Само дълбокото смирение позволява да познаеш Учителя в неговите дълбоки степени. Познаването на Учителя зависи от степента на смирението. Колкото по-смирен си, толкова по-близо си до Учителя, защото Учителя е Върховно смирение. Всички онези, които не са смирени, те познават само нещо от външната аура на Учителя. Те не познават дълбините и сърцевината на Учителя, което означава, че те не могат да разбират скритите му намерения и действия. Те не познават и Тишината му, което значи, че нищо не познават. Степента на смирение е мярката за близостта с Учителя и Единството с Учителя.

Степента на смирение е мярка за истинска Любов. Там, където няма смирение няма истинска Любов. Независимо от страдания, мъки или лишения, важно е смирението. Смирението прави Любовта да се разцъфти и да дари духовен аромат, който остава абсолютно недостъпен за хората от света на съня. Този аромат се долавя само от душата, защото тя може да прониква в невидимото и да вижда смисъла в раздялата, смисъла в дистанцията, смисъла в страданията, смисъла в непостижимостта. 

Само в дълбината на смирението, можеш да доловиш уханието на истинската Любов, на пречистата Любов.
Смиреният човек е центриран в сладостта на мига. Той не живее нито в миналото, нито в илюзии за бъдещето. Той е центриран в мига, подобно на пчела, която е концентрирана в своето свещенодействие.

Смиреният знае, че нищо не иска и всичко приема. Да бъдеш нищо, за да бъде Бог всичко, е най-висшата мъдрост.
Никой не може да си наложи смирение, защото смирението е естествен синтез от натрупаната любов, доверие, търпение и дълбоко разбиране за Най-висшата Воля. Никой не може да си наложи смирение, защото смирението е узрелият плод, висшия синтез на дълго натрупвана чиста духовна работа. Смирението узрява само чрез лъчите на Духовното слънце. Смирението става реалност само по Божия воля. Без Бог няма смирение. В имитацията на смирението винаги има прикрита гордост. Там винаги има очакване за похвала: „Вижте колко съм смирен.“ Имитацията на смирението е усилие на егото да оцелее в духовна среда. Имитацията на смирение е форма на привързаност към себе си, а истинското смирение е освобождение от привързаности. Имитацията не може да издържи на унижение или несправедливост. Онзи, който имитира смирение се наранява и огорчава, а онзи, който има истинско смирение - той приема всичко като част от Пътя към Бога.

Само смиреното Сърце може да ви донесе истинска радост. То я носи от един друг свят, изпълнен с хармония и любов. Който се изгуби в Божията любов, намира истинското смирение.

Смиреният знае, че всяка дума е отделяне от Бога, освен ако тази дума не е призоваване на Бога.
Истинското смирение дарява едновременно - доверие и свобода.

Смирението отваря погледа за една свещенна реалност, която тече паралелно в този свят. Тази реалност е свързано с числото 9993.

Онзи, който е истински смирен изпитва милост към всичко, сърцето му е изпълнено с милосърдие и нещо повече от милосърдието. Нима Бог не е дълбоко смирен, понасяйки последствията на свободата, която ни е дарил?
Всички онези, които не се смиряват и не са в смирението, не владеят себе си. Над тях имат власт други същества и сили, които се промъкват през слабата воля и слабостите на егото и гордостта.

Смирението е завръщане към Реалността, а гордостта - това е създаването на илюзорен свят. Смиреният долавя смисъла на всяко страдание като Път към Реалността, път към Любовта.

Когато човек не е смирен той няма възприятие за Реалността, няма възприятие за истинските неща и затова вижда във всичко проблеми, противоречия и страдания. 

Онзи, който е смирен влияе на окръжаващата среда - тя започва да се променя, защото той внася в нея нещо от Нищото, от своето Нищо. Смиреният почиства окръжаващата среда , а това е свързано със случайности, съвпадения в събитията и една особена динамика на процесите. Смиреният царува без да заповядва.

Смиреният разбира скритият смисъл на нещата.  Онзи, който е смирен има непоклатима устойчивост, защото корените му са дълбоко в Истината.

Смирението е сила. Смирението е защита. Смирението е път към Бога. Онези, които нямат смирение, нямат път към Бога и техните сили биват използвани от същества с по-силна воля.

Доколкото си смирен, дотолкова си свободен от влиянието на звездите и астрологията. Истински смиреният не е подвластен на законите, които контролират сънуващите. Смиреният има връзка със Слънцето, затова ще ви споделя и една нова формула: