Христос: Само изпитаните имат Път към Мене

Когато Христос говореше на първите си проповеди, той използваше съвсем малко думи и казваше великите божествени истини с прости изречения. Всички наоколо попиваха светлината на Неговата аура и той действаше пробуждащо и преобразяващо най-вече с присъствието си. Всяка дума от Чистото Му Слово бе посяване на божествени семена в душите, които жадуваха завръщане в Реалността и Единството. 

На една от проповедите в Елеонската планина, Христос каза:
Събирам ви и никога няма да ви разлъча, но ще разрешавам сред вас да се промъкват сили, които да изпитват Любовта ви, устоят ви, неизмеността ви. И каза: “Само изпитаните имат Път към Мене” и добави: “Любовта изпитва, за да остане само Любовта.” 

Често учениците гледаха физическото тяло на Исус, но усещаха вътрешно, че Христос все още е далеч от тях. Въпреки това, бяха привлечени като магнит и бяха доволни само да го гледат. В една молитва към Отец, Христос промълви: “Колкото повече ги призовавам, толкова повече те се отдалечават от Мен…”. Но това не се отнасяше до всички, но до множеството. Онези, които се приближаваха до Него бяха смирените и чистите по сърце. На тях Христос даряваше нещо от безвремието на своята Вечност и те навлизаха в една съвсем нова Реалност.

Той учеше, че без противоречия и изпитания в този свят няма растеж и извисяване. Христос виждаше доверието в очите на хората и там, където доверието бе жадно, той изричаше думи светлина, които напояваха душите. Учеше, че смирението е Път към Тайните на живота и сливането с Бога; учеше, че затворените очи са знак за отворено Сърце. 
Често Христос се уединяваше, но в това потайно уединение той разпръскваше себе си като лъчи на духовно Слънце…и тези лъчи проникваха в сърцата на неговите ученици…И това беше най-ярко там, където доверието бе безусловно. И някак неусетно, дори за кратко, Христос говореше едновременно през много от учениците. Той преминаваше свободно през през тях и говореше ту тук, ту там.

Учителя: “Аз имам много уста”