"Гледай хората и нещата с вътрешното око и никога не забравяй, че сянката, която те хвърлят е само мимолетният образ на много по-могъща сянка, зад която е скрита Силата на Всемогъщото Слънце и която, като крилото на непогибващ лебед, плавно се носи и пази всяка душа." Морис Метерлинк
Елеазар Хараш:
Лебедът е ефирно Същество - той е глас от Ефира и Същество на Слънцето. Древните египтяни казвали: Лебедът се движи като Безсмъртието: тихо, леко, вглъбено, като Древен кораб. От тук е изразът: Божествените неща са лебеди, т.е. тихи неща. Не всяко същество може да носи белия цвят - разбира се, има и черни лебеди.
Белият цвят, в своето чисто значение, означава Реализация - това е друг Път на лебеда, за разлика от черния лебед.
И Учителя разказва: Когато Бог е създал Адам, пратил някои от птиците да се произнесат за Адам. Най-напред изпратил гаргата: тя заплюла Адам и го подминала, без да каже никаква дума. Затова именно гаргата и до днес носи черна дреха. След нея Бог изпратил враната, и тя да си каже мнението. Като минала покрай Адам, враната си затворила очите и казала: „Нищо особено!“ - тя даже не видяла, че гаргата плюла върху Адам. Най-после Бог изпраща лебеда, и той да се произнесе. Като минал покрай човека, лебедът забелязал, че някой е плюл върху него, спрял се внимателно и почистил плюнката. Като видял постъпката на лебеда, Бог му казал: „Понеже ти извърши една хубава постъпка, Аз ще ти дам бяла дреха“.
Дрехата е бяла, когато едно Същество има истинско разбиране за нещата, когато има Свещено Знание. Ще обясня. Белият цвят не е в ума, нито в дрехата, а той е качество на Душата. Постъпката на лебеда към Адам е била бяла, бяла като Светлината, и затова той си заслужил белия цвят, той е бил докоснат от белотата. Разбира се, че има и черни лебеди, но те са смесили постъпките си с ума и затова има дълго време да се учат. Вътре в лебеда се оглеждат много красиви Души, които понякога влизат. Именно тези Души се движат грациозно и духовно - не самите лебеди, а тези Души, които имат много хубаво чувство за красота. Тези Души лебеди са като украшение за водата.
Според Даосите лебедът е Същество, излъчено от Покоя и от Безмълвието.
Според Толтеките лебедът е Душа с бяло дихание.
Кабалистите казват: Лебедите носят нещо от тържеството на Светлината.
Египтяните казват: Лебедът е носител на Тайното Знание.
И Толтеките пак казват: Лебедът е красив, защото има старо умение да чува Истината.
Суфи казват: Лебедът се движи като Слънце.
Дзен казва: Лебедът е роден чрез Духовно докосване.
И Суфи казват още: Да гледаш лебеда, то е да гледаш нещо от Рая.
Лебедът символизира душевната красота, самата красота на Душата. Сред съществата лебедът е като цвете. Той носи в себе си нещо от Райското състояние на Душата.
Когато лебедът умира, в него се заражда музика, стар спомен за завръщане към Свободата. Но това е било в миналото. Лебедите са се разкривали на Мъдреците и на Посветените, както и фениксът, след време ще говорим за него: много скрита птица. Но много са жреците, които пряко са общували и с такива Тайни Същества. Но това е било в миналото, както казах - пред Посветените. Сега това почти не се случва.
Посланието на лебеда е, че:
Когато умираш с будно съзнание и с Любов, ти достигаш Висше състояние в следващото си въплъщение.
Друго характерно за лебеда е, че когато има трудност, той също започва да пее. Той не се оплаква, не посреща трудностите с някаква отрицателна идея - той тихо започва да си напява неща, събира сила, за да се справи с нещата. Той, лебедът, е изгубил смъртта в себе си, той я е надраснал чрез тази музика, чрез тоз Подход.
