Цар Самуил е тук и днес, но той вече не иска да бъде външен цар, защото разбра, че истинското царство е вътрешно състояние на съзнанието. Той разбра, че да си цар на себе си, означава да създадеш обетована земя, оградена от нечисти сили и влияния. И именно в тази обетована земя, в това духовно отечество, може да се всели Духът на Истината и да създаде великата Реалност, Царството Божие, Новото съзнание - изходът от земните ограничения.
Когато Самуил видя ослепените си войници да приближават, той слезе от коня (т.е. отстъпи от земното царство), сърцето му се изпълни с неописуема болка, но и с тихо, могъщо достойнство. Той не изпита съжаление или скръб към войните си, защото знаеше, че в тяхната жертва е скрито приближаването им до Бога. Но когато се обърна и видя лицата на жените, децата и старците…, които гледаха към ослепените си синове, братя и бащи…. падна на колене и в един миг изживя цялата болка и състрадание...
Сърцето му не издържа и се взриви под натиска на милионите, още непротекли сълзи. В този сърдечен взрив, в който времето изчезна, Самуил усети как голямата външна загуба отваря процеп за светлината на Бога. Тази светлина се разкриваше само на вътрешните духовни очи и на онова пречисто духовно сърце, което се съхранява от живот в живот, и което пази пламъка на чистата духовност. Това сърце засиява от Светлината на чистото Слово и затова голяма част от ослепените външно войници, по-късно станаха носители на духовни песнопения до края на земния си път. В тяхното пеене се сливаха силата на смирението и силата на приемането.
И така отвътре те посяваха една нова реалност, която израсна и даде плодове в следващите животи. Те вече не търсеха външни битки и победи, а вътрешно разбиране за скритата Божия воля и за това как пътят на осъзнатото служене е път на достойно ученичество, което разкрива нови степени на жертвеност, от които пък започва да изгрява светлината на мъдростта.
И всеки, който се е жертвал многократно и осъзнато в името на Бога (т.е. в името на Любовта), той има право да върви към своя Учител. И дори в началото да не го вижда, дори и да няма усет за него, то приближаването си тече. И в един Миг, когато жаждата за Новото стане неутолима, завесата между световете се раздира и Учителя повиква ученика. (Учителя е от по-висока реалност, друг свят, друго Царство).
Онези, на които тогава външните очи бяха извадени, днес имат нови, вътрешни, духовни очи. А тези, които ги ослепиха, днес нямат духовно зрение, а са застинали за векове в своята материална и религиозна слепота.
ПОВЕЧЕ ЗА ЦАР САМУИЛ, ЧУЙТЕ В ЗАПИСА: