Елеазар Хараш:
Лао Дзъ - това е Древната Душа на Китай, Праотецът на Китай. За Лао Дзъ няма история, няма род, няма братя и сестри, няма родители. Той никога не е бил от рода на света, нито от сътворението. Той е Велик Древен, Велик Старец, Странник, живеещ в Дао и царуващ във Вечно Единение; той е Човек извън мярката на света. Лао Дзъ е един от Първоучителите на човечеството и един от 24-те Старци. Според Окултната Наука словата на Лао Дзъ са излъчена Тишина, което означава на даоски език, че истинското Слово е пълно с Тишина и Уединение.
Той е бил всякога далеч от световете и сътворението - абсолютно отдаден на Дао. Той е трудноразбираем, защото присъствието му в света е просто Отсъствие. Този Велик Старец никога не е бил обикновен човек. Той винаги е живял в Мистерията на Тъмното Място, т.е. на Скритостта, в Скритостта на Дао. Той е Мистерия от Великата Мистерия на Дао. Той е Дълбинен Дух, Дълбинен Вътрешен Човек, а не човек земен, от вън, или външен. Той винаги е бил дълбоко вътрешен, независим от външното сътворено тяло. Лао Дзъ е Същество с абсолютна непривързаност и към живота, и към смъртта. Той е Същество извън живота и смъртта. Той е Мистерия. В Мистерията има нещо, което е по-дълбоко от живота. Животът е слязъл, Мистерията се е скрила навътре.
Лао Дзъ е Човекът, дошъл от Никъде, от Нищото, и затова биография за него няма и не може да се пише. Разбира се, изследователите много мислят какъв е, как е, от къде е, но те нямат методи да изследват Неизвестното, тъй като Лао Дзъ е извън Мярката: той е по-реален от реалността.
Лао Дзъ е Древно Божество. Когато той е произнесъл определени думи от книгата на Пустотата, тогава Небето и Земята се разделили от Великото Начало. Тогава още е нямало народи.
Дао Дъ Дзин е само копие от тази книга на Пустотата. Лао Дзъ е следвал сам Шен Дао - Древния Път - Абсолютния Път или Пътят на Боговете. Чрез Лао Дзъ Дао говори за себе си и за своята Безпределност.
Конфуций е логичен, а Лао Дзъ е Мистичен, парадоксален, Дълбинен. Конфуций е разделящ, той борави с много правила - над 3000, а Лао Дзъ е обединяващ. Той казва: „Само едно правило има и това е Дао. Дао е напълно достатъчно и то е просто“.
Лао Дзъ е пазител на архивите на тайното знание. Докато Конфуций е личност, казано по друг начин, бедна история, то Лао Дзъ не е нито личност, нито индивидуалност. Лао Дзъ като говори, засенчва и себе си, за да блести Дао.
Книгата „Дао дъ дзин”— „Древният път”— е вечна книга, нищо общо с времето и света. Това е чиста мъдрост. Главната идея на тази мистична книга е, че всеки трябва да отстъпи живота си на Дао. Тука няма никаква религия, никаква наука, никаква философия. Всички те са без значение, защото всичко трябва да стане път за Дао. Това е особена книга, в която трябва много дълбоко да се вслушаш, за да откриеш скритото й мълчание. Това мълчание е като пустотата, като Нищото, т.е. като безкрайността; Нищото, което вмества в себе си истинския живот.
Лао Дзъ е древно божество и велик странник. Никой не знае как е завършил животът на Лао Дзъ, защото той просто отива в Пустотата, в собствената си безкрайност и затова той се изплъзва. Истинският човек е неуловим, той естествено си отива в своята безкрайност, при Дао, в своя скрит дом.
Много трудно е да се обсъжда реалността или нереалността на човека от Пустотата. Той надраства и двете, тъй като той е човек на Пустотата. Разбира се, Лао Дзъ е живял и тук, на земята, но той е дишал съвсем друг въздух, въздуха на безкрайността. Той е дишал само Дао и нищо друго. Така че в кой свят живее, това е съвсем друг въпрос.
Словата на Лао Дзъ са слова на Пустотата, на безкрая и в този смисъл той е мистично непостижим. Той е носител на Пустота — Великото свещено начало, което си е чисто свойство на божествата. Той е живял в голяма чистота и простота, но тази чистота и простота са есенцията на Великата Мъдрост. Той не е мислител, той е дълбинна Мъдрост.
Лао Дзъ, това е върховният китайски гносис, върховното китайско откровение. Да се разбере книгата на Лао Дзъ, книгата за Древния път, значи да се придобие безсмъртие.
Лао Дзъ не е човек. Той е Дао. Той се е слял с Дао и затова Лао Дзъ присъства, но отсъства. Затова учените още спорят съществувал ли е, или не е съществувал. Той е над тези неща: той не съществува, даже и не отсъства — той е нещо по-дълбоко. Казва: Аз странствам в Сърцето на изначалните неща, в живота на Дао.
Вдъхновения от Лао Дзъ:
Бъди дълбок в дълбокото. Бъди невидим в невидимото.
И ще узнаеш пътя си.
*
Когато Дао е в човека, тогава тялото на човека се превръща в свещен космос и тогава Вечността се пренася в човека.
*
Всеки, който посвети живота си на Истината, постига Дао.
*
В Дао не се цени умното, а вечното. Умното е преходно и временно, а вечното води в безпределност.
*
Мъдрият със своята Любов може да обгърне всички хора, но не защото обича хората, а защото Любовта е естеството на Дао.
*
Съедини се докрай с безпределното и влез в своя дом на бездънен покой.
*
Бъди в покой и пази Единството си с Великия древен път.
*
Пътят ражда едното; едното ражда двете; двете раждат трите; от трите е произлязло всичко.
*
Понеже Дао е много естествено, малко хора го постигат. Дао е ароматът на чистата, ароматът на тънката енергия. Тази енергия е необвързана, тя е висшата Истина. А висшата Истина е Пустота, или - абсолютно необвързана, свободна.
*
Дао се слива тайно с всеки миг, защото мигът е създаден от Него, от Източника.
*
За Дао всички неща са лесни. Тогава, къде са трудните неща?
*
Пустотата позволява да надникнеш в Дао. Тя е много странна и необикновена реалност. Пустотата сякаш съществува и сякаш се изплъзва на самата себе си; сякаш се рее безкрайно.
*
Великата Пустота е безгранично вместилище на енергията. В Пустотата, в това изначално състояние, тука енергията е разредена. А когато енергията се сгъстява, се ражда множеството и формите.
*
Пребивавайки в пустота, сърцето става цялостно и без да учи нещо, то става знаещо. Цялостното знае, понеже е изначално. Не се учи, а знае, не гледа, а вижда, не се стреми, а достига, защото е цялостно. Цялостното е предвечно.
*
Дао не се постига, защото То е естествено. И то естествено се ражда в човека - това е естеството.
*
Не търсете и ще намерите.
(Елеазар Хараш пояснява: Когато търсите, се отдалечавате, а когато се пречиствате, се приближавате, т.е. когато се пречиствате, Дао идва )
*
Който знае, знае малко. Който знае много, нищо не знае. Който умира, се радва на дълъг живот.
*
Словото не може да каже много, но Тишината може.
Тишината е една идея на Вечността.
*
Всички слова са само отзвук на Тишината.
Думите имат начало, делата имат същност.
*
Истината е в това, което ни казва мълчанието.
*
Дао, което е Дао, не е Дао и Дао, което не е Дао, е Дао.
(Даосите го превеждат, че думите са излишни и остава между тях Тишината)
*
За да бъдеш със себе си докрай, никога не трябва да изменяш на своята Пълнота, но трябва напълно да опустошиш себе си (т.е. напълно да се пречистиш от всичко излишно в себе си.)
*
Дао е същество непостижимо и непонятно. Вечното Дао няма име. Дао е скрито, безименно и заради това е недостъпно за познанието.
*
Мълчанието или неговоренето е Неговата проповед.
*
Главните добродетели на Светия човек са качествата на малката воля: скромност, отстъпчивост, пестеливост, пожертвователност.
*
Няма по-голяма опасност от жаждата за богатство.
*
Съхранявай твърдостта си с помощта на мекотата.
*
Да останеш слаб, е могъщество.
*
Мъдрият не вижда, а всичко разбира, бездейства, а всичко постига.
*
Умеещият да воюва не е войнствен. Като не оказваш съпротива, успяваш да устоиш. Който познава Дао, не се нуждае от оръжие.
*
Който не напада, нищо не го напада. Ненападащият е много добре обучен, той е недосегаем. Бъди превит и ще останеш изправен.
*
Истинската нравственост е насочена към отдръпването от този преходен свят на противоположностите. Чрез тях човек трябва да се върне във Вечното Дао, във Висшия Разум.
( противоположностите имат своя цел - да те върнат в Реалността )
*
Във Вечността няма противоположности. Именно за това човек трябва да се оттегли в своята вътрешност, където той намира своята собствена същност и Висшия Разум.
*
Висшето познание се състои в познанието на Дао, което обгръща в Единство всички противоположности.
*
Знаещият, мъдрият не блести с ерудиция, той просто живее в Дао.
*
Мъдрият живее между битието и небитието, между наличие и отсъствие, т.е. между живот и смърт, между мрак и светлина, между старец и младенец.
*
Който може да съсредоточава Тънката Енергия на Дао в себе си, той може да прониква в Същността на явленията отвътре.
*
Вие принадлежите на Дао, на безформеното, на Истината, а не на формите и на религиите.
*
Царят и водачът на народа не представляват абсолютно никакъв авторитет. Авторитет е само Дао, защото само Дао има реалност; царят и водачът нямат реалност.
*
Това, което веднъж пуска тъмнината, а друг път светлината, е Дао.
*
Мъдростта на Дао се състои в ликуващата радост от постоянното опознаване на неизповедимите си дълбини.
*
Ти викаш на Дао в пространството и ехото ти отговаря. Но ехото само по себе си е безмълвно. Не ехото ти отговаря, а Дао ти отговаря, Дао те докосва.
*
Мъдрецът е твърд, но не е остър. Мъдрецът е целенасочен, но не е пробивен. Мъдрецът е озаряващ, но без да заслепява.
*
Достойният човек е изпълнен с добродетели, но лицето и изразът му показват само простота.
*
Чистият човек изглежда като малко оцапан. В това оцапване е скрита Чистотата му.
*
Дао е мълчаливо слово. Дао, което е изречено слово, не е истинското Дао. Дао е в неизреченото.
Изреченото Дао е битие, наличие. Истинското Дао е неналичие, пустота. Всичко изречено е изпуснато, неизреченото е съхранено. Ето защо мълчанието е великото съкровище на Мъдростта, а безмълвието е сиянието на битието.
*
Който следва Истината без да я разбира, той вечно се обогатява.
*
Изпуснах всичко, за да уловя Дао. Дао ме пренесе в Тишината и затова не чувам дори и най-малкия полъх на света.
*
Посоката на развитие е неясна. Ето защо е красива. Ясната посока не е Дао. Дао не е ясно, Дао е Истинно. Който разбере Истината, става неясен.
*
Ако човекът влезе в бъдещето си, той ще види, че то е нежелано; но ако човекът заживее в Дао, той постига желаното, защото Дао е желаното, единственото желано.
*
Всяко предвиждане е повърхностно. Дао е Дълбина.
*
Имаш ли Мистична Чистота, имаш всеки резултат и всяко постижение, защото Дао слиза в Чистотата.
*
Когато видиш Дао, ще се наречеш дълбок и ще вървиш от една дълбочина към друга - това е Естеството. Преходът от Дълбокото към Дълбокото е Врата към познанието на Дао - Чудната Тайна. Духът е свързан със самозараждането, а Душата - със саморазвитието, себепознанието.
*
Познаването на постоянството се нарича просветленост.
*
Най-висшата практика е знанието за Единството и познаване на Тайната на Постоянството.