Елеазар: Сърце, което има Любов, става Слънце

От Сърцето протича животът по лицето. Лицето е намек за Сърцето. Лицето е външната книга на Сърцето.

Само Посветените могат да четат по лицето скритата Книга на Сърцето.

Всяко Сърце извън лицето си има таен живот. Чистият живее със Сърцето си на Слънцето. Нечистият живее в своите желания.

Който има желания, погубва Сърцето си и разваля лицето си. 

Сърце, което има Любов, става Слънце. Тук корените на желанията изсъхват, защото Любовта желае само Слънцето.  За такива хора казваме, че са Душата на света. 

Да имаш Душа, означава да огряваш и себе си, и другите. Душата е скритото лице на Сърцето, тя е истинският образ.

Накъдето е устремено Сърцето, такова ще е бъдещето на човека. Устремът е, който оформя бъдещето.


Из "Хафа Ановарис"
чрез Елеазар Хараш