Елеазар Хараш:
Рамакришна е Чисто Съзнание - Индийски Мистик и Светец. Рамакришна е постигнал Самадхи, но какво казва: “Блажен е този, който е безумен по Бога”. Техниките не решават, а Любовта му към Бога е решила. Това е една рядко красива душа.
Рамакришна — знае се, че той е Учителят на Вивекананда. Рамакришна е посветен, пак повтарям, много красива и много любяща душа. Той прелива от Любов, обаче няма Мъдрост. Ето едно изключение. Той не може да говори мъдро и въобще много малко е говорил, защото не е искал даже да говори. Толкова пълен с Любов, че просто не иска и няма какво да каже. И за себе си той е прав. Има друга гледна точка, от която не е прав, но за себе си, за своето ниво на съзнание, а той е постигнал и себепознание, е прав, но погрешката му е, че е останал в себепознанието, а не е отишъл по-нагоре. Останал е в петото тяло. Не е работил в направлението на Словото, на Мъдростта и на по-високите степени.
Интересното е, че някой е трябвало да възвести неговото учение, тъй като се явил посветен в Индия и трябва да се каже нещо на хората, трябва да се предаде някакво послание и невидимият свят му изпраща един ученик, Вивекананда. Той не е посветен, обаче пък много може да говори. Много прераждания много е чел, много е учил, не е посветен, обаче е пълен със знания и наистина много говори. Не е посветен, обаче е знаещ. Както казах, на края на живота си той става частично посветен. Има негови книги за Адвайта веданта, хубави са, макар че малко са хубавите зрънца, обаче на моменти има и прозрения за Мъдрост. Тъй като е много волеви, много старателна душа, много жадуваща за Истина, макар че се е занимавал с някакви упражнения, от които няма никакъв смисъл, жаждата му е била толкова голяма, че не случайно е отишъл при Рамакришна.
Рамакришна е прав в един момент, защото от една окултна гледна точка не е дадено животът да бъде разбран. В живота не може да се проникне със знание, даже и с разбиране. Учителят казва: Само единение, сливане и чак тогава има разбиране, но от съвсем друг род. И чак тогава освен посвещение има и Мъдрост. Тогава посветеният може да изнесе това, което е постигнал до определена степен. Той ще има един начин на изразяване, който ще помогне на много хора, търсещи този начин на изразяване, който е близък до тяхната душа и ги подготвя. И тогава петата чакра може да говори вярно и да обяснява. Посвещението е сливане, т.е. това е чисто духовно явление.
Към края на живота си Рамакришна решил да посвети, дал е Самадхи на Вивекананда, но това Самадхи е нисша степен и не е истинско. Защо? Защото то идва от посредник. Всеки посредник, запомнете, е вторичен. Включително и Христос, когато лекува, казва: „Твоята вяра те спаси“ (твоята възприемчивост). На друго място казва: „Как така ме наричате благ!“ – т.е. от къде на къде, благ е само Отец. Значи: всеки проводник е вторичен, затова всеки трябва сам (а аз държа на това) да се стреми към независимост.
Вдъхновения от Шри Рамакришна:
Истинската Любов е въплъщението на саможертвата.
*
Ако човек не намери Бог в себе си, напразно ще ходи по святи места.
*
Само Бог ви е нужен - всички други неща ще дойдат отпосле.
*
Чистото сърце ще види Господа така, както чистото огледало отразява лъчите на слънцето
*
Как да се освободи човек от низшето същество в себе си? - Цветът пада от само себе си, по мярката на развитието на плода. Така и вашето низше аз ще падне по мярката на развитието на Божественото Аз.
*
Където има знание, има и невежество. Мъдрецът Васища бил надарен с големи познания и въпреки това плакал при смъртта на сина си. Затова ви моля, отидете отвъд знанието и невежеството. Бодилът на невежеството е пробол крака на човека и той се нуждае от бодила на знанието, за да го извади. След това трябва да се освободи и от двата бодила. Мъдрецът заявява: „Този свят е илюзорно ограничение“, обаче човекът надраснал знанието и невежеството заявява: „Тук е домът на радостта“. Той вижда, че сам Бог се е превърнал във вселената, във всички живи същества и в 24-те космически сили.
*
Само този, който види Всемогъщият Бог в своето сърце престава да намира удоволствие в житейското. Сега неговото щастие се състои в работа и служене на Бога.
*
Много звезди ще виждате вие на Небето докато не дойде слънцето. Но когато слънцето дойде вие няма да видите нито една звезда.
*
Всички грехове на тялото изчезват, ако човек повтаря Името на Бога и Го възхвалява. Птиците на греха живеят в дървото на тялото. Повтарянето на Божието Име е като пляскането с ръце. Така както с пляскането на ръцете птиците от дървото излитат, така и нашите грехове изчезват с възхваляването на Божието Име.
*
Съдба има, защото редът е нещо много важно във Вселената. За да се образува един висш порядък, хората трябва да минат през съдбата.
*
Всеки трябва лично да преживее своето отклонение от Бога и Неговия ред. Съдбата – това е просто пътят на една необходимост. По пътя на съдбата всеки ще разбере, че нищо не става случайно. Всичко, което човек сега прави, ще го преживява след време като необходимост.
*
Намерите ли Бог, ще получите всичко друго от самосебе си
*
Блажен е този, който е безумен за Бога