Когато говорим за Мерлин, следва да имаме отношение към Духът, т.е. проявата на Мерлин като Учител, при последователни негови слизания от древните цивилизации до средновековието. Затова в някои свои лекции Елеазар Хараш говори за появата на Мерлин ок. 6-и век преди Христос, преди това го асоциира със Стоунхендж, чиито датировки свързваме с периода 3000 - 2000 г. пр.н.е., а в други за Мерлин и Артур (края на 5-и, началото на 6-и век). Това е подобно на превъплъщенията на Тот и Хермес, в които Духът на Истината работи през всички векове, при различни форми и явявания.

 

Елеазар Хараш:

Стоунхендж е свързан с един от главните Учители на друидите и с Друидите - става въпрос за Мерлин. Това накратко, е Космически енергиен Център на Мъдростта, но на Земята. За Друидите това е Свещена област. На това място Посветените Друиди в определен час навлизат в много високи полета на Мъдростта, със съответен ритуал.

Камъните в Стоунхендж са надарени с велика магическа сила. Те са донесени от Нефилим - Боговете - това е изчезналата раса на великаните. Стоунхендж е място на преход от един свят в друг. Върху камъните на Стоунхендж има много наситена и натрупана енергия, която за когото трябва се превръща в Глас.

Мерлин казва: „Стоунхендж е надарен с велики духовни сили, защото тези огромни камъни са донесени от Древната раса на изчезналите Нефилим гиганти - те ги използвали за лечение на себе си в съчетание с треви за голямо дълголетие, защото те изгубили вечността си”.

Мерлин казва: „Камъните на Стоунхендж са свързани с древните магически времена”. Това е било още в началото, когато магията е била свещена наука. Тези камъни по-късно били наречени камъните на Мерлин.

Жреците Друиди са владеели тайно знание, чрез което са построили Стоунхендж. Стоунхендж е бил храм на Жреци и символ на великата власт на тези Жреци - нетленен паметник на творящия скрит разум на Боговете. Всичко това е било в името на свещената власт, която е свързана с Пътя към Боговете. Стоунхендж е каменен исполин и със своето мистично предназначение той е предание на Боговете и предание за Пътя навътре - към центъра на нещата.

Този свещен Стоунхендж е безмълвен сега, защото светът няма уши за чисто свещеното на своя път. Когато свещеното е изгубено, символите не говорят. Стоунхендж е дело на Древните Богове заради пътя към центъра на вселената - там, където е скрита по-голямата тайна - Създателят на Боговете.

Стоунхендж не спада към човешката култура, както и Сфинксът, той е част от другата култура - културата на Боговете. Стоунхендж е дело на най-древната цивилизация, цивилизацията на Истината; цивилизацията на Изначалните Богове - непадналите Нефилим. Когато тези Нефилим се обединяват, те правят чудесата на света…

Мерлин спада към независимите Старци. Иначе мислят, че е роден от някаква зла жена … и не знаят, че той е над тези неща. От малък обича древните неща, древните мъгли. Особено древните дървета, белите мъгли, морета, древни гласове. Живял е сред мъглите. И казва: „Те ме, научиха на яснотата“. (още говорим за детска възраст). Казва: „Роден съм от силен вятър“, означава порив, Тайна сила... Той дълбоко е скрил своето минало от хората... Тайно е свързан с нефилим - с боговете, но нито е приятел с боговете, нито е враг. Просто е независим. Той е неуловимо същество, в миналото е загубил част от себе си, но и съхранил една част. Той е жизнен повече в невидимото много повече, отколкото във видимото. Част от младостта му е тайна скрита, сякаш е бил някъде другаде. Но той отдавна е някъде другаде. Като Аполоний Тиански, и той е така. Това е един от най-великите и древни мъдреци и Старци, който ръководи определена категория съзнания и хора, един от великите Бели Братя и който след време ще изведе тази раса, неговата раса, към Бялото Братство.

Мерлин е живял около шести век пр. Христос. Той е странно същество на Друидите. Той е Фарон-Жрец. Той е велик Маг, Учител, поет. Като Фарон той е един от най-древните Богове на Първата слънчева раса. Той е слязъл много прикрито сред Друидите. Като Фарон-Жрец той е надарен с неизмерима сила. Той е владеел знанието на Луцифер и на Бога. Мерлин е слязло Божество на келтите.

В Мерлин звучи друг свят - свят загадъчен, странен, сумрак. Той е живял в странно състояние на материята и на съзнанието.

Мерлин е странник от Уелс. Той е Бард и Мистик - иначе името му е Мирддин Уилт, което значи Мирддин - Първичният. Мирддин е имал сестра, наречена Гвендид. Този Мирддин е живял много дълго време в уединение и това му е създало способността да прозира в нещата.

Още от малък той е трябвало да проучва живота на земята: растенията и животните, по-късно - и Тайните на морето, облаците, вятъра. По-късно е трябвало да преоткрива в ежедневието си и в дребните неща Великото и да го призовава за общуване. После подобно на морето, облаците и вятъра е трябвало да се насочва към Безкрайността, както и те, защото и те вечно странстват. Всичко странства: даже и скалите, планетите, слънцето и всичко това е било Учителят, който е обучавал детето Мирддин. Така той още от дете осъзнал, че всичко има дихание и че всичко е дихание на Вселената и че едновременно с това, това дихание е и част от Великото и Божественото. Той осъзнал още, че всичко това е безначално и без край.

Животът на Мерлин още от малък е екстаз и вдъхновение, а по-късно той е наричан Царственият и Безсмъртният. Мерлин обичал много свещенодействията си и то най-вече да ги прави под Дъба, защото Мерлин вярвал, че Дъбът е мъдровиждащ.

Мерлин смятал, че който иска да стане знаещ и мъдър (Жрец), е трябвало да живее в кръгъл дом. Според него Боговете действали в кръга. Според него всеки затворен кръг е магическа фигура, която означава вечност без начало и без край. Кръгът е универсален символ - символ на съвършенството и оттук се явили магическите символи на Друидите - котела, кръглия стол и чашата на Граала.

Мъдростта му била чист нектар. Той бил странник и изглеждал понякога като безумец, но имал и вид на вожд и учител, наставник. Мерлин е славен древен, по-късно той е просиял по целия свят. Той бил и крал, и пророк.

Магичният Друид Мерлин преди да се потопи в странния сън на света е посял дълбоко в себе си силата на новото търсене на смисъла на Граала. С такъв избор слязъл и това открил в себе си.

Мерлин знаел, че тайната долу, на Земята се скрива, но че също се открива на новото търсене - усиленото търсене, което прави човека достоен за това откриване. Мерлин бил свръхчовешко Същество с дарба да управлява невидимите сили и да има власт над тях. Това е Същество, което е подчинило себе си на служене на Бога.

Наричали са го: магически Друид, повелител на горите и висш Маг. Мерлин живеел главно в две гори - Калидон и Броселияндовата гора. Той се явявал на определени смъртни само по свое желание - във важни за съдбините моменти.

Мерлин е Същество от Първичния свят. Той е Учител и майстор на невидимото. Той произхожда от древно мистично минало. Мерлин е постоянно присъстваща сила и тогава, и сега. Той е велик Дъб - Друид и Учител. Той е мистичен Учител. Той е същество от древни времена - времената на гигантите - Боговете.

Той се явил и изчезнал, както и за друидизма в известна степен, както и за света, и някои наричат това изчезване „упадъкът“ на Друидите, а то въобще не е така и няма такава идея за упадък - освен за учените и за историците.

Истинските Друиди, както и Мерлин, са се наричали Ферилти в миналото, което означава високи Жреци на Харон - техния древен Бог, който те почитали особено много още в Атлантида. Тук става въпрос за древните Жреци на слънцето в Атлантида а след много времена някой от тях отишли в Уелс, за да възстановят там своята висока религия - основана на дълбинни прозрения, а Друидите са само наследници на тези предци - слънчевите жреци от Атлантида.

Ферилтите и Мерлин са древен народ - абсолютно неизкушен от световете и от благата. Тези Жреци са имали способности, за които учените хора нищо не знаят. (И затова те се чудят на Стоунхендж.)

Когато Ферилтите и Мерлин са създали Стоунхендж, те са го създали като пръстенът на слънцето. Създавайки всичко това, после Ферилтите са се оттеглили и са оставили Друидите да работят и да учат другите - на дългия Път към Фарон - Древния Бог. Така Ферилтите са оставили нещо от Мъдростта си на Друидите.

Мерлин е Древен Мистик и Жрец на своя народ - той е въплъщение на дълбините на друидизма, а дълбини създават само тези от расата на Боговете. Завръщането в тези дълбини е Посвещение, това е мярката за завръщането обратно в Изначалното. Посвещението е проникване в дълбините - зад пределите на света. Всяко същество от Древната раса носи в себе си дълбина, а от другите се изисква ученичество - завръщане.

Мерлин, това е един от Боговете. Той е древно явление, слязло в нашия свят. Той е носител на мистичната духовна храна. Мерлин е носител на особения хляб - хлябът на Мистериите, а това е което храни тялото на огъня - тялото на Драконите. Мистериите са образ на Изначалното състояние на Боговете. Изначалното, това е най-древният събран и съкровен опит. Това е мистериозен опит. Мерлин е същество, което бедността не го смущавала а богатството не го вълнувало. Той бил странник и живеел в идеите.

Мерлин е бил: вещ, дълбок, строг, мълчалив, понякога - смеещ се, но без да обяснява защо се смее. Мерлин е заложил целия си живот за постигане на тайната Мъдрост и с това е надраснал Друидите. Той е съединил зримото с незримото.

Мерлин, това е Пътят на общуването с Боговете. Мерлин вярвал в силата на невидимия свят. Той е живял в пълно Уединение близо до един Дъб и обичал да гледа в дълбините на нещата. Той говорел така: О, Фарон - така се обръщал към Свещения огън и към Пазителите, така извървял дълбок Истинен Път. Така той минал през Бездната и е разбрал, че няма какво да учи при Друидите и сам станал Учител.

Мерлин казва: „Ние сме призвани от бездната, за да я търсим. Да си истински Търсач, това е върховната способност на нашата Същност. Да си търсач, това е нещо от висш порядък“.

Да умееш да призовеш Фарон (Древен Бог на Друидите от старата цивилизация на Атлантите) това било велико умение. Смятало се, че Фарон е стар наблюдател на Земята и привиденията. Той познавал изначално студа, ветровете и пещерите - Той можел да бъде призован само с чист огън, или с чиста вода.

“Когато славеят пее, аз пия светлина, която не е от този свят. Славеят ми даряваше светлина, която оставяше в мен и ме топлеше в студа.”

Мерлин от малък се е движил в бездната на светове, създадени от мрак, но той знаел, че някъде там е Мъдростта. Той казва: „Бяха черни светове, като крило на врана, но знаех, че всички Търсачи на Духа са вървели по тежки, тесни и трудни пътища. Винаги знаех, че над нас има страж, който е Пазител и Водител“.

„Бях само на дванадесет години и около мене стенеха вълните. Още от малък наблюдавах мъглите и открих, че те светеха. За мен мъглите бяха мостове към друг свят. Мъглите са същества. Утробата на Земята ги е повикала при себе си. Още от дете вървях по Пътя на водата.“

„Много от птиците пеят идейно, те разливат нещо от прастарата светлина. И аз се научих да ги слушам и да ги разбирам. Те като мен обичаха дърветата.“

Мерлин - или великият Друид - е бил наричан великият древен Дъб. Велик Друид означава древен, истински жив Друид, Жива същност. Той е умеел да говори с Боговете. Мерлин е роден по-близко до зората отколкото до изгрева и залеза, той е повече роден между деня и нощта, той е повече роден между този и онзи свят.

Според Мерлин, когато ти е дадено ново име, това означава да станеш ново същество. Мерлин казва: „Всичко посредствено е убиец на магията“.

“От водата ние черпим свещени сили. Тя дарява живота тук, на Земята. Във водата има много лекарства. Тя самата е тайно знание. Малцина познават Тайната за сливането с водата.”

Водата не е физическа вода - тя само изглежда външна. Водата е част от древната магия.

Мерлин от дете изучавал земята, растенията, животните, облаците и особено мъглите. Още от малък Мерлин е трябвало да вижда в малкото великото. Така скритата природа е била Учителя на Мерлин.

Друидите от малки е трябвало да изучават растителната магия. Според Друидите, хмелът съдържа в себе си дух, който трябва да се прибавя към всички лекарства. Дълбоки и истинни са знанията на Великия Учител и Друид Мерлин. Неговият вятър е отстранил света още преди той да слезе на Земята, но това не му пречи да се възхищава на тревичките и гората.

Според Мерлин: “Стоунхендж е древно място, което той е познавал и знаел какво се е случило там. Там се е случил танцът на Нефилим, гигантите. Те били първите слезли на това място.” Мерлин в миналото също е бил Нефилим, но странен - нито бил отречен от Бога, нито Го е избрал и оттук тази голяма странност.

Мерлин казва: „За да виждаш истински, ти трябва нещо отвъд очите, а то е Мъдростта“. Мерлин узнал, че истинската Мъдрост събира качества - чисти качества. За дърветата Мерлин казва: „Те имат шепот, въздишка, пукот, свистене, сърце и аромат“.

Този мистичен Учител и върховен друид е бил свръхчовешко същество с дарба да управлява невидимите сили и да има власт над тях и същевременно това е същество, което е подчинило себе си в служене на Бога и на тези висши сили, т.е. между тях има единство.

Този, както го наричат, магически друид Мерлин, преди още да се потопи в странния сън на света, той е посял в себе си нещо много важно: той е посял в себе си силата на новото търсене. Той е пожелал най-дълбокото му намерение да бъде „търсач на новото”, т.е. поискал е силата на новото търсене да му бъде дадена, защото знае, че този свят много приспива съществата. Това е и смисълът на граала. С такъв избор той е слязъл и какво се случило? Това открил в себе си, което искал — чрез ново търсене открил граала, същността, по нов начин. Защото когато слизаш в ново прераждане, винаги трябва да стигнеш до ново посвещение и в това тяло. Старите посвещения са си стари, трябва да постигнеш ново и той го постига.

В меча на Артур има заключени символи от силата на Мерлин. Вълшебната чаша, която е спасението на човека, е неговото сърце. Чистотата на чашата сърце е магическата власт.

Чашата на Граала е сътворена от Мерлин чрез древен ритуал. Чашата на Граала символизира идеята да пиеш от Източника и да откриеш този Източник в себе си. Въобще чашата е дълбоко възприемане. Граал означава да направиш връзка с вечния живот в себе си, връзка с неизчерпаемостта на живота отвътре. Това означава още, че граалът е свързан с тайната на преодоляването на смъртта. Който е видял само веднъж истинския граал, той вече не е човек, той вече е същество на вечния живот. Придобиването на свободната воля — ето причината за изгубването на Граала, макар че това е едновременно и средството, с помощта на което можем да го открием отново вътре в нас.

Текстът за свещения Граал е мистичен текст, мистичен символ. Чашата на Граала е била в ръцете на Мерлин. Чрез Граала човекът се завръща в своя сияещ център. Граалът е символ, той може да се намери само с голяма чистота и тогава той засиява в човека и това е Бог. Граалът се намира само от този, който се отказва от личен живот. Този, който постигне тази Чистота, ще види в себе си Невижданото и ще чуе Нечуваното - и това е Граалът.

За да се открие Граала, се иска нечовешка целеустременост - трябва да посветиш живота си на Истината, трябва да отмахнеш всичко излишно от пътя си. Всичко, което може да те отклони от великата цел, то трябва да бъде отмахнато.

Една от Тайните на Граала е да победиш доброто в себе си, за да се домогнеш до Бога и тогава вече придобиваш в себе си Чистотата на Абсолютното Добро. Обикновеният добър човек не може да се приближи до това Високо Добро, защото човешкият живот няма тези качества на Абсолютното Добро. Според Друидите се смята, че обикновеното добро „поразява“ човешкия живот и само Граалът може да излекува този живот.

Думата Граал или чаша означава вместимост - дълбока приемственост, приемане на Високото Добро, Абсолютното Добро, т.е. на Бога. Граал е голяма чаша, купа и още - голяма свята чаша, голяма приемственост, символизираща дълбина, която се отнася до скрития живот на Бога. Външно това е чаша, изработена от цялостен изумруд, но вътрешно, това е онова истинско Високо Добро, което няма човешка природа, то има съвсем друга природа - природата на Бога.

Граалът се нарича още - лапсит ексиллис - камък на Мъдростта, спуснат от слънцето и звездите, което е и основата на мъдрия живот. Това е подобно на камъка „чинтамани“ прославен в преданията на Тибет и Индия. Тайната на Граала е в онази Чистота, която овладява тайни древни знания - мистични знания.

Граалът символизира неизтощимото Добро, а не онова добро, което се изморява. Това неизтощимо Добро е чашата на Древния истинен живот. Там, където се изпрати този Граал, този камък настъпва нова тайна цивилизация.

Тази чаша е „магически камък“ - магическа основа на тибетски се нарича „норбу ринпоч“, а на санскрит - „чинтамани“ - това е минерал от друг свят, от Орион и Сириус. Този камък си има свое вътрешно Сърце, той има особена честота на излъчването. Някога Атлант - царят на Атлантида - е имал този камък.

Този мистичен камък носи мощен прилив на енергията на Сириус и може да видоизменя съзнанието. Този странен камък - основа и основание се дава само на верните и на неизменните на Бога - Бог го дава само на Себе Си и го държи само в Своите Си ръце. Друидите наричат този камък водата на възраждането, тази вода е като огън, който изпепелява невежите. Този камък е мистично основание, той е символ на Вечността и на Древното единно човечество.

Търсенето на Граала и целият му смисъл е в това да се домогнеш и да пиеш от безсмъртието. Търсенето на Граала означава да се зародиш в собствената си безсмъртна природа - Свещеното Начало. Пътят към Граала преминава през много светове и чак тогава се завръщаме у дома. Граалът не е чаша, предмет - той е тайната на истинското знание, знанието, което е дошло чрез Откровение. Това е знанието, което възражда, изцелява и храни вътрешно човека. Истинската чаша на Граала е твоята собствена Същност и тя трябва да възприеме Откровението на Истината за Тайната на живота. Граалът е мистичната чаша на нашата Същност - наричали са го келтския рай.

Светият Граал е онази чаша, онази Същност, която възприема безсмъртието. Търсенето на Граала е търсенето на трансформиращата сила - преобразяващата сила на живота и тези, които правилно са търсили, са стигнали до своето преобразяване. Свещеният Граал е тази сила, която дарява човека с жадуваното безсмъртие, това безсмъртие може да бъде овладяно само от Същността на човека.

Граалът това е преобразуването на човешкото съзнание в Божествено съзнание - съзнанието на свободата. Истинският и светият Граал е субстанцията - или това е чистата безсмъртна жизнена сила, която предхожда всяка физическа форма. Който усърдно търси Граала, не го намира. По незнаен начин се търси Граала - Граалът не е свързан с умението на търсенето, а с умението на Същността.

Граалът не е светлината, а Прасветлината - квинтесенцията. До Граала могат да стигнат само вътрешно пречистени и неизменни хора. Търсенето на Граала е търсене на Праединението с Бога - тук човек се преобразува в Свобода. Чистият, който търси Граала, придобива изначалната си Божественост. Граалът е Тайна от Мистериите. За простосмъртните тази Тайна е страшна.

 

Вдъхновения от Мерлин:

Мъдрия човек е винаги по-дълбок от събитията, той ги превъзхожда. Мъдрият има Древно, Безмълвно действие. Мъдрият никога не живее във времена и епохи, Той живее в Духа.

*

Затворете очи и излезте от времето. Отворете очи и се върнете във времето.

*

Всяка Истина е Вечна, а лъжата е във времето, с което умираш.

*

Мъдростта съществува във вътрешното време, а не в историческото. Знанието е от времето, а Мъдростта е еликсира на безвремието.

*

Има историческо време, има и съкровено време. Съкровеното се движи в кръг.

*

Мъдростта винаги извира от дълбок Източник.

*

Търсенето на Тайната на живота ни води към Древна следа. Ако откриеш следата, Пътят става лесен.

*

Гората е нещо живо, когато вляза в нея, тя знае, че съм тук. Гората си има Дух наблюдател. Гората е непрестанен шепот. Тя е наситена с духове. Всичко в гората си има език само трябва да се научиш да го чуваш.

*

Дърветата са будни енергийни същества. Хмелът е злато, той е уловител на слънцето. Всяко дърво си има различен свой шепот. Многобройни спомени и шепоти ни докосват.

*

Чистотата отваря портали и пространства.

Великата сила е безмълвна. Вятърът работи в мълчание. Слънцето грее, но Истината ме топли.

*

Най-важното в живота е дали Съкровената сила е на твоя страна. Съкровеното в нас е блестящ меч.

*

Докато имате още време, създавайте бъдеще.

Само боговете създават бъдещето, но те не го знаят.

*

Когато Истината говори, мълчанието звучи.

*

Една пеперуда може да събори планина, ако в трепкането на крилцата ѝ влезе Дагда (Бог).

*

Има тайни лекарства, но те са скрити в отвъдния свят. Има милиони лекарства още неоткрити.

Тайното лекарство е скрито у Дагда (Бога), но Той трябва да ти го даде. Само Бог дава точното лекарство. Има само едно лекарство - еликсирът на Дагда.

*

В гората дърветата са семейството на Мъдреца - те долавят вашето присъствие. Дърветата могат да насочват човека.

За да говориш с едно дърво, трябва да застанеш на правилното място и тогава можеш да кажеш така: „Говори ми, лекарство, в името на Дагда”.

*

Дърветата са будни енергийни същества. Всяко дърво си има свой шепот.

*

Духът и вятърът са сродни - те са свободни.

*

Душата създава присъствието на съкровеното пространство.

*

Когато няма избор,остава само едно - безупречният път.

*

Водата открива тайно знание. Тя носи тайно знание. Водата не е физическа, тя е вътрешно явление, тя е енергия, тя тече, ние сме вода. Ние течем един към друг. Научи се да бъдеш вода.

*

Мъдростта съществува във вътрешното време, а не в историческото. Мъдрецът е повече същество, отколкото човек.

Мъдрецът никога не живее във времена и епохи – той живее винаги в Духа… и в безвремието.

*

Мъдростта, това е влизане в светилище.

*

Древните книги ще попаднат само в Древни ръце.

*

И най-голямата тъмнина не подозира за Тайния пламък, който е скрит в нея.

*

Истинският търсач броди в тъмнината и не се изгубва. Истинският търсач прониква в тъмнината и не се изгубва. Истинският търсач броди в светлината и не се изгубва. Кой е истинският търсач в човека? Това е Древният Дух в човека. Той прониква в тъмнината, той пронизва светлината, той влиза в огъня, той плува във водата и всякога остава цял. Той е преди сътворението на нещата. Тъмнината, светлината, огънят, водата са последствия, те са вторични. А той е същност, той е първичен.

*

Да бъдеш странен, означава да не проявяваш външна любов. Странният човек крие съкровената си същност, той не я продава навън в света. Странният човек е избягал от доброто и злото. Той не е нито положителен, нито отрицателен. Той живее в себе си и почита тишината.

*

Това, което е древно в нас, е Тайната на нашия дух. Само духът в нас знае методите на древността. Когато нашият дух се жертвува в служене на хората, само той знае правилния начин. Хората мислят, че такъв човек се е пожертвувал за тях, но той се е пожертвувал за древността. Хората мислят, че той е близък с тях, но такъв човек не създава приятелство с хората. Той е приятел само на древността, само на Истината.

*

Да виждаш, това е живот в невидимото. Да виждаш, това означава да избереш своята същност за водач. Да виждаш, значи да си посветил живота си на същността, скрита в тебе. Същността, която е в нас, е виждаща. Тя няма име, тя е само символична, т.е. съкровеноскрита. Тя е наречена съкровеното. Съкровеното е преярка светлина. Това е, което вижда в нас.

*

Истински благородният човек е преодолял щастието и нещастието. Иначе той не може да бъде благороден. Истински благородният човек е преодолял доволството и недоволството. Истински благородният човек не е вече човек. Той се превръща в същество без форма. Той е преодолял света. Той е само гост в света, защото душата му е заживяла в преярката светлина.

*

Посветеният има странна култура — културата на тайната. Аз стоях дълго и дълго сам, и в непрогледен мрак. И нямаше слънце, което да ме стопли. Тогава аз стоплих мрака.

*

Аз висях в безвремието и не съзрях нищо друго, освен Духа, който разбира Безкрая. Аз се чувствах странно, но духът ми разбираше безвремието. Който е преодолял смъртта, заживява в една бездънна Бездна.

*

Древният път е скрит във времената на легендите. Древният път е скрит в действието. Действай чисто и не мисли за себе си.

*

Смирението е мярката за уважение към видимият и невидимият свят.