Фигурата на Рама, както е представена в епоса "Рамаяна", е обект на множество интерпретации относно точния исторически период, който може да представлява. "Рамаяна" е една от най-старите известни литературни творби в Индия, и датирането на събитията, описани в нея, варира според различни източници и традиции.

Археологически и текстуални анализи на "Рамаяна" обикновено го поставят в периода преди историческите записи, което означава, че историята се предава устно много преди да бъде записана. Предполага се, че текстът е бил написан във формата, в която го познаваме днес, между 7-ми и 4-ти век пр.н.е. Това е времето, в което се смята, че митичният цар Рама е живял, според традиционните вярвания. Самата история на "Рамаяна" обаче е много по-стара. По традиция, действието в "Рамаяна" се случва в Третата епоха (Трета Юга) според индуистката концепция за цикличната природа на времето.

Може би най-хубавото описание на Рама, дава Едуар Шюре в своята книга “Великите посветени” - там той посочва Рама като индийски цар, обкръжен от великолепието на една напреднала цивилизация, където запазва двете си отличителни черти: на завоевател обновител и на Посветен. В египетските предания, епохата на Рама е ознаменувана с царуването на Озирис – Господарят на Светлината, който предшества царуването на Изида, Царицата на Тайнствата. В Гърция този древен Герой Полубог бил почитан под името Дионис, което произхожда от санскритското Дева Нахуша – Божественият Обновител. Орфей даже нарекъл с това име Божествения Разум, а древногръцкият поет Нон възпял превземането на Индия от Дионис според преданията на Елевзина. 

Едуар Шюре описва Мисията на Рама, давайки датировка отпреди още четири-пет хилядолетия преди нашето летоброене. Той казва: “Пет хилядолетия преди нашето летоброене, Светлината на Рама, запалена в Персия, озарила Египет и се превърнала в Закона на Амон-Ра, Слънчевия Бог на Тива.”...

Учителя Беинса Дуно казва в своя беседа изнесена на 3-и Февруари 1924-а година: “Рама представлявал закона на Любовта. Той издал заповед, според която спрямо всички хора да се отнасят по закона на Любовта и никакво насилие не трябва да се прави.”

Елеазар Хараш:

Рама е един от най-великите Посветени, които произлизат от Слънчевото Посвещение още от Атлантида, тогава, когато са работили заедно и със Заратустра и с Хермес.

Вдъхновения от Рама:

Когато сме безкористни в действията си, тогава живеем истински.

*

Истината е моя мярка; добродетелта е мой път.

*

Сърцето на добрия човек е престолът на Бога.

*

Победата е винаги на страната на Истината.

*

Истинският храбрец не е този, който побеждава в битка, а този, който завладява своите желания.

*

Да служиш на другите е най-висшата цел и най-голямото щастие.

*

Животът е ценен, когато се посвещава на служене и добродетел.

*

Да държиш на думата си е истинско благородство.

Истинската дружба е тази, която остава непоколебима в трудни времена.

*

Любовта и търпението са силите, които променят света.

*

Само по пътя на праведността можем да намерим истинско удовлетворение.

*

Да изпълняваш своите дългове е първата стъпка към върховната Истина.

*

Прощаването е знак на сила, а не на слабост.

*

Мъдростта не се крие в книгите, а в разбирането на Сърцето.

*

Съчувствието към всички същества е истинската религия.

*

Да управляваш своя ум е най-великото завоевание.

*

Справедливостта трябва да се прилага с милост, а не с гняв.

*

Живейте живота си така, че да не съжалявате за нищо.

*

Смирението е бижу, което украсява характера.

*

Верността е тази, която прави връзките несъкрушими.

*

Благородното съзнание е винаги благородно, независимо от обстоятелствата.

*

Нито златото, нито славата не могат да се сравнят с чистата съвест.

*

За да бъде царят велик, той трябва първо да бъде добър слуга.

*

Истинската отдаденост изисква повече от външни ритуали – тя е дело на Сърцето.

*

Да отстояваш правдата означава да пожертваш и собствените си интереси за благото на другите.

*

Когато любовта е чиста, тя може да преодолее всички препятствия.