Елеазар Хараш:

Орфей, заедно със Заратустра и други, е бил служител в Храма на Слънцето още в древна Атлантида. Той се ражда около 12 век* преди Христос в Тракия. Задачата му е да даде нов духовен импулс на жителите на Балканския полуостров и впоследствие на Европа. В Рило-Родопския масив е имало много скрити хранилища и светилища.

Орфей е бил син на жрец от Храма на Аполон, затова от малък го привлича Мъдростта. Той най-много е бил привлечен от тайните, които са скрити във видимите неща. Неговата натура е била поетична и музикална и затова е изливал в музика и поезия своите мисли.

Неговият идеал е бил Слънцето. То се изявява в Зевс, Аполон, Дионисий и Уранос. Редом с тези Храмове на Слънцето е имало и Храмове, посветени на Хеката - Луната, които са се отклонили от правия път и са се отдали на черна магия. Те са водили борба срещу Слънчевите богове. Имало е и много други народи в Тракия, които са носили своите божества, но основни били гетите, скитите и първите келти. Сент Ив д’Алвейдър пише, че тази бяла раса принадлежала на славянското семейство, от което произхожда и Орфей.

Творческият дух на древна Елада се дължи на славянския елемент в нея. Впоследствие тази раса се смесва с преселници, колонизатори, дошли от изток и се оформя гръцкият език - смес от келтски, санскритски и финикийски. Аполон означава „Всемирен Баща“ - това е тълкуване от египетски жрец.

Орфей даде нови сили на Слънчевото Слово, а Словото се съживява само в присъствието на Духа. И преди Орфей е имало светилища и мистерии в Гърция и Тракия, но Орфей беше будител на духа на Гърция и нейната Божествена душа. Учителят казва: „Силата на Орфей се крие в това, че той предаде на своето време един таен импулс“ - а това е метод само на Божествените същества. Знае се, че Орфей е говорел много поетично и е бил вдъхновен. Имал е тъмносини и дълбоки очи. Свирепите тракийци отбягвали неговия поглед, а бягството е една слабост. Жените са го обожавали. Внезапно изчезва от Тракия; отива в един град и оттам - в Египет, воден от жажда за придобиване на Мъдрост. И след като научил тайните на египетските мистерии, след 20 години се връща в Тракия с името на Посвещението си - Орфей, което е извоювано с много тежки изпитания. Главните разговори са с неговия любим ученик. Казва му преди да умре: „От Любов вникнах в тайните на магията и видях етера на боговете. Изтръгнах тайната, скрита в Пламъка. Жреците на Изида и Озирис ми разкриха тайните си. Аз имах за свой Бог Любовта и вдъхновен от Любовта аз пях, говорих и победих. Благодарение на Любовта аз усвоих словото на Хермес и словото на Заратустра“.

Когато Орфей се завръща, светилището в Тракия е запустяло. Той го преобразява, а същевременно преобразява по-голямата част от тракийците. Преобразява религията на Бакхус и обуздава вакханките - служителки на Хеката, и много бързо неговото влияние прониква в светилищата на Тракия. Посветените в тайните под наставленията му са се сдобивали с чиста светлина. А тя е изтичала от висшите Истини. Под булото на поезията и омайните празненства част от светлината на великите Истини намалявала, но така той говорел на народа - забулено. Така станал първосвещеник в Тракия и велик жрец. А на своите ученици е откривал тайните на Слънчевото Слово. Това ставало в Свещената планина, от която извира река Ебра - Марица. Там имало Храм на Слънчевото Същество от хиляди години. Там са идвали и се покланяли келти, скити, гети и много други. Жрец в този Храм е бил Орфей.

Орфей - това е Достигналият Вечността чрез Любовта си. За Орфей се казва, че той е слязло бъдеще. Силата на Орфей се крие в това, че той предаде на своето време един таен импулс, а това е метод само на Божествени същества.

Орфей е един от Великите Учители Пламъци, слезли да учат земното човечество. Самият Орфей казва: „Слязох, защото Душите станаха сенки: те паднаха в тайнствен унес; те бяха родени с безсмъртни чувства, но станаха призраци“. Знакът на Орфей още оттогава е пентаграма с две окръжности: Външният кръг е спящият човек - непробуденият. Падне ли външният кръг - станал си ученик. Падне ли и вътрешният кръг - станал си Посветен.

 

Вдъхновения от Орфей:

Има само една власт, само един Баща и само един Учител. И ти можеш да го откриеш само чрез Пламъка. Той е Мъдростта и Любовта, Той е мъж и жена, той е баща и майка. От това вечно съчетание се раждат съществата. От това истинско съчетание произлизаш и ти.

*

Съвършен Бог е създал всичко и стои над всичко. Съвършен Бог е началото, средата и краят на всички неща. Всичко се намира в Неговите Ръце, в Неговото Могъщество. Той е носителят най-вече на дивната, царствена Любов. Той е Събудителят - Той събужда у хората нещо потайно, нещо Мистично.

*

Любовта е химн на Древността.

*

Моите чувства са цветя.

*

Любовта превръща Сърцето в блага река.

*

Любовта е могъща Богиня, и който не я разбере, тя му внушава смърт (за който има посегателство); а който я разбере, придобива Вечен Устрем, Вечен Полет към Бога.

*

Твоята Любов е пламък по-страшен от всяко оръжие.

*

Лирата ще спаси света, а не мечът.

*

Свещената музика води към обезплътяване. Тя разрежда времето в човека и го води навътре към чистата психея, т.е. към чистата душа.

*

Има определени моменти, когато силите на злото се съюзяват срещу нас, но ти си Пламъкът и това е твоята власт, оставена ти от етерния Баща.

*

Любовта на небето и земята не е известна на хората. Тайната на съпруг и съпруга е известна само на Посветените. Тази тайна е скрита от хората, скрита в Пламъка.

*

Посветените са същества на Пламъка. Който намери Любовта - Пламъка, се смесва с него и се освобождава от печалната пропаст на преражданията.

*

Синът е в Неговото проявено Слово. Синът е Неговото лъчезарно Слово. Това е Неговият жив Разум, който сияе отвътре.

*

Най-великото нещо в живота е да си подвластен на Божията воля.

*

Събери грижливо всичките си мисли, за да се издигнеш до Началото на нещата, до Великата Троица, която блести в чистия етер.

*

Да си свободен, значи да изтичаш от Духа.

*

Само Първото Същество царува в безкрайното небе и в дълбочините на земята. Това е етерният Баща, това е Пламъкът неугасим.

*

О, Велика Любов, ти си, която ни носиш достатъчност.

*

Любовта дарява на смъртните празници, на пробудените чистота, на мистиците - Тайнства вечни.

*

В разгръщането на Пламъка е всяко постижение. Истинската Любов, това е неизменният етер, а Чистото Сърце се превръща в пламтящо Слънце. Такова всъщност е Сърцето на Бога.

*

Космичната идея е пламтящ Огън, духовете са Пламък от Пламъка. Един ден те ще светнат и ще станат като Пламъци. Ще разкъсат илюзията, ще възкръснат по-живи от всеки друг път във висините на седмото небе.

*

Пламъкът е, който възпроизвежда в нас Божественото. Пламъкът е вечно сливане. Истините - това са силите на светлината.

*

Бог е един и винаги подобен само на Себе Си. Божествеността е вечна и безкрайна, а човечността е крайна. Всички са произлезли от Свещения Пламък, който е Първоначалната светлина.

*

Когато аз съм слязъл в ада, аз съм слязъл, за да обуздая демоните на пропастта. Пламъкът на Духа ще потече в чистите и ще ги поведе към Себе Си.

*

Същността на Първообраза е Слънцето, а залезът на Слънцето не е умиране, а скриване.

*

Чистият пламък ще влезе в човека и Той ще го привлече при себе си.

*

Орфей за Бога:

В тези, които Те обичат, Ти пораждаш взора, за да Те видят. А който Те е видял, става чуден в себе си. Ти си Този, Който има тайни и явни проявления. Ти си Този, Който ни устремява към Себе Си. Ти си вечно цъфтящ.

*

Да зародиш Слънцето в себе си, това означава да зародиш своя Баща.

*

Мракът е разгадаем, но светлината крие в себе си нещо друго, нещо, което е повече от самата светлина. То е неразгадаемо. Бог е тайна неразгадаема, защото произлиза от Непознаваема същност.

*

Каквото и да ти се случва в живота, трябва да заплатиш с благодарност.

*

Огънят е велик космически елемент, излязъл от Духа и придобил самостоятелен живот. Той е Дух от Духа. И това, което гори в него, е част от Духа. 

*

Замени тъмнината си с копнеж по Пламъка; замени тъмнината си с Устрем Свещен.

*

Не говори нечисти думи, защото ще повредиш остротата на духовния си взор.

*

Докосни се до Чистата Любов и ще разбереш своя път.

*

Истинският човек е пламтящ ефир. Това е вдъхновението, което преодолява вселената.

*

В тъмната нощ е скрито вечно блаженство. А какво е блаженството? Единство от мъдрост и радост.

*

Любов, ти си първата необходимост, първата важност. Ти си дом на безсмъртните същества.

*

Според себе си човек може да живее в ограниченията на времето, в обятията на вечността или в тайната на пра-пламъка.

*

Чистите думи са като посяване на цветя. Тези цветя са жертвата, която трябва да поднесем към тайната на живота.

*

Знанието е камък, а мъдростта е вода. А капката, която пада върху камъка, е шепот върху камъка, идващ от вечността.

*

Невидимата сила е явна в своите дела.

*

Благоговението е неизменност към Изначалното, към Древното. Благоговението е Извор от Безкрая.

*

Душата е Царицата на Вселената. Душата е Велика Дарителка на благата. Душата храни съществата със своята Божественост.

*

Душата е величествена Богиня, тя е нашето Небе. Тази Чиста Душа пази дълбоко в себе си само Божествените прояви.

*

Пътят се открива от лъчите на Твоята собствена Истина.

*

Славя Любовта, защото това е Пламък, който е Древен отломък от Бездната.

*

Жреците на Изида и Озирис ми разкриха тайните си. Аз имах за свой бог - любовта и вдъхновен от любов - аз пях, говорих и победих.

*

Любовта е пламъка, който изгаря дървото и носи свободата. Ти си пламък. Ти трябва да се разрастваш ежедневно. Пламъкът е ключът на живота.

*

Само едно същество царува в безкрайното небе и в дълбините на земята. Това е етерният Бог. Това е пламъка неугасим.

*

Синът, това е Неговото лъчезарно слово.