Жертвата във висш смисъл на думата означава да предложиш своето Сърце с искреност и смирение на Истината. Да предложиш своето Сърце на Истината означава да отвориш своята вътрешност, своята дълбочина. Тогава ще дойдат новите методи, които носят новия живот. Тогава ще дойде и възкресението, а то означава да имаш нов космически поглед върху нещата и живота. Чрез метода на жертвата Сърцето става възприемчиво, а впоследствие ухаещо и обогатено от това, което е възприело от Истината. Това в Библията се нарича благодат.
Христос е не само проповедник на Любовта, но Той е самата Любов - става въпрос за самия Принцип. Истинското величие на Христос не е в Неговото учение - то е само покривало. Истинското величие на Христос е в Неговия начин на живот.
Смъртта на Христос беше символ на победата, защото тя се превърна в изкупителна сила за тези, които Му вярват. Христос показа, че на Голгота се побеждава най-голямото зло. Това означава, че който не може да възкръсне, не е победил злото в себе си и в своя живот. Възкресението е мярката. Ако не можеш да възкръснеш, това е, защото в тебе живее злото. На много места в Библията Христос казва: „Само вярвай“. Това означава, че чрез Вярата, в човека се насаждат мощни добродетели.
Христос е образът на Сина, а Синът е образът на Невидимия Бог. Този Син беше назован Словото. От всички Велики творения, Неговият духовен Син е едно от най-големите. Когато Бог изпрати Сина Си на Земята, това означава, че Той изпрати Спасението на Земята. И така, чрез Сина Си - т.е. чрез Словото - Отец постигна Своите цели. Главно те са три:
- Първо - освобождаване чрез Голгота.
- Второ - връщане на умрелите към Живота на Съвършенството.
- Трето - Словото, това е Пътят към Съвършенството, което идва от друг свят.
Всичко това означава, че чрез Голгота се навлиза в Пътя на Съвършенството. Голгота е началото. Когато Отец слезе в Христос, тогава Словото стана Съвършена спасителна сила.
Възкресението на човека е възкресение на неговите добродетели. И понеже вътрешните сили в човека са в дисхармония, то една от задачите на Христос беше да хармонизира тези вътрешни сили. В обикновения човек силите на сърцето теглят в една посока, силите на ума в друга посока, а силите на волята в трета.
Христос внесе Любовта като сила в земното развитие. След развитието идва освобождението. Любовта е сила, която може да възкреси всичко, което е умъртвено в човека. В пътя на слизането човек е умъртвил много неща в себе си. И сега пътят на човешката душа към Бога се открива, когато Христовата сила (т.е. Любовта) хармонизира трите елемента - умът, сърцето и волята. Когато човек организира умът, сърцето и волята си, той постепенно изгражда своето безсмъртие и така се хармонизира с Висшия свят.
С идването на Христос Отец беше изпратил своята Любов, която проникна в цялата земя, в цялата планета и постепенно я преустройва. По такъв начин земята ще реализира своята мисия. Въпросът за Любовта е съществен и трябва да се разбере, защото когато в един въпрос има Любов, има и дълбочина. Тогава в него има и аура, т.е. духовност.
Христос слезе да покаже Първичния образ на човека, който има власт над злото и над смъртта и с това да очертае пътя на ученика.