Борис Николов (1900–1991) е един от най-близките ученици и последователи на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). Роден е в Габрово на 30 декември 1900 г. През 1920 г. среща Учителя и посвещава живота си на духовния път и служенето на Бялото Братство. Борис Николов участва в записването, съхраняването и издаването на Словото на Учителя. След заминаването на Беинса Дуно през 1944 г. поема ръководството на Братството. През 1957 г. е арестуван и осъден по време на репресиите срещу духовното общество, а през 1963 г. е освободен.
Мария Кисьова за Борис Николов:
Брат Борис беше открил, че в човешката душа винаги живее стремежът да намира една открехната врата към другия свят – различния, приказния, който не се измерва, не се обхожда, нито се обяснява. Душата има потребност да пребивава понякога в една въображаема действителност, в която се освежава и възражда. Душата има вкус към необикновеното и непонятното, към тайнственото и скритото, защото има потребност от Тайна (за това говори Юнг).
Третият завет - Казвам само това, което трябва да е | Беинса Дуно
Има една чудна, рядко употребявана дума – „скрижали“. Има в нея някаква особена, трепетна красота, тайнственост и сякаш ... намек за Вечност. Когато писах за тази странна дума, си спомням за прекрасните завети на Учителя, които Брат Борис беше издълбал върху рилските канари – да останат за вечни времена... И се опитвам да си представя какво усилие е нужно, за да се издълбае в най-древния камък на Земята една-единствена буква... Той направи и това, за да се докоснем заедно с него до Вечността.
Мисля си, че за нас сега такава непоклатима основа могат да бъдат качествата, изработени чрез съзнателна вътрешна работа. Дълбаейки в себе си. Акцентът, този категоричен акцент, който той поставя върху вътрешната работа, ми се струва пророчески. Убедена съм, че от това доколко ще разберем и уважим това пророчество, ще зависи много – и сега, и в бъдеще, много повече, отколкото можем да си представим.
Посланието на Брат Борис, есенцията на знанията и опита, които той сподели с нас, се съдържа в следните седем изречения:
- Най-важното нещо – връзката с Бога.
- Най-красивото нещо – Любовта.
- Най-силното нещо – мисълта.
- Най-висшето изкуство – молитвата.
- Най-важната работа – вътрешната.
- Най-дълбоката същност на човека – творчеството.
- Най-голямата ценност – свободата.
„Обичай Непостижимото! То е непостижимо, но ти го обичай! Това дава вечен импулс.“
Коментари