Тъмната нощ на душата е предверието към мистичната женитба. Тя предхожда мистичната женитба, защото душата не може да се слее с Бога, докато в нея още живеят земни привързаности, стари образи и несъвършени желания. Тъмната нощ идва като Божествено очистване - тя е вътрешен огън, който изгаря всичко преходно, за да подготви вътрешния човек за великото съединение с Възлюбения. 

Преди мистичната женитба душата неизбежно преминава през вътрешната пустиня, която очиства ума, сърцето и волята от всичко ненужно.

Когато Бог води една душа към мистично сливане, Той най-напред я превежда през тъмната нощ. Това е Божествено действие, чрез което човекът се освобождава от всичко, което още не е Бог. Тъмната нощ на душата е велик дар, който е плодът на много дълго духовно узряване. Тъмната нощ е прага на мистичната женитба. Тя е умиране на стария човек и новораждането в Бога.

Любовта дава сила на душата да влезе и да излезе от Тъмната нощ. След Тъмната нощ, душата вече не е под закона на усилието и ограниченията, нито в закона на лишението, а в свободата на Любовта. 

Тя се нарича свободна, защото е освободена от всичко, което я е държало в зависимост. Нарича се чиста, защото е очистена от всяка примес на собствена воля. Нарича се Нищо, защото е изгубила себе си.

И се нарича божествена, защото е уединена с Бога. И затова Христос казва: Сгодената с Мен не може да бъде със себе си.