В паметта на душата се съхранява само есенцията на Любовта и онова, което е свързано с опитностите и уроците на Любовта. Паметта на ума е временна, а паметта на душата е вечна. Паметта на ума създава времето, а паметта на душата създава Вечността.

Паметта на Духа е онова, което обгръща всички вечности, тя е нещо, което безупречно хармонизира и движи спиралата на живота. В началото тази спирала тръгва от една точка, от един Център, създава огромни окръжности, цели вселени; след това постепенно се ускорява, а окръжностите започват да се смаляват, устремявайки силата на спиралата към един нов връх.

Стремежът, който движи спиралата на живота е сила на развитие, но и спомен. Импулсът на спиралата, произтича от предвечната памет и привличане на онази необятност и неповторимост, която в световете е наречена: Любов. Любовта пребъдва в душата като вечен пламък от Бога, който е източник на живот, на развитие и на извисяване.

Паметта на душата се съхранява от Любовта в нея, а сиянието на Любовта е пряко свързано с непривързаността. Затова, когато Бог ти дава урок за непривързаност, означава, че Бог ти дава доверието си за да те укрепи в Любовта. Да си укрепен в Любовта, това е да си укрепен в Бога. Укрепеността в Бога е съхраняване на свещената памет от целият твой път на развитие през всички времена, плаващи в океана на Вечността. Всички светове, в които има силна привързаност, означава, че са лишени от памет, защото привързаността означава спиране на движението на спиралата на живота, спиране на животворния устрем към Великата и необятна Любов.