Елеазар Хараш:

Образованието на Мохамед е започнало в пустинята. Пустинята е велик учител. Той живеел с нейната безкрайност, с нейната прелест и с всички нейни ужаси. 

Често той бил замислен, защото много обичал човешкия род. Мохамед бил с много дива енергия, много страстен, много спонтанен, даже на моменти избухлив, но имал две неща в себе си, за което е избран: голяма искреност и голямо истинолюбие, което след време се превръща в мъдрост.

Мохамед е първичен, некултивиран, няма образование — като самата пустиня. И постепенно пустинята му дала разбирателство със себе си. Въобще той е Велик Син на пустинята. Мохамед няма нищо общо с лицемерната набожност. Той е древен Син на пустинята, а там няма лицемерие

Сам по себе си той бил една мълчалива и дълбока душа, бляскави очи, скрита стихия, но много, много сърдечен — много предания има за това. И много общителен. В тази велика и сурова пустиня той открил отговора, от който се зародило неговото вдъхновение.

Що е това пустинята? Според суфите Водата на живота, мястото на уединението. Освен това тя изявява небитието, скритата сила на Бога. Тя поглъща и времето, и пространството, тя е място на Откровението, разбира се, за търсача. В пустинята той получил и откровението, и вдъхновението. Била му вдъхната Истината и по-късно се родил Коранът, който е Божия воля. Така пустинята го научила да вижда отвъд, защото тя го задължавала да разбере себе си като търсач. И по-късно той казва: Аллах е целта на всички стремежи. Нещо, което е универсално и важи за всички истински религии. Бог е целта на всички стремежи. И още казва: Щом имаш Любов, ще угасне тъмното лице на неверието.

Ако трябва да сравняваме, Христос е имал много тежка задача с втвърдените евреи, но при Мохамед нещата са по-тежки: страхотни араби, страхотни фанатици и племена, изключителни идолопоклонници. Но Мохамед успял, макар че много години имало заплахи за живота му; за три години - 13 ученика и много тежки неща. А откъде идват самите тези тежки същества, наречени идолопоклонници и изключителни фанатици? Те идват от втория клон на Атлантида -  тлаватли, така са се наричали тогава. И тука идват със своите ужаси. Той е успял днес толкова милиони хора да ги научи да се молят всеки ден по пет пъти, което означава, че в следващи прераждания от тях ще се родят много, много суфи. И в момента суфите са над 40 милиона, и много са тези послушни хора на Корана. 

Мохамед казва в пустинята: Има само един Бог и Той е велик. И няма нищо по-неизразимо от Него. — Това е дълбоко преживяно в сърцето на пустинята, нещо изстрадано, нещо преживяно. Този чуден Син на пустинята разбрал, че Бог е единствената Велика Реалност и че Той ни е създал и Той ни крепи. А всичко друго е само Негови отражения — Синове, Учители, пророци, това са Негови отражения. Той дори ги нарича Негови сенки, които забулват Неговото величие, величието на Единния Бог.

И в тази пустиня се родила великата му мисъл, както казах, дълбоко изстрадана, преживяна от чудната му душа. И той казал: АЛЛАХ АКБАР. Изглежда много просто, означава: БОГ Е ВЕЛИК. Но в тези думи има голяма Тайна.

Бог е велик. И още казал: “Ислям”, т.е. трябва да се предадем напълно в Божиите ръце. Ислям значи - тотална покорност, напълно да се отдадем в Божиите ръце. И цялата ни сила, казва Мохамед, е в това — смирено да Му се отдадем, каквото и да стори Той с нас. Защото Аллах е акбар, защото Той е велик, Той знае. Ние не знаем, но всичко, което Той прави, Той го знае и затова трябва да Му се отдадем.

Той често плачел в пустинята от това Откровение, защото то е много изстрадано. Това не са обикновени думи, а те са изстрадани дълбоко. Но той знаел, че арабите били големи фанатици, пълни с идоли и освен това много опасни. Но той искал да им даде Чистото Откровение, Откровението на пустинята. Той съзрял, че суровите изпитания в пустинята също са Божия воля. Те са дадени от Бога, той го нарича още: от Необходимостта. И понеже бил много искрен, той схванал, че това са най-мъдрите условия. 

Но що е това искреност? Тъй като говорим, това е негово силно качество — що е това искреност? Накратко: Началото на истинското развитие започва от нея, от искреността. Тя е метод, чрез който човек излиза отвъд света. Отново изглежда някаква обикновена дума, сякаш я познаваме, но тя е повече от дума и идея. Докато другите остават в света, искрените преодоляват света. Има, разбира се, една обикновена искреност, но тя е без дълбочина; тя е човешко дело, за нея не говорим. Тя проблясва и се изгубва. Тука говорим за дълбоката, скритата искреност на душата на човека. Тя свързва човека с Вечността, с Безкрая, тя върви натам. В този смисъл искреността е свързана с вътрешната същност на нещата и тя озарява тази същност, вътрешната, и води в друга страна. Самият искрен човек се видоизменя и накрая той разбира, че идва от Вечността и се връща към нея.

Тайната на тази искреност е в това, че тя изработва в човека истинската и правилната целеустременост. Без нея вече посоката е друга, без нея ти оставаш в своята бедна, човешка природа. Може да я одобряваш, може да харесваш нещо в искреността, но ако не я разгърнеш по законите на Истината, оставаш в човешката природа. А искреността завръща човека в първичното чувство. А какво е то? То е решаващо, то улавя Бога. И искреността е именно мярка. Тя е дълбоко преклонение към вътрешната Същност на нещата. Това е искреността — дълбоко преклонение към вътрешната Същност на нещата, към истинската Същност.

Още в пустинята Мохамед е разбрал, че трябва да следва Бога абсолютно предано и без въпроси, защото Бог е Велик. И впоследствие това Откровение “Бог е Велик” се превръща в душата на исляма и в душата на суфи. Това простичко изречение, че всичко, което прави Бог, е добро и мъдро и това наистина е така, е всъщност висша мъдрост. И това просветление озарило мрака на собствената му душа. И Мохамед засиял в суровата пустиня, и вътре в него бликнал извор, бликнал живот и вдъхновение. Иначе този мрак заплашвал със смърт и разрушение. Но след това Откровение цялата душа на Мохамед се разпалила, защото това било велика Истина и тя му дала нещо от себе си, нещо толкова важно за неговата неспокойна и търсеща душа. Това Откровение го спасило от мрака, но дали тези странни араби, тези изключително диви и опасни същества със своите идоли, със своя фанатизъм щели да го разберат? Дали щели да го приемат, дали щели да приемат исляма? Той самият не знаел това. Но вече знаел, че е избран от Аллаха.

Мохамед жадувал искрено да направи Аллах акбар, т.е. Бог е велик, всеобщо достояние сред трудните, както ви казах, арабски племена. Той се почувствал Божествено осветен и вече имал в себе си ал хакк, т.е. своята Истина и тя била преживяна.

Арабите го посрещнали с насмешка. За три години — тринадесет последователи и много закани, трябвало е много да се крие, много да бяга по пещери и къде ли не. По-късно в тесен кръг, главно пред роднини, пред едно събиране около 40 човека, той казва за своята мисия, че трябва да се предаде на целия свят. Всички наоколо, макар и негови близки, замлъкнали, защото той попитал дали те я приемат. Мълчание и смях. Но 16 годишният Али се изправил и страстно казал: Аз съм с тебе! По-късно това се оказва един от най-благородните войни-рицари, верни на Мохамед и на Бога. „Ще те следвам.” Другите не искали да бъдат неучтиви към него и били в колебание, защото те знаели, че той е неук, необразован, а това е голямо начинание. И всичко изглеждало като нещо много сериозно и дори с тежки последствия.

И така наистина всичко ставало много бавно. Както ще видим по-нататък, ще тълкуваме Корана от гледна точка на суфи, става въпрос за нещо грандиозно. Курейшите, най-опасните племена и негови врагове, си казвали: Та как може този неук човек да е по-мъдър от всички нас? Неговият чичо, който много го обичал, Абу Талиб, му казва: А бе, не може ли да си мълчиш за всичко това? Вярвай в себе си, но не безпокой високопоставените и не излагай на опасност себе си и всички свои близки. Мохамед му казал, че и дори самото слънце и луна не могат да го заставят да мълчи, защото Истината иска това, а Истината е самото слънце. И че сам Аллах желае това. И като казал това, Мохамед избухнал в сълзи, защото той знаел, че чичо му Абу Талиб много го обичал и му желаел доброто. И той схванал, че мисията му ще бъде много тежка и много сурова.

После той тук-там говорел с тези, които искали да го слушат, и малко по малко привържениците се увеличавали. Но той много страдал за това, че хората не разбирали колко е велик Бог. Съпътствали го големи противоречия. Зародили се много явни и тайни врагове. Курейшите започнали да правят планове за неговото убийство. Много негови близки вече били мъртви. Той стигал дори от време на време до отчаяние. Толкова тежко било на душата му, че се отчайвал. Налагало му се да се крие, да се облича странно, да бяга, да ходи в пещери, както казах, да бъде бездомен, да живее сред непрестанна опасност. Дори изглеждало, че мисията му сякаш не е за този свят и за тези племена.

Но не такъв бил планът на Бога. При тези големи трудности и при това голямо отчаяние, един хадис, т.е. едно предание, разказва случая с мравката: Когато бил в планината и седнал пак така уморен и отчаян на един камък, дошла една мравка. Тя носела една голяма сламка и вдигала тази сламка деветдесет и девет пъти, и не се отказвала; той броил. И той си казал: Щом тази мравка толкова много се старае и не се отчайва, аз ли ще се отчая? Както виждате, когато духът има идея, има план, той е внесъл вдъхновението в Мохамед. Мохамед я наблюдавал продължително време и си казал: Щом тя не се предава, и аз няма да се предам! Тогава и аз продължавам.

Въпреки големите трудности Мохамед продължавал. Той придобил голямо упование в собственото си сърце. Макар че външната страна на нещата изглеждала безнадеждна, той имал толкова искрено послание, а родните му племена не искали даже да го слушат, нито даже да го виждат. Дори заплашвали живота му, но Мохамед си казал: Щом курейшите действат с оръжие, така да бъде! Мохамед знаел, че Истината ще се развива вечно, а временното по време на войните ще отпада; то ще си учи своите уроци. Той им казал: Оставете идолите. Те са достойни само за мухите. Само Бог е реален. Той ни е създал и разберете, че само Бог е велик и че Неговата воля е най-доброто за всички същества. — И постепенно милиони диви идолопоклонници, постепенно казвам, повярвали в Аллах акбар, и то със своите пламенни сърца.

Около Мохамед е било пълно с конфликти. Той е живеел в голям водовъртеж, в голям шемет. Но е родил от себе си Корана, Божията книга, Божията воля. Коранът е плод на една велика първична душа и нейната любов към Бога; плод на една груба, както казах и преди, необразована, дива душа, която даже дори не знае да чете, но както ви казах преди — душа пламтяща, искрена и истинолюбива, душа пламтяща за Бога. Душа искрена и търсеща и не само търсеща, но намерила. И казва по-късно в Корана, Мохамед: 

Който е познал себе си, той е познал своя Господ.

Обикновено християните не обичат Мохамед, даже и в братството не го познават и всеки държи за своя Учител. Обаче ние трябва да сме отворени към всички учения, и то с Божествена Любов, за да можем да проникнем в красотата, в Мъдростта, която произлиза изцяло от Бога във всички тези учения.

Мохамед казва: “Твоят ум е по-враждебен от твоя неприятел, защото се намира отвътре.” Едно от имената му в Корана означава Милостта на световете – нещо много възвишено, много дълбоко. Но който не знае как да чете, да проучва Корана и хадисите, т.е. преданията, той няма да се домогне. Има особен ъгъл на виждане, където Истината излиза, иначе се получава друго.

Едва ли има същество в света, за което има толкова много предания, около 120 000. Забележете как се разгръща мисията на Мохамед и до къде води племената, които след време стават суфи, стават синове на светлината; забележете и какъв е тайният замисъл на Бога.

 

Вдъхновения от Мохамед:

Сърцето е създадено, за да бъде извор на сияние.

*

Всеки човек трябва да изгради двореца на своето сърце, защото там се намират всичките красоти.

*

Бог можем да Го разберем дотолкова, доколкото е любовта и отдадеността ни към Него.

*

Покланяй се на Бога, сякаш Го виждаш, защото ако ти не Го виждаш, Той пак те вижда.

*

Който има особена любов към Бога, Бог му дава сърце, което вижда отвъд двете очи.

*

Моето вътрешно състояние е Истината.

*

Който иска истинска Любов, нека да се съгласува с Аллах.

*

Който е изоставил зикр, той е изгубил своето достойнство.

*

Ако Бог не ме покрие с наметалото на своята милост, нямам никаква надежда. 

изразява смирение

*

Любовта е усмивка от Сиянието на Аллах.

*

Който е пренебрегнал Аллах, е пренебрегнал себе си и Отвъдния си живот. Който е избрал Аллах, намира истинска Вяра в сърцето си.

*

Накъдето и да се обърнеш, пред тебе е Лицето на Аллах. 

( Бог няма посоки, Той е навсякъде)

*

Големият Джихад - това е борбата за пречистването на Душата. (това е големият, истинският Джихад)

*

Аллах е най-великата Необяснимост. И не бъдете като онези, които забравиха Аллах - Той ги накара да забравят себе си: те са наречени „нечестивците“ в света.

*

Молитвата е истинското Служене.

*

Аллах е ускоряващият; Той е забавящият.

*

Когато те сполети беда и докато тя не те напусне, трябва да вярваш в наградата си от Бога.

*

Превърни страданието си в розова градина.

*

Степента на нервност показва степента на греховност. Спокойствието побеждава злото.

*

Господи, направи така, че любовта да ми е по-скъпа от мен самия, от моето семейство и от моето богатство.

*

Светът е бил създаден, за да се върне обогатен.

*

Намерението на вярващия е по-ценно от неговите постъпки.

*

Търпението е два вида: търпеливо понасяне на омразното и търпеливо въздържане от обичното.

*

Бог работи в Свой таен свят, скрит свят. Там произвежда всички неща, там ражда нещата от Себе Си.

*

Който лъже, той не е от нашия Път. Да заблуждаваш е по-лошо, отколкото да убиваш. Кажи Истината дори когато тя е против тебе.

*

Човекът е само това, в което е бил усърден.

*

Вън са моите слова, вътре са моите действия - но само Истината е моето най-дълбоко състояние.

*

Когато Бог е на страната на човека, всички негови врагове са безсилни. Чистия няма да го докосне тревога.

*

Няма нищо друго освен Аллах. Разпознай Бога във всичко.

*

Бог е Тайно Съкровище вътре в мен.

*

Молитвата е Светлина, а Търпението е Сияние.