Ниe трябва да научим първо мълчанието, ако искаме да направим нещо в света, да бъдем полезни на себе си и на другите. Ние трябва да говорим само когато има нужда, когато Духът в нас ни застави да говорим; празното и неуместното говорене е присъщо на глупавите хора. Словото е често пъти не както казват французите - изкуство да скриваш мисълта, но изкуство да задушиш и унищожиш мисълта тъй, че от нея да не остане нищо за скриване.
„Инстинктът за мистични Истини, който ние всички притежаваме, ни напомня, че истинският живот, който остава някаква следа е изтъкан само от мълчание" (М. Метерлинк).
Бог работи в мълчание и самота. Индийската философия за непроявения Брахман казва: Той се определя само с мълчание. А Аngelus Silesius казва: Бог е вечна тишина. Тишина или мълчание - това е Божествения труд; тишина или мълчание - това е обширната видима и невидима област; тишина и мълчание - това е миналото, нишката на Клодо, една от трите парки, които предат нишките на съдбата.
Понеже мълчанието със своята сила има Божествен произход, то е първата добродетел, която трябва да научим. "Моите думи не могат да изкажат свещения смисъл на живота: те са студени и недостатъчни" заявява окултния и мистичен философ Ралф Емерсон в книгата си "Висша душа".
„Хората се учат как да говорят, а главната наука е как и кога да мълчим“ казва една арабска пословица.
Едно мюсюлманско предание разправя, че пророк Мохамед и сродникът му Али срещнали веднъж един човек, който считайки Али за свой оскърбител, почнал да го ругае. Али доста дълго време понасял това с търпение и с мълчание, но после не изтраял и почнал да отговаря на руганията с ругания. Тогава Мохамед се отдалечил от тях. Когато Али настигнал Мохамед, разсърдено му казал: "Защо ме остави сам да пренасям ругания на този безсрамен човек?" - "Когато този човек те ругаеше, а ти мълчеше - казал Мохамед - аз видях около теб десет ангели и ангелите му отговаряха. Но когато ти почна да му отговаряш с хули, ангелите те оставиха - отидох си и аз."
Съвременният свят се отчуждава от мълчанието, бяга от него. Резултат: раздробяване, злоезичие и дребнавости в "съзнателния" живот. Никой не иска да премълчава, а мисли, че колкото повече е говори, толкова повече правото е на негова страна.
Само единния Бог знае абсолютната Истина. Ала вслушайте се в препирните на двама млади хора, вслушайте се в пледоарията на адвокатите в някой съд, послушайте речите на някой партиен оратор и ще разберете какво нещо е претенция за всезнание, как се защитава истината и как се величае справедливостта!
Мъртва е скромността, смирението - пренебрегнато, мъдростта - отхвърлена през това време на многословие и бъбривост. Мъртъв е смисълът на нещата. А ако така се съгрешава против мълчанието и се наранява отслабналата мъдрост, това съгрешаване е също тъй против Божествения ред. Ето защо ако говоренето съблазнява брата ти, ти трябва да мълчиш и да говориш твърде рядко.
Да скриваш недостатъците на другите и да говориш за туй, което е добро в тях е признак на любов и най-добрият способ да си спечелиш любовта на ближните.
На хора недостойни не се разказват окултно мистични тайни. На хора неприготвени не се разказва за духовната радост. На хора нечисти духом и зломислени не се показват чудеса. Пред такива хора се мълчи. Иисус не отговаря на Иродовите многобройни въпроси (Ев. Лука, гл. 23:9). Пред Пилата Иисус също мълчи и не дава ухо на първосвещеническите обвинения (Ев. Марко, гл. 15:4-5). Сравни Ев. Матея, гл. 27:12-14. Който не греши в слово, той е съвършен мъж (Събор. посл. Яково, гл. 3:2).
Едно от качествата на съвършенството, пълнотата Христова - това е мълчанието. Иисус Христос е говорил винаги умерено – с цел да поучава и наставлява. Излишна реч не е излизала от устата му. И когато е угаждал мислите и намеренията на иродовци и пилатовци – преследващи празно любопитство или подигравка на учението му, Иисус е мъдро мълчал. По този начин речта му е добивала особена тяжест и ценност. Днес поповете и владиците, които се мислят за възприемници на Христа не само че стоят далеч от примерите на Богочеловека, но имат за правило много да проповядват, словоохотливо да тълкуват от Евангелията всичко, дори и онова, което не разбират. Те нямат елементарни понятия от великото мълчание, което Иисус донесе от своя Отец.
Откровението на евангелист Йоан съдържа велики тайни. Всяка тайна е запазена от кощунство с печат. Така свидетелствува ученикът, когото Христос много обичаше.
Истинското Име Божие се пази в Тайна. Мълчание е наложено от Горе (Откровение, гл. 19:12).
автор: Александър Кръстников (1879-1970)
Александър Кръстников: На хора недостойни не се разказват окултно мистични тайни
