Правелика е Мистерията на Бездната. И самият Бог произлиза от това твърде дълбоко място. А това място, Произходът, е скрито в Нищото. То е самото Нищо и затова само условно може да кажем, че ние произхождаме от храма на една бездънна Мистерия.

*

Бог е дарът на Бездната за всички светове. 

Любовта е родена от тайната на Бездната, т.е. от тайната на Безкрая.

*

Душата е родена от Любовта. Любовта е нейната майка.

*

Бездната - това е всякога нероденият Абсолют.

*

Има един-единствен манастир - Истината. Влез в нея.

*

Гносисът е позволение на Бога да Го видиш.

*

Вечността е за чистите. 

Бездната, Безкраят е за Божествените.

*

Бог не общува с религията, а с Истината в човека.

*

Всеки трябва да направи своята тъмнина лъчезарна.

*

Всеки Търсач на Бога всъщност търси само едно: да възстанови своята цялост.

*

Истината свети в тъмнината.

*

Ние сме в Ръцете на Велик Бог и Величествена Любов.

*

Бог е безкрайно неописуем.

*

Търси Бога изцяло и ще живееш все повече в Пълнотата си, в Своята Древност, в своята Изначалност. Това е достатъчно.