Всеки е дотолкова човек, доколкото възприема Истината, доколкото възприема Господа.
Което се приложи в живота - остава да пребивава отвътре.
Всички, които са в ада, имат силно развити лични чувства.
Това, което идва в ума на човека и не е свързано със сърцето му, не е от него.
Моралният живот, който се води заради Божественото е духовен живот.
Вярата не ползва човека, ако човек не е свързан с Божествената Любов. Много хора, които са живели само с вяра, но с лош живот, с аотишли в ада.
Истинското благословение се състои във вътрешната Святост.
Всички неща във Вселената имат отношение към Истината.
Истинският глас е топъл и богат с нюанси.
Нищо нечисто не може да влезе във вибрацията на слънчевата енергия.
Божествената Любов е раят, а физическата е адът.
Колкото повече умът е откъснат от света, толкова повече той се издига в духовните и небесни неща.
Лекция на Елеазар Хараш за Сведенборг:
Закон: Речта на Небето се състои в предаване на мисли, или мисловно говорене.
Любовта е духовно единение. Божествената Истина се влива в Небето от Бога. Всеки, който се стреми към Истината, той ще постигне Огъня. Животът на всеки е такъв, каквато е неговата Любов. Ония, които обичат Бога по-силно, по-дълбоко Го възприемат. Всеки човек е такъв, каквато е неговата воля. Всеки е дотолкова човек, доколкото възприема Истината, т.е. доколкото възприема Бога. Човек е роден за Божествен живот. Вътрешният човек е това, което се нарича Духовен свят. Вътрешната същност на човека е свързана с Небето. Светлината на Небето е духовна. Божествената Истина е източник, от който Ангелите черпят своята разумност, а разумността е тяхното вътрешно зрение. Самата Истина се нарича Светлина. Любовта е топлина от духовно естество. На Небето всички възприемат толкова топлина, колкото е тяхната Любов. Всички Истини излъчват светлина. Божествената Истина има всичката сила на Небето. Без Истината не можеш да съществуваш на Небето. Ангелите са Ангели благодарение на тяхното възприемане на Божествената Истина. В Божията Истина е вложена вътрешна сила, и то такава, че всички неща на Небето са създадени от нея. Любовта на ония, които са в ада, е любов към себе си и към света. Никога злото не възприема Истината. Съвършенството намалява постепенно от центъра към периферията.
Ангелите казват, че ония, които умират, излизат от времето и света. Най-разумните Ангели имат одежди, които горят като пламък, докато останалите имат светли и бели. Дрехите съответстват на разумността. Бог присъства във всеки човек съобразно неговата Любов и вяра.
За Ангелите да живееш според Истината, значи да видиш Бога. Духовното тяло е, което поставя в движение физическото тяло. Ангелите могат да узнаят целия живот на някого само от няколко негови мисли, защото те виждат основното чувство, което го владее и което е проникнало неговия живот, и това е книгата на неговия живот. Когато Ангелите говорят с човека, те се сливат с него и това сливане ги кара да имат еднаква мисъл. Мислите на Ангелите не са свързани със земни и материални неща, нито се смущават от земните неща. Всичко им се дава даром от Бога. Те получават голяма Мъдрост от Бога, защото са вътрешно отворени за нея. Ангелите изказват с тона на гласа това, което не могат да изразят напълно с думи.
Само това, което се прилага в живота, остава да пребивава отвътре. Ангелите от най-вътрешното Небе виждат Божественото във всяко нещо и пред очите им се разкриват най-чудни неща за устройството на всичко. Всички, които са в ада, имат силно развити лични чувства. Ония, които постъпват добре и говорят добре, са ръководени от Бога. Никой не трябва да приписва никакво добро на себе си.
Лошият живот в духовен смисъл е смърт. Това, което идва в ума на човека и не е свързано със сърцето му, не е негово. Всяко зло ще се върне обратно в ада.
Словото е посредник за връзка с Небето и Господа. Ангелите разбират в духовен смисъл Словото, понеже мисълта им е духовна, а мисълта на човека е природна. В Словото има Божествена светлина и там Господ присъства. Човек е разумен благодарение прилива на светлината от Небето. Адът се населява от зли гении. Дяволът беше един Ангел на светлината и понеже се разбунтува, беше хвърлен в ада. Когато човек възлюби светските неща, умът му потъва в мрак. Вътрешно човек е така устроен, че да може да възприема всички неща от Небето, а външно да възприема всички неща от света. Когато човек мисли духовно, той възприема неща неизповедими и става мъдър като Ангел. Вътрешната същина в човека, която наричаме душа, по своята същност е Ангел. Ония, които имат Небето в себе си, влизат в Небето след смъртта.
Учителят казва: Ако раят не е в тебе, ти никога не можеш да влезеш в него.
Моралният живот, който се води заради Божественото, е духовен живот. Децата притежават в зародишно състояние Ангелски качества. Детското състояние е възприемчиво за Истината и за вярата. Състоянието на децата в другия свят е много по-добро, отколкото на децата в света. В другия свят децата могат да ходят, без да се упражняват. За тях се грижат Ангели, които са обичали децата и Господа.
Невинността на децата не е истинска, понеже е лишена от Мъдрост. Истинската невинност е Мъдрост. Колкото по-мъдър е човек, толкова повече иска да бъде ръководен от Господа. Истината и доброто са от Господа и Той е вътре в тях. Онези деца, които умират през детството си, техните мисли и чувства не са свързани със земята, освен това те не знаят, че са родени на земята, те знаят само за духовното си раждане, а възрастният запазва в паметта си мислите и чувствата от земята, ако не са пречистени.
Божията разумност е вътрешната разумност, която произлиза от Любовта към Истината. Онези, които имат Любов към Истината, излъчват светлина. Всички, които са обичали Истината и доброто заради тях самите, са приети от Небето. Всички онези, които са станали разумни и мъдри в света, са приети на Небето и стават Ангели, понеже това, което са придобили, го занасят със себе си след смъртта. Мъдрите греят на Небето с голяма светлина.
Онзи, който обича Господа, Господ му дава силата на обичта.
За да може вътрешното зрение да се отвори, начинът е човек да насочи погледа си към Божественото. Който живее във вярата, не е още мъдър, но той има възможност да стане разумен и мъдър.
Когато човек не е готов да приеме Истината отвътре, той не може да възприеме духовната светлина. Лъжлива интелигентност и мъдрост е тази, на която липсва Божественото. Човек е Дух и Духът е този, който мисли в тялото. Всички хора в другия свят със светско знание са изпразнени и затъпели (там вътрешното става външно), защото в духовния свят не е необходимо светско знание. Доброто на Небето свети като злато. Словото по своята същина е духовно. Външността на човека не е от значение, важни са мислите. Мисълта е като вътрешно зрение.
Любовта към себе си и към света е източник на всички злини. Колкото повече човек обича себе си и света, толкова повече се отдалечава от Божественото. Човек трябва да мине през мъките на света.
Има хора, които на земята са се отрекли от света и са станали отшелници. Те мислели, че отричането от света е волята на Небето и гладували и презирали другите, че не са като тях. Такива отшелници не са приети от Ангелите в другия свят и биват отделени в духовната пустиня, както на земята.
Любовта носи изобилието на живота.
Човек, който живее в безделие и мисли зло, мързелът го погубва. Мързелът е също като страха, той е оръжие на Черното Братство, той парализира волята.
Тялото на всички Ангели е израз на тяхната Любов, която е израз на техния ум.
Характерът на духовете се познава по техните лица, жестове и реч. Човек си остава такъв, каквото е неговото владеещо чувство.
Под богати в духовен смисъл се разбира онези, които имат преизобилно знание за доброто и Истината. Молитвата на Небето е духовно съчетание. На Небето чрез съпруга се изявява мисълта, а чрез съпругата - чувството. Брачната Любов води своето начало от съчетанието на мисълта с чувството.
Нищо не може да бъде възприето от Бога, ако човек не живее в Истината. Мисълта формира това, което чувството желае. Мислите и чувствата са духовният човек.
Единството е най-съвършено между души, които се състоят от чиста Истина. Лъжата и злото също се привличат и се превръщат в ад.
Любовта не може да съществува между двама, които са духовно различни. Където има властване, душите не се съчетават, а се разделят.
Децата на небесната женитба са Доброто и Истината. Всяко общуване на Небето се състои от подобни души. Навсякъде на Небето онези, които са еднакви, се събират, а онези, които са различни, се разпръскват. Онези, които се обичат, се съчетават от Господа, а не сами по себе си. Всички женитби на Небето се извършват само от Господа. Там също има празненства.
Всяка свобода произтича от Любовта. Всеки на Небето работи това, което му подхожда, така както понякога и в света, но на Небето е по-голяма вътрешната радост, защото духовният живот е отворен за радостта. Небесната радост е вътрешна и духовна, а не външна и сетивна. Тя засяга най-вътрешната страна на човека, която е свързана с душата и Духа. Всяка радост произлиза от Любовта. Каквато е Любовта, такава е и радостта. Небето не е нищо друго, освен радост и благословение.
Един дух от ада само да си подаде главата навън от него, започва да се измъчва и терзае в същия момент. Любовта към себе си и света действа разрушително.
Онова блаженство, което е скрито в душата, горе се изживява с голяма пълнота и радост, с цялата си сила, защото това е радостта на Духа.
Леността затъпява способностите. Без деен и активен живот не може да има щастие.
В правенето на добри дела се състои най-голямата свобода. Всяка мисъл, чувство и постъпка на Ангелите са изпълнени с небесна радост. Аурата на Ангелите е проникната с Любов и когато добър дух влезе в тази аура, той изпитва голяма радост и блаженство. Ангелското тяло е от щастие и блаженство.