Само там, където има стремеж, ще се роди Духът, т.е. стремежът е най-важното условие за работата на Духа в нас. Стремежът е магнитът, ключът за постигане на Духа.
Силата на нашия стремеж показва, доколко Бог ще може да ни издигне. При обикновен стремеж се влива малко енергия и резултатите са скромни, а при огнен стремеж се влива мощна енергия,т.е. мощен Дух.. мощни помагачи въпреки грешките. Там, където няма стремеж, има духовно разлагане,т.е. падане на енергията в по-нисши степени като амбиции, желания, подтици, при които човек стига до някъде и не може да се познае в пълнотата си.
Стремежът е пътят на свободата, тъй като в стремежа Духът развива своята сила и завързва злото. Чрез стремежа се влиза в единство с Висшата Божия Воля.
Истинско спасение се постига, когато има силен стремеж към бога.. Силата на стремежът е мярката за чистотата. Учителят казва: "нечистото съзнание винаги виси на въжето на изпитанието"...чистият не се тревожи - това е мярката. Там, където има ум, има слаб стремеж, има свят и стремежът се отклонява от главната си цел, защото не отговаря на изискванията на Духа и предпазва човека от изпепеляване..
Някои същества чрез силата на стремежа си са стигнали до мощно раждане на Бога в себе си, т.нар. Посветени и Учители. Целите на стремежа е ликвидиране на илюзията, която прави Духа неразбираем и която се дължи на скритото зло вътре в човека.
Чрез стремежът Духът е проникнал вътре в Учителя и те са слели .. Ето защо е важна практиката ежедневно с формулата: