Елеазар Хараш: Пълното приемане дава живот на Чистото съзнание

Пълното приемане на всичко, което става, води до много по-дълбоко разбиране. Това е Закон. Пълното приемане на всичко, което става и в твоя живот, и в света, води до ново по-дълбоко разбиране.

Пълното приемане дава живот на Чистото съзнание. Ако приемеш съдбата си такава, каквато е, ще преминеш зад нейните предели. Това ще стане постепенно, но ще си спестиш много усложнения. Съдбата ти не може да се подобри с оплакване и с осъждане. Напротив, по този начин тя винаги ще се влошава. Приемането винаги води до освобождение, но ако се бориш със съдбата си, тя ще те победи. Освен това ще си създадеш нова карма и в другите животи. Само приемането може да погълне съдбата и злото.

Говоря за пълното приемане. Това важи и за болестите. Това е – става въпрос за приемането – метод на Любовта. Само любовта е в сила да погълне злото и омразата. Няма друга сила, която може да се справи. Затова говорим за този важен закон – за приемането. Това е метод на Любовта. Чрез тази Любов Бог ще се задейства във вас, а Той знае как да се справи с вашето минало, няма значение колко е тежко вашето минало. Когато приемете съдбата, каквато е, с Любов, тогава Бог ще проникне във вас, а Той знае как да се справи с вашето минало. Добрите условия за Бога са пълното приемане. Това е методът на Любовта. Добрите условия за Бога – защото Бог в човека се справя с кармата му, а не човекът – са пълното приемане или Любовта.

Люби и не осъждай, защото в неосъждането Бог ще расте в теб. В неосъждането, в приемането Бог ще расте в теб. Ти не можеш да растеш. Сам по себе си не може да растеш, но чрез Любовта, чрез приемането Той може да расте в тебе, а ти ще се учиш. Той вътре в тебе ще расте, ще ти покаже нещо, а ти от това ще се учиш, ще се поучаваш.

Бог е скрит в дълбочината на нещата и ако ние сме дълбоки, приемствени и изпълнени с Любов, ще Го видим. Но не чрез себе си, а чрез Него. Той сам в Себе Си ще се види. Не чрез тебе, а чрез Него, защото Той е дълбокото. 

Будността никога не осъжда, никога не критикува. Тя прави забележки, загатва, забелязва, отбелязва, но това е по закона на Любовта. Вътре в себе си тя изхожда от любовта и не може да осъжда, защото будността е отношение към любовта. Какво означава Любов към Бога? – Любов към Бога не означава, че ще видиш Бога, някакъв образ или личност. Не можеш да видиш това, което няма образ и личност. Той няма лице, само Синовете Му имат, но Той няма. Синовете Му, Синовете Божии, посветените, Учителите имат лице, но Той няма. Той е абсолютна пустота, Той е Нищото.

Любов към Бога не означава, че ще го видиш. Това означава обаче, когато го търсиш, че ще се обожествиш. Няма да го видиш, но когато го търсиш с любов, ти ще се обожествиш. Именно затова е създадена идеята за Бога. Това е въпрос на отношение. За да имаш отношение. Затова слизат Учителите, не да те обучават, а те слизат като присъствие на Любовта, като присъствие на Бога, като присъствие на Нищото, за да имаш отношение. След време когато Учителят изчезне, ти ще имаш отношение към себе си, свещено отношение и ще постигнеш Бог в себе си. Т.е. ще постигнеш съкровената си същност, ще постигнеш обожествяване. 

За пробудения човек, за търсача, търсача на Истината, животът не е изкушения, а изпитания, чрез които той израства в петото си тяло, т.е. в собствената си съкровена същност. Любовта ти дава будност, а будността ти дава прозрение в желанията, прозрение отвътре. 

Ако си в душата, ти си във вечността, защото Любовта е създадена за вечността. Тя ще служи във вечността и затова е важно ученикът да се научи да живее в своята душа. Ако си в душата, ти си във вечността. Любовта е създадена за вечността и вечността също е създадена за нея, за да може тя да служи.

Ако си в Духа, това е вече друг въпрос. Тука не си при себепознанието, а тука вече си при своя Учител, защото връзката с Учителя става с Духа. Ти си вече и при Истината. Присъствието на знанията е присъствието на смъртта в човека, те може да са много хубави, много приятни, даже от тях да произлизат и някои изгоди, обаче ти си в смъртта. Присъствието на любовта е вече друг въпрос. Присъствието на любовта в тебе, това е присъствието на рая. Ти си в живия живот, това е животът на душата. Присъствието на Истината е духът в човека, това е наречено “Царството Божие”. Присъствието на Истината – това е равнозначно на Духа в човека.