Андрогините са завършекът на йерархията от ангелски същества

Във вероучението на всички световни религии фигурира наличието на духовни същества, населяващи невидимия свят. В християнството те се наричат ангели, в индуизма – деви, в исляма – джинове, в древната персийска религия – питри, и т.н. В общия случай те са посредници между Бога и човека, изпълнители на волята на Всевишния, посланици и пълномощници в изпълнението на Неговия План за Вселената. Отличават ги тяхната нематериална природа и еволюционният им ръст, надвишаващ този на хората. И тъй като космическият модел на творението представя два основни полюса – на доброто и злото, различаваме и два вида ангелски същества, съответно служещи на едното или другото. В първия член на християнския Символ на вярата – общ за всички християнски изповедания и църкви, Бог е прогласен за Творец на видимия и невидимия свят. Невидимият или духовният свят е именно този, към който принадлежат ангелите. Християнското богословие ги разглежда като духове, безплътни същества, притежаващи ум, чувства и воля. Понятието „ангел“ (от гр. ᾄγγελος) означава „вестител“ (на иврит – „малах“). Това свое название ангелите дължат на факта, че Бог ги изпраща да известяват на човеците Неговата воля. Така например архангел Гавриил е бил изпратен от Небесния Отец при св. Дева Мария, за да ѝ извести, че тя ще роди Спасителя на света (Лука 1:26-35).

Божественото Откровение в лицето на Библията свидетелства, че броят на ангелите е извънредно голям. Представа за тяхната многочисленост създава епизод от книгата на пр. Даниил: „Бяха поставени престоли и седна Старият по дни. ... Хиляда хиляди Му служеха и десетки хиляди по десет хиляди стояха пред Него“ (Дан. 7:9-10). Посочените в този цитат цифри, разбира се, са условни; те имат за цел да подчертаят именно огромното множество ангели, които населяват духовния свят. Според учението на Православната църква всеки човек има своя ангел-пазител (или ангел-хранител), който невидимо присъства през целия живот на поверения му земен човек и носи отговорност за него пред Бога.

Отпадналите от своя Небесен Родител ангели се посвещават на служение на мрака. За тях ап. Юда в посланието си казва, че те са „ангели, които не опазиха своето началничество, а напуснаха жилището си“ (Юда 1:6). Смисълът на тези думи е, че падналите ангели първоначално са били посветени на доброто, а след това по собствена воля избрали злото. Тези духове на злото биват назовавани с различни имена: дяволи (от гр. клеветници или измамници), демони, духове на злото и пр. Иисус Христос нарича дявола (като събирателен образ) „баща на лъжата и човекоубиец“ (Йоан 8:44). Свещеното Писание изтъква, че числото на падналите духове е твърде голямо (Мат. 12:16; Марк 5:9; Лука 8:30; 11:18).

Ангелите на Светлината от своя страна вземат пряко участие в земните дела на хората и полагат грижи за тяхното благо (Деян. 12:7; Бит. 48:16; Пс. 90:11), спомагат грешниците да осъзнаят своето падение и да се поправят (Лука 15:4).

В християнското учение и в духовното познание има сведения за девет ангелски йерархии или чинове (от най-издигнатите към по-нисшестоящите): серафими, херувими, престоли (тронове), господства, сили, власти, архаи (начала, началства), архангели и ангели (в тесния смисъл на понятието). Някои от тези названия на чинове се срещат в Библията – и в Стария, и в Новия Завет. Пълната им класификация в този вид е предложена от църковния отец и писател Дионисий Псевдоареопагит през VI в.сл.Хр. и е възприета от християнската Църква. Назован е „Псевдоареопагит“, понеже той пише от името на Дионисий Ареопагит – ученик на ап. Павел, живял през I-II в. сл. Хр.

В някои авторитетни езотерични текстове ангелите са определени като същества без свободна воля. Такъв е случаят с нашумялата книга „Махатма“ от Браян Гратън, в която ангелите са описани като пряко проявление на Бога, лишени от свобода на волята си, а подчинени изцяло на волята на своя Създател. В Библията в своето послание до евреите ап. Павел нарича ангелите „служебни духове“ (Евр. 1:14), което представлява пряко указание, че те изпълняват служение пред Бога, в което личната им инициатива или свободната им воля напълно са отстъпили мястото си на Божията инициатива и воля.

Мировият Учител Беинсà Дунò предлага следната класификация на ангелските йерархии в зависимост от тяхната роля в Проявеното Битие:

1.) Серафими – братя на Любовта.
2.) Херувими – братя на хармонията.
3.) Престоли (Тронове) – братя на волята.
4.) Господства – братя на интелигентността и радостта.
5.) Сили – братя на движението и растéнето.
6.) Власти – братя на външните форми и изкуствата.
7.) Начала (Началства, Архаи) – братя на времето, състоянието и такта.
8.) Архангели – братя на огъня и топлината.
9.) Ангели (в тесния смисъл на понятието) – носители на живота и растителността.

Деветте ангелски йерархии са разделени на 3 3-иади в съответствие с еволюционното си равнище и задачите, които изпълняват в Космоса. При следващата глобална планетарна трансформация (когато Земята ще се превъплъти като Юпитер) последния, десети ангелски чин ще заемат напредналите човешки души. Всички ангелски йерархии в своята съвкупност образуват великия Космически Човек (Адам Кадмон в кабалистическото учение).

Според Учителя Беинсà Дунò ангелите като цяло се делят на две велики царства (категории). Представителите на по-високото царство рядко слизат на Земята и в материалния свят изобщо. Принадлежащите към по-долното царство се проявяват по-често в материалната област с цел да подпомагат духовното израстване на хората.

От всичко, изнесено дотук, можем да направим заключението, че съществуват две групи или категории ангели:
Такива, които са преминали през всички стъпала на еволюционното развитие, през всички природни царства (минерално, растително, животинско и човешко) и след като са завършили земния/материалния етап от духовното си израстване в човешка форма, са се присъединили към ангелските йерархии. Те са преминали от човешката раса към ангелската общност. Това са ангели, които съхраняват свободната си воля, каквато са притежавали като човешки същества.

Ангели, които не са от човешка раса, а „са произлезли от същества от висша йерархия“ (според Учителя Беинсà Дунò). Под «висша йерархия» в случая следва да разбираме същества от Божествения свят – разумни същества, които са завоювали Божествено съзнание и в еволюционно отношение са най-близо до Бога-Творец. Тази група ангели не притежават свободна воля. Именно тях има предвид ап. Павел, като ги нарича «служебни духове».

Ангелите, които служат на злото, т.нар. «паднали ангели», очевидно са от категорията на онези със свободна воля. Иначе не биха могли да направят подобен доброволен избор. Ангелите, които притежават свободна воля и са останали верни на своя Небесен Отец, са безсмъртни. Самият факт, че са завършили успешно еволюцията си като човеци, потвърждава тяхното безсмъртие. Ангелите, които нямат свободна воля, са смъртни. Каква е съдбата им, след като са приключили своето служение на Бога и са прекратили съществуването си в проявената Вселена – това е част от все още неразкритата тайна на духовните същества, които наричаме «ангели».

Ангел Господен: Небесно същество, изпращано от Бога като Негов личен представител и говорител. На много места в Стария Завет той фактически се отъждествява с Бога и говори като Бог (Бит. 31:11 и сл.), но в Новия Завет не е възможно да бъде объркан с Бога. Някои от неговите функции са да наказва (Деян. 12:23), да защитава (Ис. 63:9) и да напътства (IV Цар. 1:3).
Ангел-пазител (хранител): В християнското учение е залегнало убеждението, че след като спрямо човек е извършено тайнството Кръщение, той придобива ангел-пазител (хранител), който го съпровожда по целия му житейски път и невидимо, деликатно го напътства да изпълни Божия план за себе си. Окултистите смятат, че могат да общуват с това същество и да извличат от него необикновени магически сили. Езотеричното название на ангела-пазител е „духовен водач“ или „дух-ръководител“. Той не е един и същ за всички материални въплъщения на човека, а бива заменян в зависимост от повишаването на духовния ръст на индивида. Колкото повече израства в духовно отношение един човек, толкова по-високо еволюлирал е и неговият ангел-пазител (дух-ръководител).

Андрогин: Понятието произлиза от гръцки език и означава „мъжко-женско“, „хермафродит“. Андрогинът е цялостно същество, символ на примиряване на противоречията. Той съчетава в себе си хармонично мъжкото и женското начало. Андрогинни са били първите две човешки раси на Земята (до средата на третата), които имат космически, Божествен произход, потопени са в Космическия разум и като плод на първичната субстанция притежават пряка връзка с Бога. Разделянето на половете става на по-късен етап и отговаря на общата космическа еволюция. Подобна полярност се изразява в положителни и отрицателни качества (принципи) като земя и небе, мъж и жена, положителна и отрицателна енергия, живот и смърт и т.н.

автор: прод.д-р.ф.н. Константин Златев