Блажени нищите духом, 

защото е тяхно Царството Небесно. 

Матей 5:3

 

Елеазар Хараш:

Монах доминиканец, блестящ мистик, майстор на тънкото познание, Майстер Екхарт е едно много високо духовно създание. Освен това е бил и голям църковен авторитет, както и Дионисий, допреди срещата си с инквизицията. След нея авторитетът му си остава, защото Екхарт е Екхарт — в него работи Бог.

Майстер Екхарт е същество от Неизповедимата Бездна. Той е брат на свободния Дух и същество на откровената Мистика. 

Животът на Майстер Екхарт е Портал към Бога и Портал към Нищото. Когато сме били в Нищото, ние сме били Богове – Същества без сътвореност. Мъдростта на Майстер Екхарт реже тъмнината и Светлината, тя отива отвъд.

Според Майстер Екхарт: И най-тежката и мрачна съдба на човека е за предпочитане пред ангелите. Който трябва, ще разбере, а другите нека вървят по своя си път и да не се приближават до Дълбините неподготвени.

Майстер Екхарт е прегърнат от Бездната, от Безкрая. Майстер Екхарт е част от прелестта на Божия Замисъл. Майстер Екхарт живее в Бога и в скритостта Му, а не в понятията за Бога.

За Майстер Екхарт развитието е скрито, Мистично дело, а Истинската Любов към Върховното Нищо, е Нектарът. Словата му са лъчи.

Майстер Екхарт е Чист Християнин, Чисто Съзнание и същевременно шок за християните. Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране. Когато станеш много Чист, ставаш много опасен, защото Истинната Чистота е Тайна Наука, тя превъзхожда света, ангелите и светците. Чистотата е Нероденост.

Майстер Екхарт е Извор на Божествени Тайни. Майстер Екхарт говори за неща, по-дълбоки от Любовта и Безсмъртието. Майстер Екхарт казва, че крайната Цел на живота дори не е Бог. Съществува друга още по-дълбока Цел, която е Завръщане в Абсолюта и Неговата Бездънна Мистерия – мястото, откъдето е слязъл Бог.

Майстер Екхарт е Неизречимо Светилище, Неведомо измерение. Той е получил Великия Дар на Уединението. Майстер Екхарт е Божествен и Древен Глас, а не Духовен. Гласът му идва от Висшата Тишина.

Майстер Екхарт е сроден с Древната идея, изречена като АХОР, АХОРОТ АХАРАЯТОР.

• Защо е Майстер? Защото се е завърнал.
• Защо е дълбинен? Защото е Истинен.
• Защо е велик? Защото е тихо чудо.
• Защо е жив? Защото е ослепителен.

 

Изключителен мистик и мъдрец, казва: “Има нещо в човека, което може да застави Бога да си промени избора!” Не кой да е, не боговете…, Майстер Екхарт казва: “Човек може да застави Бога да направи друг избор, но човек трябва да постигне съвършеното послушание.” Ако го постигне, Бог няма избор вече: Бог слиза да учи човека на Тайния Път.

Не случайно Майстер Екхарт на едно място казва: “Аз съм преди Бога.” Друг път ще ви обясня, има към 28 такива мисли. Той обаче тук въобще не отрича Бога, казва съвсем друго, друг път ще се спрем и на това. Това са смели изказвания само на тези, които са постигнали. — Ако мен ме нямаше, и Бог нямаше да го има, казва Майстер Екхарт. Но понеже станах сътворен, трябваше да се яви и Бог. — И на едно място казва: Господи, освободи ме от себе си, защото искам да се върна там, където съм бил, в Бездната. Не случайно църквата се е опитвала да го разпъне, но кой може да разпъне Бог в човека — никой.

Разбира се има много неща на Майстер Екхарт и други, които премълчавам, защото са Убийствени Истини! На дълбокото и чистото, даже и на чистото Християнство, защото тук става въпрос за Скрита Мистика. Светът ако иска да разбере Тайната на Християнството - трябва да проучва Майстер Екхарт. Това е най-голямата Дълбина на Християнството.

 

Вдъхновения от Майстер Екхарт:

Най-нужното е винаги Любовта!

*

Истинското познание е Абсолютен Покой.

*

Да имаш усет за Бога, това е от Него. Това зависи от Него, не от тебе. Бог не е създал нещата извън Себе Си, а в Себе Си.

*

Слушайте тези, които са в Бога, а не които говорят за Бога.

*

Нищото е най-висшата творческа Сила на Бога: тя е създала Душата; и както в Бога, така и в Душата няма вещество.

*

Когато Любовта е изрекла своето най-дълбоко Слово, се е създала Душата. 

Елеазар Хараш обяснява: Това е Тайно изричане на Любовта. - никой не може да създаде душа. Няма Синове Божии, няма Старци, няма богове...Това е Тайно Изричане на Древният Бог - една специална дума и Той влага в нея над 100 млн. Слънца, като Идея. Слънцата не могат да се сравняват. Нещо много дълбоко.

*

Жената е въведение в Дълбокото Тайнство на душата, а в това Тайнство се осъществява срещата с Бога.

*

В Тайната на Нищото, човекът познава Бога в Дълбините.

Нищото е Дълбината на човека.

*

Дълбоката природа на Бога е Нищо - и от там произлиза Нищ: това е нещо много по-дълбоко от смирението - нищо не обладава, а пък има всичко.

*

Бог ни е обичал още когато ни е нямало, преди да бъдем създадени.

*

Ако съм нищ, аз съм заживял в Тайната на свободния Дух. Тогава Бог става едно с мене, защото Духът ми е истинският нищ, когото Бог търси. И моят Дух, и Бог са нищи – те се сливат в едно Цяло. Който не разбира тая реч, да не слага тъга на сърцето си, защото додето човек не се изравни с тая истина, няма да разбере и речта.

*

Велика, могъща и непроницаема Воля държи Вселената в Ръцете Си.

Тази величествена Воля ние никога няма да разберем, защото тя е отвъд всяко разумно Слово. Пред тази Абсолютна Бездънност, понятията Отец, Син и Святий Дух са толкова бедни, че трудно е това да бъде обяснено.

*

Тук е Абсолютът, Прамистерията - тука няма нито знание, нито Мъдрост, нито Истина. Той превъзхожда всичко: Той ги е родил, но Той ги превъзхожда. Нито царство, включително и Царство Божие, нито Божественост, нито Благост, нито Синовство, нито мрак - Абсолютна Мистерия, Която никой не може да проучва.

*

Всички неща се движат от Великата Неподвижност.

*

Бог е така заслепен в Любовта си към нас, като че сякаш е забравил Небесното Царство.

*

Любовта обладава истинско знание и е свободна от съмнителна увереност. Нито познанието, нито Любовта могат да постигнат Бога. Бог е бездънно Море.

*

Човекът е Син според вечната си Любов, според вечната си Божественост. Любовта е толкова велика, че човекът трябва да се раздели с всички духовни блага, за да постигне Единствения Бог.

*

Царството Божие, това е Любовта в цялата нейна Истинност. И затова е казано: „Царството Божие е вътре във вас“.

*

Нищото, това е вибриращата Нероденост.

Моето присъствие е временно. Моето същество е вечно. Моето Нищо е предвечно, то е всичко.

*

Никой не може да отключи Нищото, защото то е самият Ключ.

*

В Нищото Бог ми е най-близък.

В Нищото не може да оживява нищо друго освен Бог.

Съществата на ада ги мъчи най-много това Нищо. Никога не търси Бог като образ и тогава ще можеш да Го обладаеш, да Го уловиш.

*

Нищото е сродно с Тайната на Бога. Нищият човек е този, който жадува да не знае

*

Колкото повече познаваш Бога, толкова по-малко Го разбираш.

*

Съкровената дълбочина в нас е ключът за Бога. Тази дълбочина е именно Нищото. Това Нищо е свръхосветено. То е изобилно сияещо. Ти трябва да имаш Чисто Сърце. Кое Сърце е Чисто? Само това Сърце, което е превърнало всичко създадено в Нищо, т.е. в съкровеност. Това е Чистото Сърце.

*

Бог по Своята Същност не е нещо съществуващо, това би Го ограничило.

*

Нищото в нас е най-висшата Тайна, най-висшата Тайна! Нищото е абсолютен поглъщател на злото. За злото Нищото е най-опасното нещо. За злото Нищото е ужас, защото там то не може нищо да направи, не може за нищо да се хване. Това е върховна опасност, защото на злото не е дадена Безкрайност.

*

Бог си е вкъщи, но ние сме излезли на разходка.

*

Цялото време се съдържа в сегашния миг.

*

Всичко, което Бог ти дава или не ти дава, е най-доброто за тебе.

*

Словото е скрито в душата тъй, че то нито се знае, нито се чува, преди в дълбините да се зароди Слух за него.

*

Бог и скритото Божество в него са в неразделно и неделимо Единство. Откровението е висше познание. То става чистото освобождение за човека; то се превръща в освобождение.

*

Има само един подвиг и той е в съкровеното. И който има истинска любов към Бога, той ще има и истинско преживяване в Бога. Но това не е най-високото проявление.

*

Посвещението се дава на този, който постига дълбоко в същността си вътрешна отреченост. Когато човек се е отрекъл от свободата си и от свободната си воля и когато тази воля в него мълчи, тогава Бог го прониква. Защото такъв човек е желал само Бога. По този метод се ражда истинската свобода в човека, т.е. Бог се ражда. Това освобождение е възврат в Бога и сливане с Него.

*

Всеки, който се е посветил на Бога, получава най-доброто за своя Път. Без Бога, човекът живее само въображаемо.

*

Ако аз се стремя единствено и само към Бога, нищо няма да ми тежи и да ме натъжава. 

Елеазар Хараш: Бог е Велика Лекота. Наистина Лекота, без никакво бреме. Той няма в Себе Си нито сътворени светове, нито несътворени - Велика Лекота.

*

Любовта има особен поглед. Тя освобождава външните неща от техните образи, снема веществото и всичко второстепенно. Така нещата впоследствие се одухотворяват — това е погледът на Любовта.

*

Любовта е основното проявление на всички добродетели. Истинните дела са дела на Любовта, а не на човека. Човекът може да си въобразява, но тогава е действала само Любовта. Добродетелта никога не е достигала до реално видение на Бога — само Любовта достига.

*

Любовта не е нищо друго освен Бог. Бог обича Своето съществувание и Своята Божественост в нещата.

*

Разбирането е изблик от този Божествен Разум: то е поток, изтичане от Него. Този Висш Разум е излят от Бога в Душата; умът не знае нищо за него. В Мистерията на този Висш Разум, човекът вкусва Бога.

*

Най-тежката съдба в този свят е по-ценна, по-красива, по-скъпа, отколкото ангелския живот.

*

Единственото нещо, което трябва да притежаваме е Бог. Всяко друго притежаване е капан.

*

Ако здравето ти е по-мило от Бога, това означава, че Бог не е твой Бог. Когато съм болен аз не искам да оздравея, защото, ако искам да оздравея, значи искам своята воля, а не Божията, Той знае кога да ме оздрави.

*

Във всички неща обичай Бога еднакво — т.е. обичай Го в бедност и богатство, в болест и в здраве, в изкушение и в неизкушение, в страдание и в нестрадание.

*

Тежка болест и бедност, глад или жажда, или каквото и да е друго, всичко, което Бог ти отрежда или не ти отрежда, всичко, което ти дава, или не ти дава, е най-доброто за теб. Дори, ако в теб няма нито благоговение, нито вътрешно умиление, каквото да има в теб или да няма — положи в сърцето си във всичко да търсиш Славата Божия, и всичко, което Бог ти изпрати, ще е най-доброто.

*

Когато човек се намира в тъмнина, неговата светлина узрява.

*

Искрата в нас, която е есенция на Духа, нещо по-дълбоко от Духа, въобще не иска и да помисли за Вечност и за време - тя мисли само за Безкрая.

*

Искрата не иска да чуе за Бог, Отец, Син и Святия Дух, нито за свещен живот - тя иска Мистерията, Тоталния свят, Древния свят.

*

Бог не е крайната цел на развитието. Той е посока, за да отидем към Абсолюта - Пра-Съществото. А Бог е само капка от това Пра-Същество.

*

Бог е свръх съществуващ, скритост в Нищото. Бог е станал Бог едва чрез сътворението. Преди това е нямал име и не е бил “Бог”.

*

Целта на живота не е дори и Бог, тъй като само Бездната има свръхпълнота и ние след време трябва да минем през Бога и да отидем по-навътре. Целта на живота и смисълът на живота не се намират дори в самия Бог. Но той е важен път, Божествена врата, чиста Божественост, през която трябва да минем. Чрез хаоса човек ще осъзнае своето съдържание и смисъла в себе си.

*

Бог трябва да се търси в отстраняването, забравата и не-смисъла, защото Той има в Себе Си потенциала за всички неща, без да има най-малка прилика, с което и да било от тях.

*

Щом обичаш повече себе си, тогава Бог не е чистата твоя Любов. Който иска нещо друго освен Бога, е идолопоклонник. Проблемът идва оттам, че макар Бог да е в човека, човекът не е в себе си.

*

Най-големият серафим, и дълбокият, който е жива пламтяща Любов, не може да припари в Царството Божие с всичките си знания. (Човекът може, той не може)

*

Ако човекът не е намерил Бога, не му е достигнало смирение и отреченост.

*

Бог пребивава в моята Дълбина и аз в Неговата, и от тази Съкровена Дълбина ти си длъжен да твориш и то без никакво “защо”.

*

О, Господи, помогни ми да надрасна всичко онова, което не е Бог! (става въпрос за всичко второстепенно)

*

Смирението е Висше качество, но Отречеността е по-дълбока от него. Чистата Отреченост е голяма Тайна - тя надминава всички Добродетели. Няма такава Добродетел, която да се равнява на тази Велика Отреченост, която е тотално сливане с Бога.

*

Искрата търси освобождение от господството на добродетелите. Само с велика Любов, искрата може да се освободи от влиянието на добродетелите.

*

Отречеността е толкова близка до Нищото, че в нея се съдържа само Бог.

Тази Дълбока Отреченост, тя е шеста степен, тя е по-дълбока от Любовта. 

Елеазар Хараш уточнява: “Защото има хора на Любовта, отдадени на Бога, но не са пожертвали (Пълна Отреченост) всичко - Нещо им липсва…

Когато стане Пълна Отреченост, това надминава и Любовта.”

*

Единството е нещо по-чисто и от Благостта, и от Истината. Може да си благ и милосърден, може да си Истинен, но въпросът е имаш ли Велико Единство с Бога - там, в Дълбините. Единството е висока мярка: така, както Отречеността е по-висока от Любовта. Може да имаш Любов, но да не си напълно Отречен. Отречеността е по-високо измерение и малко хора го постигат.

*

Входът към Тайната на Бога е чистата Отреченост. 

Елеазар Хараш: Голгота, кладите и т.н., всичко това е свързано с тази Отреченост, с този изпит. Тази Отреченост е свойство на самия Бог.

*

Ако не отидете отвъд света, не ще познаете Бога.

*

Гибел за човечеството няма да има. Ще има само две неща: 

Падение назад и възход напред.

*

Отречеността е по-висша от Любовта, но в нея можеш да влезеш само чрез Любовта. Т.е. трябва да изминеш този път, за да влезеш правилно.

*

Пътят на Отречеността е пътят към Нищото, а това е едно много високо състояние на Изначална, Прадревна Любов — мястото на Великата Пълнота.

*

Бог не може никога да ти е достатъчен: колкото повече имаш Бога, толкова повече Го жадуваш.

*

Докато съм тук, Бог е в мене. След този живот вече аз съм в Бога.