Мевляна Джалал ад-Дин Руми, често наричан само Руми, е един от най-сияйните и значими поети, мистици и мъдреци на суфизма, който оказва сериозно влияние в ислямската и световната литература. Роден е на 30 септември 1207 година в Балх (градът, в който слиза и Заратустра) и приключва земния си път на 17 декември 1273 година в Коня (днес в Турция).

Руми е най-известен със своите мистични поетични произведения, особено със сборника „Месневи“, който съдържа шест тома и се счита за едно от най-важните произведения на суфизма. Творбите му са изпълнени с дълбока мистика и философски разсъждения, в които се съчетават любовта към Бога, мъдростта, себепознанието и последващото разтваряне в Бога (фана). Неговата поезия е проникната от духовни лъчи и служи като пътеводител за тези, които търсят духовно просветление.

Руми също така е известен с това, че основава ордена на въртящите се дервиши, който следва неговите учения и практики. Този орден е известен със своите ритуални танци, известни като сема, които символизират мистичното Единство с Бога.

"Мевляна" е почетна титла, която означава "Нашият Господар" или "Нашият Учител" на персийски и арабски, и е използвана като израз на уважение към Джалал ад-Дин Руми. В Турция и други части на света, където влиянието на Руми е значително, той често е наричан Мевляна.

Мевляна Джалал ад-Дин Руми е вечната светлина на духовното познание, поетът на любовта и мъдростта, който чрез своите думи прегръща човешката душа и я води в любовно опиянение към божественото Единство. Той е онзи, който съчетава мистиката на Изтока с вечните истини за Бога, превръщайки живота в танц на душата, стремяща се към безкрайното. В неговите стихове пулсира лъчистата божия любов, която преодолява граници и време, докосвайки сърцата на търсещите Истината, дори и векове след като той самият се е слял с Безкрайното.

Мевляна казва: 

Казвайки, че Бог не се намира на Небесата, ние не искаме да кажем, че Го няма там. Имаме предвид, че Небесата не заключават Него в себе си: Той заключава Небесата в Себе Си. Той е свързан с Небесата, но тази връзка е неизречена и неизследима. Точно такава връзка, неизречена и неизследима, поддържа Той с теб. Всичко е под дланта на Неговата мощ. Всичко е в средоточието на Неговото Самопроявление, всичко е подчинено на Неговия контрол. Така че Той е извън Небесата и световете на съществата, но не е и напълно извън тях. Иначе казано, всичко това не Го обхваща, но Той обхваща всичко това.

Давайки на Вселената битие, Бог в нищо не е израснал - Той не е станал такъв, какъвто по-рано не е бил, но следствията са нараснали, когато Той е дал на съществата битие: различавай тези две нараствания! Нарастване на следствията - това е Неговото Самопроявление, когато Неговите Имена и действия стават видими. Но ако нараства Същността, това би означавало, че тя е възникнала във времето и претърпява изменения.

 

Вдъхновения от  Мевляна Джалал ад-Дин Руми:

Любовта е единственото средство за познаването на Истината

*

Не би Го търсил, ако Той вече не бе те намерил.

*

Пътят се появява, когато започнеш да го вървиш. Макар да правим стъпки, за да напредваме в Любовта, това са стъпки по място отвъд местата.

*

Тъй като всеки миг е съвършено неповторим, затова и изискванията на всеки миг са съвършено различни.

*

В глъбините на суфи вече не прониква светлина, защото там е същността на Бога и няма нужда от светлина. В дълбините сияе само Бог.

*

Що е суфизъм? – Това е да откриеш в сърцето си радост, когато часът на мъката удари.

*

След като Божият свят е толкова обширен, защо си заспал в този затвор?

*

Всичко, което те очиства е правилният път.

*

Виното се е опиянило чрез нас, а не ние чрез виното.

Тялото е оживяло чрез нас, а не ние чрез тялото.

*

Слугата на мига не разчита на отминали опитности, когато се изправя пред мига и изпълнява неговите изисквания.

Сърцето на суфи получава в един миг спонтанно знание от самия Източник.

*

Суфи е този, който след като е прозрял Божието саморазкритие във всеки отделен миг, почита и се прекланя пред Онзи, Който е мигът.

Истинският човек е господар на мига.

*

Владеейки настоящия миг, истинският човек изоставя своето минало без съжаление и се изправя пред бъдещето си без страх.

*

От вълната на морето е пяната родена и с пяна се покрива морската вълна. Така Истината като морската дълбочина под пяната на притчите понякога невидима е.

*

Когато аз умра, търсете ме не в земята, а в сърцата на посветените хора.

*

Мъдростта и Знанието съществуват затова: да се различи пътят от безпътицата. Ако има път навсякъде, Мъдростта би била излишна.

*

Формата - това е сянка, смисълът е Слънцето.

*

В мъките на духовното рождение черупката на формата пробий! Зад нея ще намериш съкровеното съкровище на Единството.

*

Ние мрак сме всички, а Бог е Светлината. Домът ни от Слънце осветен е. Но в него Светлината смесена е със сянка: на покрива се възкачи, ако търсиш Светлината чиста.

*

Нима Божествената Справедливост и Доброта би позволила на розата да се прекланя пред бодила?

*

Ти си Видение на Видението и Истина на Истината! Ти си Светлина на Тайните Светлини! Дух на Духа на Духа!

Във вътрешното Ти си Дух на Духа на Духа на Духа. Във външното - Слънце на Слънцето.

*

Към себе си върни се, о, сърце! Защото от сърцето таен път води към Възлюбения.

*

Божествената Любов - това е Слънцето на съвършенството, Нейната Светлина е Нейното Повеление, а съществата са подобни на сенките.

*

Погледни Слънцето: нима то не е единно? Но в това се съмняват тези, чийто поглед от телата е затулен.

*

За розите мисли - ще бъдеш градина, за бодлите мисли - ще станеш подпалка за пещта.

*

Когато човек получава Светлина от Бога, той става обект на преклонение на ангелите, защото е избраник.

*

О, приятелю, ако си влюбен, бъди подобен на свещта: топи се цяла нощ, радостно гори до утринта!

*

Любовта - това е тайният виночерпец на искрено вярващия.

О, ти, чието сърце е океан, изпий чашата! Тогава твоята човешка субстанция ще може да прояви себе си.

*

Океанът на Чистотата ми каза: “Няма да осъществиш желанието си, докато не платиш. Скъпоценна перла се крие у теб, разбий мидата.”

*

Очисти сърцето си от скръбта, защото то е дом на Неговия Образ. Домът на моето сърце е пуст, свободен от желания, като Рай. В него няма друго дело, освен Любов към Бога, никакви обитатели, освен Образа на Единението с Него.

*

Обърни се към Духа! Всичко друго е безполезност и суета.

 Бог е сътворил тялото като средоточие на явлението на Духа.

*

Какво е това Дух? Половинка лист от градините на Твоята Красота. Какво е това сърце? Само едно цвете на Твоите неизтощими богатства.

*

Който умее да живее правилно в настоящето, е работил правилно в миналото.

*

Чистото Сърце има своя собствена Мъдрост, която надминава всички науки на света.

*

Ако съм изпълнен с дихание, това е защото съм флейта, а Ти си флейтистът, тъй като Ти си моето Аз.

*

Само една капка от Твоето вино и безплодната ми земя се превръща в розова градина.

*

Любовта е влюбена в танца. Защо? – Защото танцът превръща смъртта в рай, превръща глината в рай.

*

Нашите души бяха опиянени от Виното на безсмъртието, преди още да има грозде и градини.

*

Умрях като минерал и станах растение. Умрях като растение и станах животно. Умрях като животно и станах човек. Защо да се страхувам от смъртта? Някога ставал ли съм нещо по-нисше, когато съм умирал? Следващият път ще умра за човешката си природа и ще разперя криле, и ще издигна глава заедно с ангелите. После ще прекося потока на ангелската природа, защото: „Всичко погива освен Него“ (Коран 28:88). Веднъж щом се жертвам като ангел, ще стана нещо, което изобщо не можем да си въобразим – ще стана нищо, защото несъществуването нашепва: „При Него се завръщаме“ (Коран 2:156).

*

Ти умираш и се завръщаш всеки миг. Всеки миг се обновяваш и животът пристига отново всеки миг. Само в тялото животът ти изглежда непрекъснат.

*

Водачът в живота, това е чистото Сърце. Най-висшата цел в човека е най-висшата му любов. А най-висшата любов е любовта към Истината

*

Умри с истинска любов, ако искаш да останеш жив.

*

Отсъствието в Нищото е моята религия. Изчезването от съществуването е това, на което се прекланям.

*

Толкова съм потопен в състоянието на не-съществуването, че Любимият ми казва: „Ела, поседни за малко с Мене!“, а аз не мога дори и това да направя.

*

Любовта ми причини толкова много страдания и именно по този начин моят живот стана блажен.

*

Любовта е онова, което унищожава различията.

Единствено Любовта разяснява Любовта.

*

Помни Бога толкова много, че да забравиш себе си. Нека призоваващият и призоваваният да изчезнат. Изгуби се в Зова!

*

О, Аллах, не мога да Ти се наситя! 

О, Аллах, Ти си мед, а ние сме оцет.

*

Ти си водата и Ти си чашата.

*

Ако търсиш единение с Него, тогава отдели себе си от света и от религията.

*

Това, което никога не залязва, е реалността. Това, което залязва, е в упадък. Нереалното е, което залязва. Любовта никога не залязва, но човекът залязва. Това, което не залязва, е твоят дом.

*

Който се подчинява само на Истината, се разширява. Който се подчинява на лъжата, се самоограничава. Който се подчинява само на Истината, расте и се обновява. 

Който служи на лъжата, застоява и става блато. Който се подчинява само на Истината, засиява.

*

О, Господи, Твоето Свято Име е моят истински приятел. 

Исми Ахзам ме приближава до Тебе.

*

Изми Ахзам е Самият Велик Бог. Исми Ахзам е есенцията на съществуването.