Абсолютът е наречен Върховното Нищо поради Великата Му скритост и тотална вглъбеност. Нищото и нищият, това е Великото благословение на живота. Що е Нищото? - Чистата Реалност - неопетнена от сътворение и време.
Любовта към Нищото е родила - нищите духом. Нищото е изначалната Бездна, от която са се родили световете и те всички се крепят на Нищото.
"Простира севера върху пустота;
Окача земята на Нищо"
Йов 26:7
Христос е "ял и пил с нас". Това няма нищо общо с външния свят. Това е друго Тайно тълкуване. Това е чист символ и означава: Призоваване да отидем при него във Вечността и да се храним с "лахма" - на арамейски - "да се храним със Същността". т.е да се храним с Вечно Живият Бог. И затова Христос яде и с обикновените хора. Той ги кани при Бога. Тука няма...софра!
Бог слезе чрез Христос и показа нашият Път. Ето защо Бог се облече в човешка природа. Бог е изпратил в света Своя Син, но не си мислете, че го е изпратил във външния свят. Той го е изпратил във вашият вътрешен свят, защото Царството Божие е отвътре.
Пра-Съществото това е Върховното Пра-Съвършенство - Върховното Нищо. Тогава е нямало…, нямало е Богове, нямало е Божества, нямало е Слово, нямало е Тишина даже…, даже Тишина! Всичко То е създало от Сърцето Си.
Никакви науки, никакви религии…(то се подразбира), никакви проповеди, никакви Учители.
Целта на всички Същества е от Бога да отидат в това "Нищо" и всички, които са се отдали…постигат нещо Реално и стават Изначални Същества - само тези, които изчезнат. На “Тайната вечеря” за това се е говорило.
- Христос изчезва в Бога на Голгота: “В Твоите Ръце предавам Духа Си.”
- Мохамед и Суфите изчезват в Аллах.
- Лао Дзъ изчезва в Дао.
- Буда изчезва в Нирвана...
Всичко това е Мистерията, наречена много по-късно “Царство Божие” (високото осъзнаване).
И всички изчезнали - на кладите - богомилите, всички отдадени, предани... Тайната на Живота е в Изчезването. Само такива хора стават Божествено Изначални, Неродени…
И Тот казва:
“Ние не сме безсмъртни, ние не сме богоподобни, ние сме Древни.”
В "Нищото" няма прегради между Учители и ученици, висши същества и любящи се души...
Елеазар Хараш
( из интервюта непубликувани ръкописи)

