Ян ван Рюйсбрук: Онези, които обичат чисто, намират радост дори в страданието

Ян ван Рюйсбрук (1293–1381) е един от най-дълбоките християнски мистици на Средновековието - духовен наставник, писател и приор на обителта Грьонендал край Брюксел. Наричан „белгийският Дионисий Ареопагит“, той посвещава живота си на тайната връзка между човека и Бога, описвайки с изключителна яснота пътя на душата към божественото Единение. В своите съчинения, най-известно от които е Озарението на духовния брак (The Adornment of the Spiritual Marriage), Рюйсбрук разгръща учението за вътрешния живот, за Любовта като огън на Божието присъствие и за Тишината, в която душата и Бог се сливат в свещено Единство. Неговото слово е живо свидетелство за реалното преживяване на Божията Любов - пламтяща, безмерна и вечна.


Ян ван Рюйсбрук:

• Онези, които вървят по Пътя на Любовта, са най-богатите сред всички живи хора.
• Любовта е връзката, която съединява всички добродетели и въздига душата към Бога.
• Любовта преобразява душата по образа на Бога, защото Бог е Любов.
• Любовта не желае нищо друго, освен да обича и да се отдава изцяло.
• Любовта отваря окото на сърцето, за да вижда скритите неща Божии.
• В Любовта ставаме едно с Бога, защото Любовта извира от Него и отново се връща при Него.
• Който обича истински Бога, обича и всички създания заради Бога.
• Любовта е животът на душата, както душата е животът на тялото.
• Чистата Любов не търси своето, а пребъдва в Божията воля.
• Любовта дава светлина на ума и сила на волята.
• Душата, която е вкусила Любовта, никога вече не търси нищо друго.
• Където влезе Любовта, тъмнината и скръбта отлитат.
• Онези, които обичат, живеят в мир, защото Любовта прави всичко леко и сладко.
• Любовта не познава мярка, защото тя отдава всичко и не взема нищо за себе си.
• Любовта не намира покой, докато не притежава Възлюбения.
• Любовта е като огън, който поглъща и преобразява всичко, което може да обхване.
• Любовта е по-силна от смъртта, защото въвлича душата във вечния живот.
• Чрез любовта душата умира за себе си и живее единствено в Бога.
• Божествената Любов се излива от Бога в нас като благодат; и ние, като я приемаме, се съединяваме с Бога чрез нея.
• В любовта душата е едновременно изгубена и намерена - изгубена за себе си, намерена в Бога.
• Онези, които обичат чисто, намират радост дори в страданието, защото любовта превръща болката в сладост.
• Колкото повече човек обича, толкова по-близо се приближава до Бога, защото Любовта е сам Бог, действащ в душата.
• Колкото по-извисена е Любовта, толкова по-дълбок е Покоят; и колкото по-дълбок е Покоят, толкова по-велика е Любовта.
• Любовта на Бога е бездънна и неописуема; затова всички създания трябва да мълчат пред нейното чудо.
• В един и същ миг любовта действа и почива; тя се труди и съзерцава; тя гори и се утешава в Бога.
• Любовта е най-висшият път, по който Духът се издига над своето създадено битие и се потапя в Бога.