Беинса Дуно: Скръбта е граница за преминаване в Любовта

Мислете сега върху въпроса за щастието. Мнозина мислят, че щастието зависи от многото. Не, щастието е закон, който еднакво обхваща и големите, и малките величини. Има случаи, когато човек може да бъде щастлив и при най-малкото, което е придобил. Съвременните хора страдат, когато имат най-много неща, когато живеят в изобилие. За да бъде човек щастлив, не е нужно да има голям товар на гърба си. Ако носи голям товар на гърба си, човек ще охка, ще пъшка, ще страда, ще се безпокои, и в края на краищата нищо няма да придобие. Срещате хора, които цял живот мислят, тревожат се, но никакви резултати нямат. Защо? Те не мислят право. Човек трябва да мисли право. Това е възможно само тогава, когато умът му е свободен, т. е. не е обременен.

Когато скърби или когато страда, човек е обременен с нещо. В този смисъл скръбта е граница за преминаване в Любовта.

Когато дойде до най-голямата скръб, човек е до границата на онази Любов, към която душата му се стреми.

Щом мине през тази скръб, т. е. щом премине границата, душата му навлиза вече в дълбок вътрешен Мир, дето Любовта царува. Докато не мине тази граница, човек винаги живее във временното, в преходното. Когато някой пита защо е необходима голямата скръб в живота, казвам: голямата скръб е граница, през която душата трябва да влезе в областта на великото, незнайното – във Вечния живот, в живота на Любовта. Така разбрана скръбта, тя осмисля и самия живот. Само по този начин човек ще може да използва ония богатства, които седят скрити в неговия живот.

За да се домогнете до Великата любов, вие трябва да придобиете вътрешна светлина на съзнанието си.

По какво ще познаете Любовта? Никой не може да познае Любовта, докато не мине през най-големите противоречия и страдания в живота. Те са границата, пред която всеки се изпитва. Злото и Доброто, скърбите и противоречията, през които човек може да мине, са представени във вид на каша, която служи за граница: през нея той трябва да мине, за да влезе в Любовта. Който издържи на тия страдания, той ще познае Великата любов и ще вкуси от нея.

Христос казва: "Иде час, когато истинните поклонници ще се поклонят на Бога в дух и истина." Това поклонение е свързано с великото разбиране на Живота, с великото разбиране на Любовта. Щом разбере Любовта, човек ще разбере и страданията. Иначе при всяко страдание той ще се обезсърчава и ще казва: "Няма спасение за мене!" Докато мисли така, човекът не ще намери в себе си възможностите за своето спасение. Който мисли, че е спасен, и уповава на външния живот, той всякога може да бъде изненадан. Всички изненади, на които хората се натъкват, се дължат на тяхното външно, човешко разбиране на живота. Следователно, ако искате да нямате изненади, вие трябва да се стремите към вътрешното, към Божественото разбиране на живота. В Божествения живот няма скърби и страдания, няма противоречия и недоразумения между хората. Там всички живеят в Единство и в пълно съгласие. 

Външният живот не е истинският. Любовта не съди нещата само по техния външен изглед. Тя има съвсем друга мярка за нещата.

И тъй, всички трябва да се въоръжите с Любовта, да възлюбите Господа с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила. Любовта да бъде идеал в живота ви! Само чрез Любовта можете да преодолеете мъчнотиите и страданията.

Тайна молитва
19 август 1934г. , 05 ч.