Изворът на Любовта е непресъхващ, защото Източникът му е Неизчерпаем

Веднъж, в жарък слънчев ден, жадният за Любов протегнал ръката си за да усети - що е това Любовта?... Капка Любов се задържала върху дланта му… Той се вгледал отблизо… и видял сиянието на Слънцето в нея.
-

• Любовта е кристално чиста Вода, всяка капка от която поражда живот. 
• Любовта обича Тишината. В нея тя разсява своите нови кълнове.
• Очите на Любовта имат мекото и животворно сияние на Слънцето.

Очите на Любовта не мигват нито за миг. Те виждат и проникват без ограничение от материя и светове. Очите на онзи, който има Любов са пълни с милосърдие, смирение, благост и жертвоготовност. Дълбокото смирение и святата жертва, вкореняват Любовта като вечен импулс в Сърцето на твоята неземна Същност. Само Любовта може да възвърне нашия Образ и подобие, защото тя е променящата сила - отвътре. Любовта е най-могъщата сила в света, а нейният най-голям урок е да се научиш да обичаш безусловно.

Веднъж ученикът попитал:  “Какво е Любовта Учителю?” - “Любовта е Неизменност при всички условия…”, отговорил Учителя.
-

• Любовта съхранява в себе си Неизреченост, Тайни и Съкровена Несподелимост. 
• Любовта е Тайнство преди живота, защото животът е произлязъл от Любовта.
• Любовта осмисля дългият преход, наречен Живот.

Приливът на Любовта е винаги непредсказуем. Нима можеш да предскажеш самопораждащото се от Необятността?...
-

• Любовта е незалязващото Слънце в твоя живот. 
• Любовта умее да смалява и да увеличава. Любовта умее да събира и умножава, но не и да дели.
• Любовта е вечно обновление за твоето Сърце и абсолютна неизменност за самата себе си.

Любовта е изливането на частица от самият Бог в твоята душа.  Бъди достоен, съгради Му Храм в сърцето си.
Любовта често слиза при хората, но те не я познават. Затова идва страданието, което да учи съществата чрез други методи.

В тъмната нощ, Любовта се оттегля, за да претеглиш сам своите ценности, своят избор и своята вяра. В тежките условия на тъмата, ти си на изпит, в който следва да прозреш, че зад завесата има друга реалност. Това е ключовият момент, когато трябва да осъзнаеш, че сам сътворяваш своята съдба.

Зората на Любовта - това е облагородяването на твоето Сърце, след тъмната нощ на душата. 

Веднъж вътрешният глас на ученика го попитал: “Какво е за теб Любовта?” Ученикът се загледал в изгрева, понеже било утрин…и казал: “Любовта е Изгрев, който се случва отвътре. Любовта е Изгрев без залез.” Тогава Любовта се явила за кратко и го вдъхновила: 

“Един ден ще изгрея в тебе и никога няма да видиш моя залез”. Ученикът отговорил с преклонение: 
-

“Изгрей в мене, за да изгрявам и аз в другите”.

 


Б.Б.