Джиду Кришнамурти е индийски философ, духовен учител и мислител, който е известен с неконвенционалния си подход към духовността, както и с критиката си към религиозните и духовни институции. Роден на 12 май 1895 г. в Маданапале, Индия, Кришнамурти става част от международното общество Теософия в млада възраст, но по-късно се дистанцира от всякакви форми на организация и авторитет, включително теософията, и развива собствено уникално Учение.
Кришнамурти е открит още като дете от Чарлз Ледбитър, автор на много окултни книги и един от основните членове на Теософското общество във Великобритания. Ледбитър и лидерът на обществото, Ани Безант, вярват, че Кришнамурти е избраният "Миров Учител" — месия, който ще води човечеството към нова епоха на духовно просветление. През 1911 г. те създават "Орденът на Звездата на Изтока", за да подготвят света за неговото идване.
През 1929 г. обаче Кришнамурти шокира теософската общност, като обявява, че не желае да бъде "Миров Учител" и разпуска "Ордена на Звездата". В своята знаменита реч той заявява: "Истината е земя без пътища" и че никоя организация или система не може да доведе хората до просветление. Той започва да проповядва, че всяка форма на духовна организация, авторитет и догма само пречи на истинското разбиране на живота и свободата на индивида.
Основният фокус на Кришнамурти е свободата на човека – не само от политическа или социална гледна точка, но и психологическа свобода. Той подчертава, че истината не може да бъде предадена чрез книги, учители или религии, а трябва да бъде открита чрез лично наблюдение и осъзнаване. Той твърди, че конфликтите, страхът и страданието произлизат от човешкото мислене и от разделението, което създават идеологии, вярвания и националности.
Въпреки че отхвърля традиционните духовни авторитети и структури, Кришнамурти продължава да говори пред големи аудитории по целия свят. Той дава лекции и пише книги по теми като медитация, любов, свобода, човешките взаимоотношения и самопознание. Някои от най-известните му книги включват "Свобода от познатото" (Freedom from the Known), "Коментарите на живота" (Commentaries on Living) и "Първата и последната свобода" (The First and Last Freedom).
Кришнамурти има дългогодишно приятелство с физика Дейвид Бом, и двамата често обсъждат философски и научни въпроси, което добавя уникален научен аспект към ученията му.
Кришнамурти никога не е бил женен и не е имал деца. Той е живял скромно, без да се придържа към лукс или социален статус. През 1984 г. получава Международната награда за мир на ООН.
Какво казва Учителя Беинса Дуно за Кришнамурти?
В една от своите книги, Кришнамурти кани хората да ги заведе при своя Възлюбен, но те не искат да вървят след него. Той иска да ги направи щастливи, но те не му вярват. Където и да ги заведе, те не могат да бъдат щастливи, защото на земята щастие не съществува. За да бъдат щастливи, те трябва да имат неговото разбиране. Обаче, мъчно се предава вътрешното разбиране на човека. "Елате с мене" - казва Кришнамурти на хората, но това е отвлечена идея, която мъчно се разбира. Кой заведе Кришнамурти при неговия Възлюбен? Значи, следването на човека е вътрешен, а не външен механически процес. Човек сам намира Възлюбения на своята душа. Това е дълъг процес. Сам Кришнамурти, който проповядва на хората и ги кани да го следват, не е постигнал още това. Сам той живее в противоречия. Наистина, достатъчно е изпреварил своите последователи, но има още да работи върху себе си. Той проповядва безличен живот, но сам не е дошъл до него.
Под думата „безлично“ той има едно съвсем ново понятие. И Кришнамурти, който иска да заведе хората да ги направи щастливи и който се стреми да живее безличен живот, той сам не е постигнал още това. Той сам се облича много хубаво, много модно, много модерно, както аз съм облечен и нашарен. Че туй безличен живот ли е? Туй, което проповядва, в неговото облекло има едно противоречие. И той, като говори на хората, противоречие има в неговото говорене. Защото туй, което говори, той и сам не вярва. Или най–малкото не е намерил думи, с които да изкаже тази Велика Истина, да бъде понятен. Той казва – човек трябва да бъде безличен, но той е много хубаво облечен. И после той не живее още безличен живот, той се пази от жените като от вряла вода. И много е прав. Пази се от тях, защото, като дойде една жена, тя ще иска да го прегърне. Тази ще го прегърне, онази ще го прегърне, тази се влюбила в него, онази се влюбила и най–после неговото учение... Съвсем друго ще почнат да искат от него – Кришнамурти да ги направи щастливи по обикновения начин, по който хората стават щастливи.
Елеазар Хараш за Кришнамурти:
Ще дам един пример елементарен, който се е случил с Кришнамурти. Един последовател на Кришнамурти двадесет години чел книгите му, възхищавал се, вдъхновявал се и един път се случило така: в самолета, Кришнамурти пътува за едно място, където трябва да изнася лекция, и този негов последовател от двадесет години, който много го обичал и го ценял, много се вдъхновявал, се случило да пътува до него и наблюдава, че Кришнамурти чете детективски роман, криминален роман. И казва: “Как може да следвам този човек двадесет години, кой ме обърка в този път, какво да правя, обърках си пътя. – Край” И той вече тръгва по друг път, изпуска развитието си и всичко, защото не може да разбере нещо елементарно. Кришнамурти не чете криминален роман, той го държи в ръцете си, но той чете Корана. Т.е. за посветения, за пробудения каквото и да чете, всичко за него е свещено. Обаче спящият вижда външните неща и не може да разбере елементарното, че вътре нещата са съвсем други.
Вдъхновения от Кришнамурти :
Свободата стои над боговете и над човешкото съвършенство.
*
Любовта е винаги нова. Любовта няма противоположност.
Когато казваш: “Обичам това повече от онова”, то престава да бъде Любов.
*
Въображението под всяка форма унищожава Истината.
*
Само в уединение може да има цялостно действие, ...тъй като Любовта е винаги цялостна.
*
Любовта е в началото, а не в края на усилието.
*
Ако си поставиш за цел да медитираш, това няма да е медитация. Ако си поставиш за цел да бъдеш добър, добротата никога няма да разцъфти. Ако култивираш смирение, то престава да бъде такова.
*
Подобно на Любовта, и медитацията не може да се преследва като цел.
*
Дълбоката вътрешна простота на строгостта допринася за един живот, в който няма дуализъм.
*
В момент на озарение мисълта се изгубва... В този момент - който не е момент от времето - Върховното е непосредствено, но това Върховно няма символ, не е свързано с някаква личност, с някакъв Бог.
*
Любовта не осъзнава себе си като Любов...
*
Да напреднеш от състоянието на грешник към това на светец, означава да напреднеш от една илюзия към друга.
*
Когато нещата вън от нас придобиват по-голямо значение, ние вътрешно обедняваме.
*
Свободата не е реакция; свободата не е избор. Тя е чисто наблюдение без посока и без страх от наказание или награда.
*
Вътрешната революция е първата и единствената революция, която има значение.
*
Наблюдавайте, без да правите заключения, защото в момента, в който направите заключение, вие сте спрели да наблюдавате.