Нека бъдем искрени, будни, наблюдаващи и разбиращи, защото това е положението, в което се намираме, а именно: За нас смъртта е ключовото събитие, което има значение в нашия живот, а и изобщо във вселената - тя е ключът, защото тя е преходът, тя е безценна възможност за обновление, развитие и извисяване. Не случайно в Древен Египет Науката за смъртта е била на първо място и там са се учили как да умрат преди смъртта; как да долавят и виждат смъртта; как да проникват и преминават през смъртта. Смъртта е изход, а без изход, всеки сътворен свят щеше да бъде кошмарен затвор. Тя е изход от най-плътната материя и винаги носи ново начало и презареждане. За мравката, за мушичката, за всяко животно, за човека, за всяка планета, за всяка звезда дори, смъртта е край на един етап на развитие и начало на нов. Смъртта е свързана само с формата на нещата и с времето, в което тази форма е потопена.

Смъртта няма власт извън времето, защото самата тя е част от времето. Времето не принадлежи на Вечността, защото времето е възникнало заедно със заблудата. Времето е илюзия на ума, а това означава, че и смъртта като край е илюзия. Смъртта не е край, смъртта е преход, тя е нужен преход за Промяна.

Всяко създание има своя Книга на живота - своя Вечност, която съдържа цялата опитност от всички времена, форми и прераждания. Всички слънчеви Учители от древността до днес ни показват Пътя към духовната Истина, която сияе над време и пространство. Тя сияе от хоризонта на Безкрайността, в която плават всички вечности. Само от този хоризонт изгрява яснотата на смисъла, който извира от Волята на Бога. Този смисъл е разбираем само за Духа, затова душите дълго време трябва да натрупват опитност в различни тела и светове, да опознават любовта и нейните проявления, да се извисяват и постепенно да се приближават към Духа, който вижда смисъла.