Кои са методите за развитие на интуицията, дадени от Елеазар Хараш?

Блаженствата са път на душата към съвършенство. Те имат едно външно значение - като правила и норми за съвременното човечество. Това се отнася и за Евангелието. Моралното значение на Евангелието спада към външната, екзотеричната страна. Но блаженствата имат и дълбока езотерична (вътрешна) част, която спада към мистичните и космични тайни на Битието. Тук се очертава пътят на ученика към Посвещение - в деветте блаженства. Но те са дадени така забулено, че за да се открие този път, трябва да се вдигне булото.

Блаженствата не са случайно 9 (според окултната наука и според Учителя). Числото 9 е завършване на еволюцията, отчет пред Бога и влизане в нови измерения. Като са девет, те образуват един специфичен духовен организъм, те са като девет члена на едно семейство, на едно тяло. Взети заедно, те образуват образа на духовния Прачовек.

Окултната наука казва: Човек се състои от три части по три:
1. Нисша област - физическо, етерно и астрално тяло.
2. Душа (троична) - работи с ум, сърце и воля (три инструмента, които се обединяват в триъгълник; в равностранния триъгълник се образува истинският Аз).
3. Висша област - тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината.

Блаженствата са свързани с тези 9 степени.
Блаженствата спадат към мистичната област. Истинският мистик е абсолютно разумно същество. Неговата гледна точка е изключително красива и установена. Мистикът е по-висока степен от окултиста. За него всичко е красиво и организирано, защото той гледа с Окото на Духа. Когато Окото на Духа даде виждане на ученика, той не иска да оправя света, а себе си.

Мистикът не работи с ума, защото той знае, че умът е ограничен и е основан на предположения, решения и изводи, които не са верни, защото умът има частична представа за реалността. Това означава, че той не е цялостен. Истинското виждане се нарича интуиция - тя е цялостна. Умът няма синтез, за него реалният свят е скрит. Синтезът е качество на Духа. Животът е над разсъжденията и логиката, той трябва да се изживее.

Методи за развитие на интуицията:
1. Концентрация в точка.
2. Мълчание.
3. Окултният ученик трябва да се откаже от представите, защото Духът няма образ (по-висшата степен). Умът разсъждава, а интуицията обхваща реалността, защото тя е плод и лъч на Духа.
Умът е създаден, за да изучава външните явления, външните неща. Именно за това не може да бъде истински водач и ръководител.

Трите прояви на Духа, според индусите, са манас, бодхи и атман (на Любовта, на Мъдростта и на Истината).
Окултната наука казва: Истината е висшата степен на волята. Любовта е висшата степен на сърцето. Мъдростта е висшата степен на ума. Любовта и Мъдростта се обединяват от Истината, която ръководи волята. Учителят казва: „Този въпрос принадлежи към най-дълбоките окултни науки и мистерии“. (Най-дълбоката степен на волята).
В това прераждане тези мистерии не могат да се изнесат дори при пълно доверие насреща.

Човешкото същество е изпратено на земята и в материята (бездната), за да развие своята воля и да се освободи от ума. Умът никога не работи с чисти мотиви, защото той не може да обхване смисъла на нещата. Той разбира само съдържанието. Умът не може да разбере какво означава безкористие и няма методите. Волята остава главен метод за освобождаване от ума, воля, която работи съзнателно. Сънна, спяща воля работи несъзнателно. Само съзнателната воля отстранява ума и се освобождава от бездната. Умът е свързан с разсъжденията и с логиката.

Учителят казва:

„Интуицията не разсъждава, тя владее, тя обхваща“.

Логиката пипа, а интуицията вижда. Интуицията не е разсъждение и логика, а виждане, т.е. пряко влизане в Духа. Това означава истинско разбиране на реалния свят, който е отвъд ума, отвъд ограниченията. Деветте блаженства имат отношение към деветте члена на човешкото същество; деветте блаженства показват как човек може да бъде блажен и това е, когато приеме Духа в себе си.

Натрапчивост..., напрежение... - изработват будност на волята. Блаженствата ни насочват към съграждане на небесния Йерусалим. И когато Христос оплаква Йерусалим, Той оплаква земния Йерусалим: „Камък върху камък няма да остане“.

Елеазар Хараш