Често имаме импулса да се изкачим в планината, а когато започнем изкачването често изпитваме един особен усет за духовна носталгия, която е свързана със спомена на душата за нейния истински Дом.
В планината душата търси свободата, която е изгубила, а истинското изкачване е стремежът към духовната висота, наречена още - Обетованата земя - състоянието на неуязвимост, простор, тишина и Единство.
Ние ставаме онова, което мислим и съзерцаваме. Според волята и желанията си живеем или на повърхността на сетивата, или във висините на духовната Реалност.
В съня хората, местата и преживяванията се създават от една Единна сила. Същата тази сила изгражда и преживяванията в т.нар буден свят. Затова освен онова, което наблюдаваме, следва да потърсим откъде идва самото наблюдение. В истинската Реалност не е необходимо преживяване, защото всяко преживяване предполага разделение между преживяващ и преживяно.
Символите в Природата са дар от Бога. Те са ключове за отваряне на вратите на познанието и за завръщане, но не са нито самите врати, нито Пътят. Те са онова, чрез което духовната Реалност прави Себе Си видима и достъпна. Затова следва да помним, че виденията и тълкуването на символите не са най-важните елементи на едно мистично преживяване и не бива да бъдат идеализирани и преследвани, макар да са част от Пътя. Стойността на едно духовно преживяване не е толкова свързана с необикновеното или свръхестественото, а преди всичко с Любовта и преобразяването, които поражда след себе си.
Човек може да бъде напълно убеден в едно видение и все пак да бъде заблуден. Затова силата на преживяването не е мярка за Истината. Човек може да приеме гласа на собствените си желания за Божествено откровение. Затова мистичният път изисква безпощадна честност към себе си.
Създадената от егото личност не може да познае Истината, защото измисленото не може да обхване Реалното. Колкото по-необикновено е едно духовно преживяване, толкова по-голямо различаване изисква то.
Има хора, които мислят за духовните неща единствено от книги и чужди опитности, което значи, че те все още живеят във вътрешния Вавилон. А Новият Йерусалим е навлизане във вътрешната Реалност - това е изкачване на вътрешната планина - висотата без връх, без постижимост, но с непрестанен растеж и извисяване.
Апокриф: За да се изкачи на Божествената планина, душата трябва да придобие криле на орел и стъпки на елен.
- изкачване - освобождаване от страсти, страхове и привързаности
- крилете на Орела - баланса, хармонията, извисения поглед
- стъпки на елен - благородството, чистотата и увереността по стръмния и тесен път
Истинският гносис се познава по чистотата, смирението и плодовете, които оставя в живота, а не по видения и изживявания.
Важен акцент
Има духовни същества с голяма опитност, но без земна опитност. И затова, когато някой се оплаква от трудностите, казвам - Благодари за всяко изпитание, за всеки изпит, защото щом имаш изпити, значи си в Школата. Това означава, че си обучаван. Бъди буден и благодарен в процеса на своето обучение, защото онези, които ти даряват своето познание са платили висока цена, а ти получаваш всичко безкористно.
Учителя Беинса Дуно посочва: Излизаме от небето, да придобием опитности. Там има теория, а тук опитност; и после пак ще се върнем в небето, гдето не е място за опитности.
Завършените опитности от предни прераждания не се повтарят.
По пътеките в планината, някои хора се изгубват и се случва да останат сами в тъмнината. Има красота дори в изгубването, защото тогава можеш да оцениш светлината. Но важно е да не се изгубваме в пътя си към Бога. Белег на изгубения човек е, че не може да благодари; а белег на озарения е, че никога не може да благодари достатъчно.
Импулсът да бъдем в планината е свързан с жаждата за тишината, чистотата и етерната жизненост, с която да се наситим.
Освен физическото тяло, ние имаме финни тела и това съвсем ясно е посочено в Матей 17:1-2 И след шест дни Исус взе Петър, Яков и брат му Йоан и ги изведе насаме на една висока планина. И се преобрази пред тях, и лицето Му засия като слънцето, а дрехата Му стана бяла като светлината.
Първо послание към коринтяните 15:44-45
„Сее се тяло душевно, възкръсва тяло духовно; има тяло душевно, има и тяло духовно. Така е и писано: Първият человек Адам стана жива душа; а последният Адам животворящ дух.“
Петър олицетворява доверието, Яков - способността за преценка и различаване, а Йоан - Любовта. Планината представлява висотата в съзнанието. Това означава, че за да излъчва чиста духовна аура, човек трябва да реализира синтез на доверието, любовта и различаването, обединени с останалите духовни способности, и да пребивава на високо място в съзнанието, за да бъде преобразен.
Много от боговдъхновените художници изразяват своето осъзнаване на духовната аура, като рисуват ореоли около главите. В Лука 9:29 е казано: „И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, а облеклото Му стана бяло и блестящо.“ В тази връзка следва да помним, че молитвата освобождава заключените енергии и напрежения, натрупани и задържани в ума и тялото.
Аурата е невидима за физическите очи, но онова в нас, което е истински реално, също е невидимо. Нашите чувства и емоции са напълно реални - всъщност те направляват живота ни - но цялата тази област остава невидима за всички освен за просветлените.
Чистата и наситена със слънце аура е много силна и магнетична, привлича добрата воля на другите хора и вдъхновява тяхното приятелство, сътрудничество и изява на добрите им качества. Когато слънчевата (златиста) аура на човек се слее с висшата любов и безкористието - такава аура се превръща в естествен източник на лечение за нуждаещите се.
Духовно преданите хора притежават красив и наситено син цвят в своята аура. По естество те често избират да носят сини дрехи. Духовната и братската любов пък изпълват аурата с розово и сияйна белота. Когато златният оттенък се появи в аурата, той показва общение с висшите същества и близост с Христос.
Източникът на цялата етерна жизненост е Слънцето. Но в облачни или дъждовни дни съществува недостиг на етерна жизненост (но пък има магнетизъм).
Етерната жизненост „извира“ от скрита сила в атома. Тази сила е причината Слънцето да пламти и дарява живот. Тази сила може да се насочва от специални древни думи.
Етерното тяло позволява на етерната жизненост да преминава по нервите на тялото, което дава способността на нервните окончания да действат като предаватели както на външните дразнители, така и на двигателната сила.
Псалм 73:26; Йоан 6:63; Йоан 15:5 - Тялото не притежава собствена сила.
Етерното тяло е прикрепено към физическото тяло в горната част на раменете, от дясната и лявата страна на гръдния кош и при двете колена. Знаете, че дори когато кракът или ръката на даден човек са ампутирани, той може да продължи да усеща болка или сърбеж в ампутирания крайник, защото го осъзнава чрез етерното си тяло. Същото се случва, когато човек казва, че ръката, кракът или дланите му са изтръпнали. Етерното тяло временно се е отдръпнало от засегнатата част и когато отново навлезе в нея, се усеща бодежът.
Ако човек страда от загуба на енергия без видима причина и ако при събуждането си е по-уморен, отколкото когато е заспивал, означава, че към аурата му е прикрепена тъмна същност. Както същността, така и мисъл-формата често могат да излъчват неприятна миризма.
Когато човек губи самообладание, самоконтрол, в аурата се появява разцепване и тогава прикрепването на тъмни същества става лесно.
Елеазар: Как се постига самоконтрол? - Самоконтрол се постига с цената на огромни вътрешни конфликти и при максимално трудни външни условия. Така се постига Огънят и неговите тайни. Контролът е дело на волята и определя ученикът да има могъщо магическо равновесие.
Бих добавил, че самообладанието е свързано с прошката. Непрощаването е свързано с обладаването. Който не прощава бива обладан и съвсем лесно завладян.
- Не съществува преживяване, което не може да бъде простено.
- Не съществува страх, който не може да бъде заменен с вяра и доверие.
Има упражнение, което помага за защита срещу психически атаки и срещу прикрепването на чужда същност към аурата. То се извършва чрез визуализацията на цялото тяло, обградено от цялостен кръг от чиста Бяла Светлина, през който нищо не може да проникне. Тази визуализация може да бъде извършвана навсякъде и при всякакви обстоятелства. Може да бъде използвана, когато човек е подложен на словесно или емоционално нападение, както и когато се намира във физическа опасност.
Човек може да я използва и като „невидимо наметало“, като си представи Бялата Светлина обърната навътре, а външната страна да я визуализира като по-тъмна.
Да бъдеш правилно настроен означава да бъдеш правилно защитен. + дълбоко дишане.
Христос казва: “Бъдете светлината на света”. Най-полезни и достойни за Носители на Светлината са хората, които са здраво установени във физическия свят, но са настроени духовно и мистично.
Божествената милост и светлина се излива непрестанно. Даже няма нужда да се молим за нея, а само да премахнем онова в себе си, което ѝ пречи да се влива в нас.
Истинските ученици образуват Братство на Сърцето, което не е ограничено от време, място, учение или религия. Апокалипсисът е разрушение на всичко лично и тленно и разкриване на скритата Същност в Сърцето, където пребъдва Божията милост и Любов.
Когато целта на някои ученици е само знание, здраве, щастие, окултни способности или свръхестествени преживявания, то вече те са се отклонили от мистичния път.
Когато ученикът е готов, Учителят се явява; когато съзнанието узрее, т.е. когато дойде осъзнаването, плодът се откъсва.
Когато Учителя те целуне по Третото око, между веждите, 6-а чакра, това е призив да тръгнеш към 6-тото Тяло; свързано е с хипофизата. 5-то тяло е силата на Словото, откровенията, виденията…
За мистика е по-добре да бъде с Бога в ада, отколкото без Него в небето. Мистичното единение е единение по любов, в което човешката воля се съгласува с Божествената. Тук няма място за колебание и съмнение.
Бог не е откритие на мистика. Той Сам разкрива Себе Си, когато и както пожелае. Но все пак има насока, за близост с Бога: Христос посочва: „Ако не постите спрямо света, няма да намерите Царството.“
Кръстът на Голгота разкрива как хоризонталното време е пронизано от вертикалната Вечност. Вечността може да бъде преживяна само в настоящия миг, защото Божественото винаги пресича времето в едно вечно Настояще.
Умът живее в спомени за миналото и в представи, мечти и страхове за бъдещето. Умът ни пречи да възприемаме Вечното Настояще. Затова душата, в която пребъдва нещо от Нищото, постоянно привлича към себе си ситуации, които са необходими, за да изведат човека до осъзнаването на неговата висша същност, което е освобождението за самата душа.
Хората днес боледуват, защото не разбират проявленията на любовта и не могат да прощават. Хората днес боледуват, защото не подхождат с мъдрост. Хората днес боледуват, защото не им достига благодарност. За да бъде излекуван, човек трябва да стане въплъщение на Любовта. За да бъде здрав, човек трябва да стане гъвкав и смирен. За да бъде неуязвим, човек трябва да се пробуди и да навлезе в своята вътрешна Реалност.
За да се преобразиш от човек в ученик, трябва да помниш само Бог, Учителя и Истината.
Божественото жадува да бъде жадувано, копнее да бъде търсено и обича да бъде обичано. Нашият копнеж по Бога е Божият копнеж да изгрее в нас.
Всеки човек е потенциално Слънце. Да лъчеструиш за всички и всичко и да изгубиш мисълта за себе си в единението с Бога означава да докоснеш самия жизнен Принцип на нещата.
