Пътят е дълъг и винаги е по-безопасно да не го предприемаш, защото нищо по него не е сигурно и предвидимо и хиляди са опасностите, много са капаните ако тръгнеш - а семето е на сигурно място в твърдата и затворена ядка. В един момент обаче то се опитва, прави усилие. В един миг, изоставя твърдата обвивка, която го защитава, и започва да се движи. Това е началото на борбата - с почвата, с камъните и скалите...
Семето е било много твърдо, а стебълцето му ще е много, много деликатно и опасностите ще са многобройни. За него обаче опасността не е от значение, защото то следва един незнаен и неописуем импулс и именно така то е можело да оцелее и да се възпроизведе и преобрази през толкова хилядолетия.
В един момент стръкчето се устремява към Неизвестното, към Слънцето, към Източника на светлина, без да знае къде отива и защо. Неговото предизвикателство и страдание е голямо, но семето е било завладяно от видение и сега то израства. Същият е и пътят на човека. Той е изпълнен с трудности и ще е нужна много смелост.
Когато се изправим пред много трудна ситуация, имаме избор - или да негодуваме и да потърсим кого да обвиним за страданията си, или да посрещнем предизвикателството и да израснем. Цветето ни показва пътя, докато неговият силен импулс към Новото го води от мрака към светлината. Безсмислено е да се борим с предизвикателствата на живота или да се опитваме да ги избягваме и отричаме. Те съществуват и ако семето иска да стане цвете, трябва да мине през тях.
Бъди достатъчно смел да израснеш в цветето, което ти е писано да бъдеш.
