Когато ученикът намери своя Учител, той е близо при Бога
Пътят на ученика е Път на зазоряване. той е Път на вечната Светлина.
Ученикът не допуска никакво съмнение в Божествения промисъл. Той знае, че Пътят, в който е влязъл, е Прав. Той е Път към Бога.
Ученикът минава през изкушението за да се изпитат убежденията му.
Ученикът бива поставян на силни преживявания, за да се кали в издържливост и будност на съзнанието. Живот без интензивни преживявания е живот на спящи души.
Ученикът трябва да издържа всичко, каквото му се случва. Зад това, което става в живота, той вижда дейността на Необятната Любов, която обединява нещата.
Когато е намерил своя Учител, и когато Учителят е говорил веднъж на ученика, ученикът свещено пази своята Чистота.
Съзнанието на ученика трябва да е будно всякога! Защото в битието има доста изостанали души, които устройват всевъзможни уловки, за да го примамят и отклонят, ако е възможно.
Ученикът е строг към себе си. Той спазва думите на Учителя си свещени и изпълнява нарежданията Му в пълнота.
На ученика е необходимо известно време за уединение, за да уякне. Тъй укрепва мисълта му.
Ученикът води естествен живот, без всяка ексцентричност.
Ученикът разрешава най-мъчните въпроси в абсолютна Тишина, когато всички спят, а само Бог е буден.
Когато дървото дава изобилен и добър плод, градинарят с радост го полива. И небето с щедрост го дарява със слънчеви лъчи и благодатен дъжд. Когато ученикът пази и цени туй, що има от Учителя, и у Учителя се явява желание да му даде разкрие още повече.
Ученикът носи с голяма самоотверженост всички поругания, които му се отправят.
За да бъде ученикът винаги в контакт с Учителя, той трябва да развие духовните си тела. Връзката между Учителя и ученика духовна.
Отношението на Учителя към ученика зависи от ученика. Всеки ученик, който учи добре, има разположението на Учителя. Слънчевите лъчи проникват в стаята, когато прозорците ѝ са отворени.
Ученикът трябва да се огражда мислено. Той трябва да пази своята аура непроницаема за влиянията на преходното.
Ученикът трябва да мисли само едно: че трябва да учи. И никога да не мисли, че е нещо повече от другите. Той знаем че науката, която има още да учи е безкрайна. Той съзнава, че е едва в началото на Великия Път.
Ученикът е смирен. Смирението го въвежда в Храма на Мъдростта. Който говори за себе си, не е ученик.
Ученикът трябва да пие Вода само от Извора. Да предпочете да жадува, нежели да пие Чиста Вода.
Когато ученикът се потопи в Бялата Светлина, той познава своя Учител. Учителят му говори от полето на Бялата светлина.
Истинският дом на ученика е вътре в душата му. Той няма дом отвън.
Ученикът ще бъде в света, но светът не бива да бъде в него.
Ученикът, който е получил много от своя Учител, може да Му се отплати само с Любовта си към Бога.
