Спрете върху факта как се раждат децата. Никакви деца не се раждат. Раждате се вие, вашето съзнание. Онова, което прониква във вас, то е вашето съзнание. Децата са самостоятелни съзнателни души, като родителите си. Бог дава деца на хората, за да им покаже, че трябва да станат като тях, да възприемат Новото и да се учат. Колкото земята е родила дърветата и растенията, толкова и жената ражда. Земята отглежда само дърветата, но не ги ражда. Така и жената само отглежда децата, но не ги ражда. Животът не е нещо, което може да го разясниш на хората. Какво нещо е животът? Това е един жив вътрешен опит.
У вас има потънкости в състоянията ви, които вие сами трябва да различавате. Понякога чувстваш, че умът ти е отслабнал, което може да трае някога малко време, някога с дни, и после се освежаваш. Това са илюзии, не са реални неща. Някой се оплаква, че са го обрали. Този човек се заблуждава… Всяко богатство, което могат да ти отнемат, не е твое.
Никое същество на Земята не може да ви отнеме благото, което сте спечелили с труд и пот; ако вие сами изгубите това благо, пак не се плашете - кога и да е, то ще се върне при вас. Всяко нещо, което може да се вземе, то не е реално, то не е за тебе… То е освобождаване от един товар.
Дръжте в ума си мисълта: реално е само това, което върви след вас. Всяко нещо, което заминава от тебе, е зло - на него не възлагай нищо. Онова, което губиш, то не е реално.
Образувал си едно понятие за света, което не е вярно. Оставил си реалните неща в света и се занимаваш със сенките. Понякога сянката е толкова реална, че хората я приемат за съществено нещо, но в края на краищата се разочароват. В сенките няма никаква Реалност. То е един приятен живот, но в него няма никакъв растеж, няма никакъв Божествен процес.
Злото царува в света на сенките.
Злото в света е една сянка. Сянката никога не забуля Реалността, нито я опетнява. Една сянка не може да опетни Реалността. Който дава и който взема, е един и същ. Бог дава и Бог взема. Когато вземе нещо от човека, след време Той пак го връща, но по-красиво.
Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на живота. Ще дойде ден, когато всичко, което хората имат, ще им се вземе. Като имат правилно разбиране за законите, които управляват живота и Природата, те няма да страдат от това.
Човек мисли, че това, което го заобикаля, е реално. Това, което заобикаля човека, е относителна реалност, т.е. сенки на реалността… Това, което виждаме около нас, не е Абсолютният свят. Абсолютното добро и Абсолютното зло - този въпрос не предстои за разрешение от вас в този живот.
Същинското добро и Същинското зло са невидими. Видими са само сенките на доброто и на злото. Ние възприемаме пречупена, рефлектирана светлина от Слънцето, а не права. По тази причина ние виждаме нещата относително, а не абсолютно. Ние не виждаме нещата такива, каквито са в действителност.
„Къде е онзи свят?“ Дето е и този. „Защо не го виждаме?“ Защото не виждаме даже и физическия, т.е. видимия свят.
Вашето виждане се обуславя от сенките, от отраженията, които претърпява светлината. Измени ли се ъгълът на падането на светлинните лъчи, вие ще виждате предметите по особен начин, а не както при обикновеното виждане: от ъгъла на падането и на отражението на светлинните лъчи зависи в какъв свят ще попаднеш и как ще виждаш нещата.
„Дали има друг свят, или друг живот?“ Има, разбира се. Светове много. Но това са степени на съзнанието.
Светлината на Земята е едно отражение. И светлината на Слънцето е едно отражение. Между това Слънце и Истинското Слънце има едно Тъмно Слънце, което поглъща всичката светлина… Най-първо светлината иде от Истинското Слънце в Тъмното Слънце и после светлината на Тъмното Слънце се превръща и идва в нашето Слънце, и от последното - на Земята. Тъй че, ние имаме сега четвъртата светлина.Вижда само онзи, който се движи във всички светове без спъване.
Сега ние изучаваме нещата само чрез отражение - тъй както то става, но отраженията не са всякога верни. В едно отражение има външна и вътрешна страна: вие имате само външната, а вътрешната за вас е скрита.