Ошо, роден като Раджниш Чандра Мохан Джаин на 11 декември 1931 г. в Кучвада, Индия, е духовен учител и мистик, чието учение осветлява живота на милиони хора по света. Още от ранна възраст проявява дълбок интерес към философията и духовността, което го води до преживяване на просветление още на 21 години.
Завършва философия и започва да преподава, но скоро осъзнава, че неговото призвание е да споделя прозренията си за живота и медитацията с хората. Започва да проповядва за свободата на Духа и индивидуалното търсене на Истината, като изтъква важността на медитацията като ключов път към осъзнатост и вътрешна трансформация.
През 1974 г. основава ашрам в Пуна, който бързо става духовен център за хора от цял свят. Ошо разработва уникални методи за динамична медитация, чрез които милиони хора откриват нови пътища към себе си и към божественото. През 80-те години Ошо създава комуна в САЩ, където идеите му и до днес продължават да вдъхновяват и предизвикват дълбоки размисли за човешката свобода, любовта и осъзнатостта. В този период той се сблъсква с властите и службите за сигурност, които виждат в неговите идеи заплаха за установените социални и политически норми. Ошо става обект на непрекъснати преследвания и репресии. След ареста му в САЩ през 1985 г., Ошо е депортиран и получава необичайни здравословни проблеми. Най-вероятно по време на ареста е бил отровен от американските служби за сигурност, което значително влошава здравето му и води до преждевременната му смърт. Ошо напуска този свят на 19 януари 1990 г., но наследството му продължава да живее чрез безбройните му книги, лекции и видео клипове, които продължават да водят хиляди души към светлината на вътрешното просветление.
Елеазар Хараш за Ошо:
Ошо е странен Мъдрец, странен Пламък. В него има много красота, много нежност и изненада; има и Мъдрост, но трябва да умееш да го видиш. Тези, които не го разбират, изгубват нещо от тази красива Мъдрост и от това веселие, от това пируване.
Ошо е странен пламък - също неразбран; но в него има много красота и много Мъдрост, ако го погледнеш на фокус. Ако не го погледнеш на фокус, ще видиш съвсем други неща. Така че, искам да кажа: Всяко нещо, поставено на фокус, е много точно, то ти се разкрива - малко ако си мръднал на друга станция или малко настрани, вече не виждаш това, което е.
Ошо е Мъдрец и Посветен, но не спада към Великите Учители. Спада към известните, добър Учител, много ценна Мъдрост има при него, ако го гледаш безкритично, в смисъл да го поставиш на мястото по правилния начин. Но в него има Мъдрост, която… така домогнал се е…, дълбока Мъдрост! А има и неща, които не са Мъдрост. Той е ценен, ако умееш да различаваш. Мисли на Ошо, ще кажа няколко. Златни мисли: “Ако мислиш за резултатите, ти се лишаваш от майсторството.” Какво ще кажеш на туй? Ами нищо не можеш да кажеш. “Без Бога, всяка работа е безсмислица.” – думи на Ошо.
Някои хора ме питат за Ошо, дали да го четат, искат да знаят Истината, ще ви кажа накратко, без да обяснявам надълбоко. Макар че има много дълбокомислени изречения и противоречиви мисли при него, Ошо е един изключителен Мъдрец, макар че не спада към най-великите и Святи Учители. Той може да помогне на хиляди същества поради дълбочината си, но трябва да се проучва с будност и приемане. Това не означава, че не трябва да го четете, който си има връзка с Ошо ще почерпи от него много интересни идеи, които могат да му помогнат в духовното развитие.
Ошо дава един много хубав съвет на своите ученици, когато го питат за грешките: Нямаш право да повтаряш една грешка, може да правиш други грешки — казва Ошо — може да ги усъвършенстваш, но никога няма да повтаряш една и съща грешка, защото тогава се оглупява съвсем. Така ще усъвършенстваш грешките си — казва Ошо — че накрая ще избягаш от тях. Целта на усъвършенстването на грешките е накрая да им кажеш: довиждане.
Вдъхновения от Ошо:
Исус, Кришна, Буда, Мохамед, Лао Дзъ…. - всички те са викове на Бога към човека: “Възцарявай Ме!”
*
Всеки разцъфтява според своята собствена Истина.
*
Мисленето ви осигурява познанието, но не ви осигурява Истината.
*
Чрез вяра ще получите знание, което е невежо. Религиозният казва: „Вярвайте!“. Аз казвам: „Изследвайте!“. Светът е пълен с вярващи хора, които не се променят. Не е важна вярата, а това дали търсиш Истината.
*
Молитвата е едно от най-хубавите средства за разрушаване на егото. Егото е част от смъртта.
*
Просветлението в човека - това е истинското Свято Писание. Просветлението е отвъд ума.
*
Жената трябва да я обичаш, а не да я разбираш.
Детето не е твоя собственост. Приветствай детето като независимо същество.
*
Когато станеш Духовен, нищо вече не може да те зароби. Ако обичаш една жена, ангажиментът ти не е към жената, а към Любовта.
*
Трудно е да се обичат реални хора, защото реалният човек няма да изпълнява твоите очаквания - той изпълнява очакванията на Бога.
*
Живей от миг в миг без его – това е поезия!
Миналото е единствената реалност за ума. Времето е ум. Натрупаното време е това, което представлява умът ви.
Отърсвай се от миналото всеки миг.
*
Обичайно времето се разделя на три части: минало, настояще и бъдеще. Самото разделение в основата си е погрешно, ненаучно, защото настоящето не е част от времето. Единствено миналото и бъдещето са част от времето. Настоящето е извън времето – настоящият миг е Вечността.
*
Във всеки миг е скрит Никон – Настоящето без време, Което кристализира в мига. В сегашния миг времето реализира своето Безвремие. Върховният дар на сегашния миг е диамант.
*
Съзерцавай, но не чрез мисли, а чрез прозрачност... Общувай чрез тишина.
*
Блаженият човек не се нуждае от никаква религия.
Религиите не са необходими; необходимо е Чистото съзнание.
*
Трябва да изоставиш религиозната фантастика - тя е препятствие по Пътя. Истината е опасна - опасна за всички, които винаги са живели в измислени светове, в красиви лъжи и в утопии.
*
Христос е отвъд всички църкви.
*
Кръщението е възможно само когато си готов да умреш за Бога.
*
Когато Любовта идва, тя носи със себе си и смъртта; защото само тогава можеш да се преродиш - няма друг начин.
Когато си готов, Бог се случва.
*
Цветята растат, но в това не се влага никакво специално усилие... Реките текат, но това не ги изморява.
*
Никой не е успял да спаси света. Ако можеш да спасиш себе си - това е достатъчно. А ако успееш да пръснеш малко Светлина и аромат - това е вече благословено.
*
Мъдрите търсят Единство и не искат щастие: те не ходят срещу вятъра.
*
Съществуват ситуациите - проблемите не съществуват. Проблемите са в психиката на човека - в Духа му ги няма. Проблемът възниква от твоето неприемане. Каквото и да е положението, то трябва да бъде разбрано. Само една малка промяна на фокуса на вниманието - и светът вече е различен.
*
Умът никога не се среща с Истината, той никога не Я вижда. Пътищата на Истината и пътищата на ума са абсолютно различни. Истината е отделна Реалност - там може да влиза само Духът. Умът - това е светът, мястото на не-Истината, мястото на времето, мястото на падението. Умът е потопен в света, в себе си; а Истината е потопена в Бога - във Великата Реалност.
*
Истината е по-важна от самия теб. Докато не възлюбиш Бога, всичко друго е напразно. Докато Бог не стане твоята Единствена Цел, ти винаги ще си губещият човек. Търси Реалността, а не знанието - първа е Реалността. Първо трябва да познаеш Бога, а после трябва да имаш знание за Него.
*
Истинската медитация не е действие - това е самото твое съществуване, твоето дълбоко разбиране за нещата. Концентрацията ще те направи човек на волята; медитацията ще те направи Пустота, Безкрайност. Познаеш ли уединението, отиваш отвъд самотата. В уединението има огромна Свобода и Мъдрост. Медитацията е зад пределите на ума. Умът никога не може да практикува медитация. Медитацията не е достижение на човека - тя е съществувала всякога: това е твоята Дълбока Същност. Медитиращият човек става все повече Душа, все повече Същност, все повече Дух, все повече Свобода.
*
Медитацията е състояние на яснотата, а не състояние на ума.
Да медитираш значи да се откажеш от знанията и да освободиш място на Мъдростта.
*
Човекът, който остава без претенции, се превръща в пустота; в тази пустота животът непрекъснато излива своите тайни и богатства.
*
Ако приемаш всичко, внезапно разцъфтява Любовта, омразата изчезва.
*
Който иска да е здрав, трябва да е влюбен в Радостта. Това е здравето. Здравето значи да си влюбен в Радостта.
*
Любовта е повече аромат, отколкото цвете.
*
Само ако уважаваш Живота, ще откриеш, че е много трудно да откъснеш дори едно цвете - даже ставаш неспособен.
*
Учителят е Вдъхновение, а не вяра.
*
В продължение на векове хората, които са били Благодат, са били смятани за проклятия.
*
Освобождава само тази Истина, която е станала твоя - преживяната Истина.
*
Ако влезеш в мен, няма да срещнеш никой там. Храмът е абсолютно празен. Истинският Храм винаги е празен... Нищото е единственият Храм.
*
Това е просветлението: да можеш да виждаш във всяко нещо Свещеното Пулсиране.
*
Истината изисква огромно търсене и риск. Истината означава да навлезеш в Непознатото - и това е парадоксът: изчезвайки в Истината, човекът намира Себе Си. Просветлението е преживяване на това да бъдеш Нищо - но Просветленият човек е истинска опасност: той носи в себе си съвсем нови светове.