Шри Рамана Махарши (1879–1950) е един от най-известните индийски духовни учители и мистици на 20-ти век, особено ценен в традицията на Адвайта веданта — Учението на недвойствеността. Той е почитан като просветлен мъдрец, който е вдъхновил хиляди последователи и изследователи на духовността по целия свят. Учението му е насочено към себепознанието и реализацията на истинската природа на Аза, известна като атман.

Роден е като Венката Раман Айер в Тиручули, малко селце в южна Индия. В ранните си години не показва особени духовни или мистични склонности. През 1896 г., когато е едва на 16 години, той преживява дълбока духовна трансформация, която променя целия му живот. Докато се намира сам в дома на чичо си, внезапно е завладян от интензивен страх от смъртта. Вместо да се опита да избегне страха, той съзнателно се "предал" на смъртта и започнал да изследва какво е да умреш. В този момент осъзнава, че физическото тяло може да умре, но истинската същност на Аза остава непроменена. Това е пробуждане за неговата вътрешна безсмъртна природа, което става основа на цялото му Учение.

След това събитие, Рамана напуска дома си и тръгва към планината Аруначала в Тируваннамалай, която в индуистката традиция се счита за физическо въплъщение на бога Шива. Той прекарва много години там, водейки живот на медитация и мълчание. Постепенно се събират последователи, привлечени от спокойствието и мъдростта му, и така около него се формира ашрам.

Учението на Шри Рамана Махарши е просто, но дълбоко, фокусирано върху самоизследването чрез въпроса „Кой съм аз?“. Според него основният проблем на човешкото страдание произлиза от невежеството за нашата истинска същност. Рамана подчертава, че вместо да се идентифицираме с тялото или ума, трябва да се свържем с нашия истински Аз — чистото съзнание или атман, което е вече присъщо на всички нас.

Методът на самоизследване включва вътрешно обръщане на вниманието навътре, към субекта на възприятията, а не към обектите на възприятията. Чрез този процес на постоянно задаване на въпроса „Кой съм аз?“ практикуващият постепенно осъзнава, че всички идеи за идентичност са илюзии и остава само чистото, безличностно съзнание.

Централното учение на адвайта е, че няма разделение между индивидуалната душа (джива) и върховното съзнание (Брахман). Според Шри Рамана Махарши, целта на живота е освобождението (мокша) чрез осъзнаване на това недвойствено Единство.

Въпреки че основното му учение е за джнана (познание), Рамана също признава стойността на бхакти или предаността към Бога. Много от неговите последователи го почитат като въплъщение на Шива, а той самият често говори за Любов и преданост към божественото като пътища към освобождение.

Шри Рамана Махарши не отрича практиките на йога, но ги вижда като второстепенни на пътя към себереализация. Според него умът трябва да бъде контролиран, но най-ефективният начин е директното самоизследване, а не чрез физически или дихателни упражнения.

Когато 29-и Ноември 1935-а година авторът на емблематичната книга “Автобиография на един йогин” - Парамахамса Йогананда отива в  Тируваннамалай, Индия, за да се срещне с Шри Рамана Махарши, остава безметежно покосен и по-късно написва: “Махарши е Великото лице на Тишината.” Тази среща е била кратка, но тя показва голямото въздействие, което Шри Рамана Махарши е оказвал върху съвременните духовни учители, включително Парамахамса Йогананда, който след това продължава своето учение на Запад.

Вдъхновения от Шри Рамана Махарши:

Попитали Шри Рамана Махарши: 

„КАК ДА СЕ ОТНАСЯМЕ КЪМ ДРУГИТЕ?“. Отговорът бил: „НЯМА ДРУГИ.“

*

Истината е нито една, нито две.

*

Вашата собствена Себе-Реализация е най-голямата услуга, която можете да направите на света.

*

Единственият начин да се постигне постоянно щастие е чрез осъзнаването на това, което всъщност си. Това осъзнаване може да бъде постигнато чрез самоизследване – „Кой съм аз?”

*

Мокша (освобождението) не е нещо, което трябва да бъде придобито; то е вашата вечна природа. Не е нужно да достигате нещо ново. Просто трябва да се освободите от погрешните идеи, които ви отвеждат далеч от Аза.

*

Мълчанието е най-силното Учение. Мълчанието е постоянен и непрекъснат поток на езика, който превежда Учението директно в Сърцето на търсещия.

*

Смъртта на тялото не е смърт на Аза. Азът е отвъд живота и смъртта, отвъд тялото и ума. Разпознай своя истински Аз, и тогава смъртта ще изгуби своята власт над теб.

*

Умът е само мисъл. Мисълта на "Аз" е коренът на всички мисли. Ако изследваш откъде идва тази мисъл на "Аз", тя ще изчезне и ще остане само чистото съзнание.

*

Самият Аз е Любов. Любовта не е нещо, което трябва да се получи отвън. Любовта е самата ваша природа. Ако осъзнаете, че сте Азът, ще видите, че цялата вселена е едно и че Любовта е универсална.

*

Тишината е най-мощната сила. Тишината е вечна. Тя е езикът на истинското Аз. Когато умът стане спокоен, ти си наистина това, което си - чисто съзнание, пълно с мир и Любов.

*

Всички различия са само в ума. Когато умът се успокои, ти осъзнаваш, че всичко е едно. Любовта, мирът и блаженството възникват естествено, когато осъзнаеш това Единство.