Целта на болката е да унищожи злото и второстепенното в живота на човека

Болката идва от сътвореността, от бремето на сътвореността и ограничението. Целта на болката е да унищожи злото и второстепенното в живота на човека. Когато болката се приеме и преживее, тя се преодолява. Болката иска да си върнеш безвремието. Болката и страданието са универсален разтворител на злото.

Ако болката е голяма и ти я приемеш, тя ще те просветли. От голямата болка могат да се родят големи откровения. Болката има граница. Тя има и търпение към човека, докато му помогне, ако той я разбере.

Болката от твоето страдание трябва да намалее от знанието, че Той е, Който изпраща страданията.

Ти казваш: Болката ме мъчи. Аз казвам: Болката те очиства. Ти казваш: Болката ме топи. Аз казвам: Болката те просвещава. Ти казваш: Болката ме умъртвява. Аз казвам: Болката търси пътя към твоето събуждане, към твоето истинско добро. Болката иска да ти помогне и ако не я разбереш, тя ще се превърне в твое мъчение. Знаеш ли, че болката е съградена от незримите лъчи на Любовта?

Болестите и болките се лекуват не само с вяра, но и с търпение. Болката не съществува в тялото, но във вниманието. Тя е уловила вниманието и когато вниманието е уловено, болката може да стане голям проблем, защото вниманието е особен род храна - то храни и уголемява болката. Ученикът трябва да се учи с търпение да овладява своето внимание, защото от голямото внимание към болката вие можете да я нахраните и да я направите много голяма. Накрая тя може да стане господар на положението. Тя може да се превърне в голямо страдание и стенание. Тук има скрита красота - тези стенания могат да изработят една дълбочина в човека. Стенанието може да се превърне в много силна мантра - за будния ученик. Това е особена песен на душата. Посветените израстват в дълбочината на бедствието или нещастието - това е техният шанс.

Болката е Учител. Тя идва, за да разбереш правилно нещата. На дъното на болката те чака нектарът - Екстазът.

Болката е скритият лечител на човека. Бог е създал и допуснал болката, за да не Го изгубим. Болката те гледа, наблюдава, тя е живо същество в тебе и тя се учи. Болката ни съхранява и завръща. Болката е слово, разум, работещ Дух за теб. Болката може да се превърне в най-голямата жажда за Бога – и тогава тя ще стане Пътя на човека.

Страданието и болката се побеждават, чрез Благодарността.

Болката и смъртта не са зло, а важна част от Божия план. Единственото зло е духовната немощ и безсилие. Болката е дадена, за да откриеш Истината. Самата болка страда затова, че си се отделил от Истината. Когато намериш Истината, случва се нещо по-дълбоко от оздравяването. Белегът на истинския целител е да е постоянно в Истината и да е създал мощен егрегор и да го управлява. Изцелението се случва в Истината. Люби Истината и ще познаеш здравето!

Болката помага да откриеш Истината, която в здравето е била изпусната. Здравето е голяма опасност за този, който не се е завърнал в Истинската си Същност. Истинен човек – това е здраве. Въпросът за здравето не е ходене по лекари и приемане на лекарства. Въпросът за здравето е в твоята Любов към нещата – Бога, Истината... В твоето отношение към собственото ти развитие. Голяма е илюзията на вегетарианството и месоядството, защото, колко вегетарианци и здравословно хранещи се хора могат да понесат часа на Истината, ако тя се стовари с цялата си тежест върху човека?

Болката е голяма докато сме малки.

Значи, болката е изключителен Учител. Тя е като свредел, който иска да изкара Божественото от тебе. И горчивата Истина и която и да е Истина, тя си е Чиста Истина - то няма горчива Истина. Но когато ти не си в съгласие, те мислят, че тя е горчива, че е болка, че те отклонява от Пътя, че някои, както ти казах, приемат я като мрак, защото е високо ниво. И за да влезеш в Истината, казва Учителя - трябва друга епоха. Трябва дълго време да си извървял Пътя на Любовта, за да станеш достоен за Истината. До тогава тя ще е болка, все ще страдаш за нея, защото си я изпуснал, ще мислиш, че си в Истината - а не си.

Когато приемеш страданието и болката, ти ги надрастваш, изведнъж се оказваш над тях, ако ги приемеш напълно. Законът не работи при 99% вяра. 

Има една болка в ученика, която е наречена свещена. Това е болката по изгубената вътрешна Реалност. Тази болка е ценното в живота, защото без нея човек щеше да се отдели от Истината и да се самозабрави в нереалния свят на многообразните илюзии. Но тази болка гори отвътре и напомня за възстановяване на Съкровеното в живота. Тази свята болка тихо и мощно руши всички заблуждения на света. Тя ще разруши всичко фалшиво, за да те заведе при Бога.

Тази болка е духовно богатство на ученика и тя му помага да блаженства тихо, когато изживява своите страдания. Тази болка е алхимичен елемент и тя ще превърне страданието в радост.

Окултната наука казва: „Величието на човека се вижда и разгръща най-вече в страданието“. Така кръстът се превръща в кръг, т.е. във Вечност. В него се изписват четири букви, като Тайното Име на Бога. И тогава вестта на всички мистерии се явява като разкриването на своето собствено Битие.

Целта на страданието е да те превърне във Вечност.

Много важно! Душата трябва да бъде разпъната на кръст, за да постигне кръга или изгубената Вечност. Човешката душа трябва да страда докато разбере, че всяка истинска помощ и Вечността идват отвътре. Ученикът на Бялото Братство има много важна задача: От търсач на Светлина да се превърне в носител на Светлината на Вечния живот.

Смирението е силното оръжие по пътя на ученика. Духовният ръст на ученика зависи от тази изключителна способност. Това е възприемчивост. Чрез смирение винаги си буден, а това означава, че си учащ. При гордостта този процес е прекъснат.
Когато не разбирам нещо в дълбочина аз не се тревожа, радвам се, оставям Бог у мен да го почувства и разбере. След време отговора идва обогатен. Това е знанието на доверието.

Учителят казва: „При доверието Светлината не се прекъсва, а тече“. Така животът върви към по-висши промени.

 

Смирение - Доверие - Светлина - Вечност