Истинското Слово е само онова, което е носител на Истината. Благословение е да имаме Дарът на Словото, за да може чрез него постепенно да се завърнем в своята единна Същност.  Благословени са всички, които съумеят чрез Словото - Ключ, да споят своят Стремеж, Воля и Любов в името на Мъдростта и Истината. 

Словото е ключ, защото може да отключва, но и да заключва. Според степента на стремежа и чистотата, Словото може да отвори портали към нови светове и реалности, които обикновено са заключени за падналите същества. Словото е благословение, но и отговорност за доверието, което ти е дадено от Бога, защото Словото е Син на Бога. Твоето отношение към Словото е отношение към Сина Божии и към Волята на Бога, който е изпратил част от себе си за да те привлече към себе си.

Всичко, което принадлежи на Христос, принадлежи и на нас, защото всеки носи Христос в себе си и всички живеем в Христос.

Йоан 15:7:

„Ако пребъдвате в Мене и думите Ми пребъдват във вас, искайте каквото желаете, и ще ви бъде.“

Истинското Слово е светлина. То е проявлението и въплъщението на божествената Истина, която изгрява дълбоко от нас. Има нещо в душата, което е сродно на Бога. Това е духовното слово, което е в Единство с Божествената Истина.

Дълбоко навътре в душата има Сърце. Дълбоко навътре в това Сърце има Слънце. И именно дълбоко навътре от това Слънце извира истинското Слово, Чистото Слово, Божието Слово.

Ел.: Сърцето трябва много да се пречисти за да стане като Слънце, за да може това Слънце просто да потече естествено…

Словото, което идва от Духа, това е Божието Слово, това е Словото Светлина. И на това Слово душата се чуди, възхищава се, разбира го, но усеща, че идва от много високо поле. А умът не може да разбере това Слово, защото то е от друго Царство. Царството на ума е оковано между четири четворки. Затова Христос казва Моето Царство не е от този свят, защото неговото Царство е Царството на Божието Слово, Божията Любов. Това е съвсем друго селение на Духа. Затова Неговите Слова са нравствено съкровище.

Върховенството на Словото (Логоса) е съществувало в Абсолютното Върховенство на Абсолютното Битие много  преди да бъдат създадени световете. 

Затова в Йоан 17:5 е казано:

„И сега, Отче, прослави Ме при Тебе със славата, която имах у Тебе, преди да бъде светът.“

Това означава, че Христос като символ на Словото Логос и Духът също са тъждествени с Абсолютното Битие. Затова е казано също: „единосъщни с Отца“.

Христос казва: „Аз и Отец ми - едно сме“ (Йоан 10:30). Той говори за Отца като Свой и наш Отец, Свой и наш Бог. Разкрива неразривната връзка между човека и Бога:

„Бог е Дух, и които Му се прекланят, с дух и истина трябва да се прекланят“ (Йоан 4:24).

Той потвърждава, че и ние сме духове:

„Аз рекох: богове сте и всички сте синове на Всевишния“ (Псалом 82:6; Йоан 10:34).

Словото и Любовта са най-великите чудеса, които донесе Христос на земята, макар, че извърши и земни чудеса за да привлече вниманието на хората от преди 2000 години. Но не за друго, а с цел да ги пробуди и да активира духовните им сили като необходимо условие за търсене и разбиране на Истината. Христос никога е нямал нужда от тълпи с последователи. Неговата цел е една - да покаже Пътя, който води към Духът на Истината.  Истинското Слово е изход от външната илюзорна реалност и вход към вътрешната реалност. Затова хората искат да присъстват в аурата на онези, които са носители на Чисто Слово, защото в тази аура те се докосват до трептенията на чистотата и Божията Любов. 

Словото Светлина слезе от висшите светове, от висшите селения на Духа, там, където няма сън, там, където няма изгрев и залез.

Чистото Слово, Логосът, е връзката между духовното слънце вътре в нас и онова Централно Слънце, от което сме се отделили, но носим отпечатък дълбоко вътре в себе си. Който съумее да възстанови връзката си с Чистото Слово, тръгва в свещения Път към Реалността.

Словото е преобразувана светлина. Медът също е преобразувана светлина, но с участието на Любовта, ароматът на цветята и пчелите. Това е висш синтез, чиста есенция. Чистото Слово също е мед - за душата, но трябва мярка. Медът се приема по малко. Манната е духовния мед. Тя е Любовта, която носи сладост и благост в душата. Словото не се поглъща като земна храна: самото то поглъща човека и го приобщава към себе си. Когато Словото изгрее отвътре, човек напуска множеството и усеща вкуса на скритата манна.

В Откровението на Йоан Христос казва:
“На този, който победи, ще дам да яде от скритата манна; и ще му дам бяло камъче, и на камъчето – ново име написано, което никой не знае, освен онзи, който го получава.“ Откровение 2:17

Духовното име, когато е истинско, винаги идва като Слънчево Слово и трябва да се съхранява в пълна тайна през целия живот. Тайната съхранява светлината на Словото отвътре, а това увеличава мистичната сила на ученика. При Учителите духовните им имена са сбор от тайното и явното, но истината е, че всеки Духовен Учител има свое Скрито име, което не се изрича пред света.

Учителя Беинса Дуно казва: “Първото нещо, с което човек трябва да започне - това е Словото. Онзи, който не може да разбира Словото, не може да разбира и Истината, а който не може да разбира Истината, не може да разбира и Духа. Защото Духът слиза в Истината, a Истината слиза в Словото.”

Когато поддържаме пламъка на дълбоката и съкровена Любов, Духът започва да кръжи над нас. И дори ние да не знаем външно или да нямаме усет, Той ни пази, съхранява, подхранва, води…към Светлината на Словото, която е и светлина на Любовта. Само Светлината на Словото е нашият Път обратно към Бога. Затова и Христос слезе като Слово, за да ни покаже Пътят за завръщане.

Формула, която е ключ за връзка с Учителя: 

Учителю, изгрей в мен, за да пребъдвам в светлината на Твоята Любов

Само в светлината на Словото можем да познаем Бога, защото Бог се излъчва като Чисто Слово от сърцевината на своята Любов.