Свети Григорий Синаит е един от основоположниците на исихазма – едно от най-важните мистични и духовни движения в християнската традиция през XIII-XIV век.
Григорий Синаит не само утвърждава исихазма като чиста духовна практика, но и създава структурирана система от духовни методи и наставления, които стават основа за исихастите на Балканите, част от православното християнство. Той съчетава молитва, пост, смирение и съзерцание в цялостна програма за духовно пречистване и приближаване към Бога.
Бил е подкрепен от българския цар Иван Александър, с помощта на който основава в Странджа свой исихастки манастир, намиращ се в местността Парория, което днес се пада между селата Калово и Заберново. Интересното е, че и до днес там расте 1000-годишният дъб благун – най-голямото и вероятно най-възрастното дърво в Странджа.
Исихазмът е висше мистично учение, произлизащо от Древен Египет и разпространено в Гърция и на Балканите, включително сред българи, достигнали до святост чрез него. Основният принцип на исихазма е "исихия" – гръцка дума, означаваща тишина, мълчание, покой, но със значително по-дълбок смисъл. Тя представлява учение за безмълвието, което е най-могъщото средство за познаване на Бога.
Елеазар Хараш казва за исихазма: “Истинският исихазъм е плод на Духа. Можеш да мълчиш чрез духа си, можеш да мълчиш с ума си. Ако мълчиш с ума си, няма да постигнеш много. Умът може външно да мълчи, но той вътрешно говори или планира. Това е плод на духа, както преди говорихме за тези, които са познали шестото тяло. Това е велико и свято безмълвие, не просто седиш, затваряш се и се въздържаш. То е изпълнено с благословение. Дълбокото безмълвие е непосредствено, пряко виждане на Бога, това е исихия. Т. е. висшата тишина е Боговиждане, откровение.”
Вдъхновения от Св. Григорий Синаит:
Духовното познание не идва от четенето, а от Божията благодат, която се дава на тези, които се смиряват.
*
Не се стреми да впечатляваш с външни дела, а усъвършенствай вътрешната си същност- вътрешният човек.
*
Мълчанието е мистичен дар; в него човек се среща с Бога.
Без безмълвие умът не може да влезе в съкровената обител на Сърцето.
*
Истинската молитва е не в многословието, а в смиреното преклонение пред Бога.
*
Не възнамерявай да разбереш всичко с ума, но се стреми да опознаеш Бога в тишината на Сърцето си.
*
Когато се молиш, не разсъждавай за земното, а дръж вниманието си в Сърцето. Непрестанната молитва е въздухът, който душата диша, за да живее.
*
Божията благодат пребивава само в тези, които се смиряват.
Смирението е ключът, който отваря вратите на небесното Царство.
*
Без мълчание и смирение не можеш да се съединиш с Бога.
*
Смирението е съкровището, което Бог дава на тези, които искрено Го търсят.
Бог обитава в чистото сърце и не се отклонява от него.
Исихията е тайният път към единението с Бога.
*
Трудностите и изкушенията са изпитания, които ни приближават до Бога, ако ги приемем с вяра. Когато срещнеш изпитание, благодари на Бога, защото то е знак, че си в Неговите ръце.
*
Не забравяй, че всяко сърце, което се смирява пред Бога, ще намери мир.
*
Чрез исихията умът се очиства и сърцето се изпълва с Божията благодат. Само чрез исихия можем да усетим Божието присъствие в дълбочината на нашето същество.
*
Исихията е състоянието, в което душата слуша гласа на Бога, а не на света. Постигни исихия в Сърцето си и ще видиш как всички страсти и тревоги се разсейват.
*
Без исихия е невъзможно да познаем Бога, защото Той се открива в тишината на Сърцето.
*
Исихията е ключът към вътрешното Царство, в което душата се слива с Бога и намира вечен покой.