Карнак не е просто храм, а цял комплекс от свещени сгради, които отразяват хилядолетна история, култ и архитектурно съвършенство. Строителството на Карнак започва около 2000 г. пр.н.е., по време на Средното царство, и продължава повече от две хилядолетия. Множество фараони от различни династии са допринасяли за разширяването и обновяването му, добавяйки нови структури, релефи и символи. Най-голямото развитие храмът достига през Новото царство, когато Тива се утвърждава като политически и религиозен център на Египет. Централно място в Карнак заема Голямата хипостилна зала – огромно пространство, подкрепено от 134 масивни колони, които създават усещане за свещена гора от камък.

Една от най-забележителните черти на Карнак е неговата връзка с космоса. Древните египтяни са проектирали комплекса с изключителна прецизност, като са го ориентирали според движенията на слънцето и звездите. По време на зимното слънцестоене, например, изгревът на слънцето се подравнява точно с оста на храма.
В своята книга "Египетска мАгия", Кристиян Жак казва:
"Богът на магията, Хека, е творение на светлината. В този смисъл изглежда неуместно да се говори за „черна“ и „бяла“ магия. В действителност има само една магия: тази на Слънцето, Носителя на Светлината."
Ехнатон казва:
Колкото по-високо се издига слънцето, толкова по-малко сянка хвърля то. По същия начин колкото по-голямо е Доброто, толкова по-малка похвала търси то. Обаче наградата му в почести не може да се избегне.
Нима Слънцето не втвърдява глината? И нима То не размеква восъка? Както едно Слънце огрява и двете неща, така и един Дух е повелил противоположностите.
Както бурята и гръмотевиците не влияят на Слънцето и на звездите, а изливат яростта си върху камъните и дърветата в ниското, така и обидите не докосват Душата на великия човек, а се завръщат при онзи, който ги е отправил.
Нефертити и Ехнатон (Аменхотеп IV):

Бъди като слънцето и звездите, които излъчват живототворящата есенция. Дарявай живот, без да искаш нищо в замяна. За да станеш Слънце, дишай дълбоко и ритмично и като Ра ще бъдеш ти.
Елеазар Хараш казва:
Ако си допуснал любов към материалните неща, ти винаги ще блуждаеш в заблуждения. Можеш да смениш едно заблуждение с друго, но то е все заблуждение. Ако си допуснал Любов към Бога, ще бъдеш въвлечен в Божественост, така казва Тот. И после казва: Там, където се събират боговете, там са мистериите. Знаете, преди е имало много храмове на мистериите. Имало е събрания, хора-богове, същества-богове и невидимо присъствие на богове. След време ще говорим за такива събирания на мистериите, за мистични школи, включително и за школата на Ехнатон. Оттам са произлезли есеите и там негова ученичка е била Дева Мария, но друг път ще говорим по тези неща. Това е школа, която е произвела 300 безсмъртни и още малко е имало, но около 300 са постигнали безсмъртие в тази школа. Но Ехнатон е особено същество, не случайно намразен даже от жреците. Когато той се е явил в Египет, казал: Няма нужда от храмове, няма нужда от жреци. Бог е вътре в човека, Нетерът е вътре, търсете го навътре. – И оттам почти са му заличили тайните слова, искали са да го изтрият, но все пак не са могли, тъй като той е проповядвал само за Слънчевия Бог и че всеки сам трябва да намери Слънцето в себе си.
По време на управлението на Ехнатон, храмът Карнак преживява значителни промени, свързани с радикалната религиозна реформа на фараона. В началото на своето царуване той добавя нови постройки в комплекса, посветени на Атон – божеството на слънчевия диск, което става център на неговото Учение за Единството. Тези структури, изградени от сравнително малки блокове, наречени "талатати", са били символ на промяната и новия култ, който отхвърля традиционните богове и множество стари богове. С напредването на реформата Ехнатон нарежда заличаването на името и изображенията на Амон-Ра от Карнак, опитвайки се да премахне влиянието на старите вярвания, които вече не били актуални в контекста на новото Слънчево Учение на Единството.
Ехнатон е фараонът, който се осмелява да разруши ограниченията на старите религиозни системи и да прокара идеята за единен бог – Атон, слънчевия диск, като универсален източник на живот и светлина, зад който е скритият Всемогъщ Творец и Извор на живот. Той вижда в многобожието на старите египетски традиции причина за разделението в обществото и корупцията на жреческия елит, който използва сложните ритуали и култове, за да концентрира власт и богатство. Ехнатон предлага революционно Учение за Единството, което премахва тези излишни посредници между човека и божественото, фокусирайки се върху личната връзка с Висшата Сила. Неговата реформа не е просто религиозна, а духовна и социална революция, целяща възраждането на истинските принципи и ценности свързани със светлината, истината и хармонията
За Ехнатон зимното слънцестоене е било свещен момент, символизиращ възраждането на светлината и силата на Атон – слънчевия диск. В този ден слънцето достига най-ниската си точка, след което започва новият си цикъл, олицетворявайки безкрайния кръговрат на живота. Храмовете му са ориентирани така, че да улавят първите лъчи на слънцето в този момент, отразявайки Единството на небесното и земното.

