Тази тънка усмивка, която няма нищо общо с презрението, загатва за дълбоко вътрешно богатство. То не принадлежи на ума, то е качество на душата. Как е създадено това богатство? Мона Лиза го е създала чрез закона на жертвата. Това е начинът да станеш вътрешно богат.
Тази усмивка, според окултната наука, означава, че добрите й желания са оплодени. Какво означава добри желания? Това са разумните желания на душата, а оттук се подразбира, че това са едновременно и желанията на Бога.
Тази усмивка е плод от Дървото на живота. Тя е чисто окултно състояние на висшата душа. Това не е обикновена усмивка, не е човешка усмивка. Това е усмивка на мистичната вечност. Ето защо това изкуство е много велико. Леонардо го е постигнал в себе си и успял да го изрази. Това е истинско изкуство – с малко да кажеш толкова много неща за мистичната вечност.
Тази мистична усмивка е състояние на небето, а небето е друго название на душата. Тази усмивка произлиза от чистия звук на сърцето. Това не е някаква усмивка, както се смее някой човек широко или пък някой сервитьор – пресметливо. Това е нещо много дълбоко. Тази усмивка не е човешка, защото човешката обича видимото, докато Божествената обича невидимото. Тази усмивка води отвъд човешкото, което означава отвъд видимото.
По друг начин казано, тази усмивка е осъществяване на тайната на истинския път на човека. Тази усмивка изтича от висшата душа, Богинята-душа, по друг начин казано, безсмъртната душа. Тя много тънко се усмихва на всички човешки радости на хората, защото техните радости са много бедни: семейство, дълг, проблеми, материални неща и т.н. Тази усмивка леко се усмихва, иска да каже, че не е това пътят. Тя съжалява тези земни радости, защото на човека е определено нещо много по-дълбоко. Най-малкото, което му е определено, е безсмъртието, но след това има много, много дълбоки неща.
Тази усмивка е усмивка на посвещението, което означава свобода. Ако трябва да ви пожелая нещо, това е нещо подобно. Тази усмивка е усмивката на Любовта, а за мен Любовта е непрекъснат празник. Затова за мен празниците нямат значение, защото има нещо, което ги измества, което е непрекъснато – това е Любовта.
Елеазар Хараш