Елеазар Хараш: Само в Истинската Любов е светлинният Изход (ИНТЕРВЮ - ПЪЛЕН ТЕКСТ)

Здравейте, Учителю на Вътрешната Светлина. По каква тема ще говорим днес?
Днеска сме на вълната на Дзен. Дзен казва: "Във всяка трудност има Ефир, Лекота." Дзен живее в Покоя на Изначалното, а не в проповеди. Дзен се възхищава от обикновените неща. Дзен не се нуждае от положителни мисли и красноречие. Дзен е Същността. Той се нуждае от мигове с Истината и от Безкрая. Дзен е фин, изящен, така е, такава е Същността., Душата - това е изумление. Нашата чиста Същност в нас е Тънкия поток, тънкия ромон към простотата и към Безкраят. Дзен, още тук е в Безкрая на Земята. В той е тук в Същността. Той никога не се разделя с нея. Той е вкоренен в Същността. Дзен е проникнал в себе си, в своята Същност, която е Безкраят. Тук в Дзен, не следваш никакъв път. Тук важното е Същността, което е живот в чистотата. Когато намериш Покоят - двойствеността отпада, казва Дзен. В Дзен, Първичният живот е Осъзнал себе си. Между другото, Осъзнаването, това е Бог в нас, и живот в Бога.

Като заговорихте за покоя, наскоро ми се случи нещо много странно. Подреждах едни книги, много книги, с цялата ми колекция книги, която си пренасях и докосвайки се до всяка книга, разгръщайки всички, изречения, послания и така нататък, някак си за първи път ги усетих много бедни, хубави книги. И тогава някак си вътрешно усетих, че има нещо, което това, което Вие говорите толкова години наред, че има нещо, което е много по-дълбоко от всички книги. Нещо, което излъчва към нас. Този покой...!
Ние трябва да, нали обичаме книгите на Учителя, но Кой е Главният? Трябва да търсим Самия Учителя, Сърцевината му, а Той е в Нищото и всъщност, Той иска точно това да постигнем, защото без Нищо няма Божественост, даже и духовност въобще. Той е мярката, и Той трябва да не стане, защото от Него произлизат тези Дълбини на Учението, но те са последствия.

В кой етап, ученикът вече може да навлезе в онова, което Вие наричате Обожествяване на Смирението?
Ами, първо е Истинската Любов, и скоро Учителят така ми каза накратко: Само в Истинската Любов е Светлинният изход. Това е мярка. А иначе, защото много хора Боре, казват: Живея тук и сега! Нищо подобно! За да живееш тук и сега трябва да си в Нищото, трябва да си в Истината и да имаш мярката. Мярката Учителят я дава. Казва: Уподобявам Бог в човека на Абсолютната Разумност. Скоро в - Мисли за всеки ден. И оттука вече, защото ти като си в Нищото и в Истината, ти имаш мярката за всяка своя постъпка, и ще знаеш коя е разумна - няма да питаш. И Нищото е нещо много Велико, защото е мярката за Целостта, за Истинското Учение. Примерно, ти на Нищото ще направиш ли хороскоп? Откъде ще, какви звезди? Там няма звезди, няма нищо! И оттам започва ученикът, което е, да стигнеш до него е борбата, защото дълго време трябва да си бил Смирен. Всеки ще стане Смирен, поради специални страдания, които са Милостта на Бога и Учителя, ще му ги изпратят.

И всъщност, едва тогава става навлизането в това вечно настояще...
Да. Да. И Учителя го нарича: Ние живеем, трябва да живеем в Божественото настояще. И това е то, да си в Нищото и в Истината. Нали, човешкото настояще - то си въобразява, нали. Дзен е Първичният живот, който е Осъзнал себе си. Дзен казва: "Душата мълчи, когато говори и говори, когато мълчи." В Дзен живее Същността, разширеното съзнание. Същността,  това е да отвориш портата към Истинното. В Дзен не се говори за Бог. Тук диша Безкраят, а не понятията. В Дзен, когато низшето отпадне, целият живот съществува Истинно. В Дзен, Същността е спасението. Дзен не говори за Бога - Дзен пие Бога, пие Същността и Безкрая. Пробуждай все повече чистото си съзнание, казва Дзен. Стани спокоен покой, и ще се опазиш от света. Много е, когато и те мъчат и такова. Великото на това да си преживял Нищото, Боре и Истината, и че ще ти го кажа ей така - Тайно царуваш! Пак е напрегнато, пак е тежко. Атаки отвън, отвътре. Обаче, туй Нищо, не ти позволява да се тревожиш, но това е насаме. Велико нещо! Нищото е Великото - то е Тайната на живота. Да.

Не знам дали е за споделяне, ама така ми дойде. Наскоро една сутрин си прошепнах така почти безмълвно, но си го прошепнах така към Бога: Не си давам самотата.
Когато чистото съзнание е постигнато, това Буда е постигнат, казва Дзен. Когато съзнанието не е постигнато, то е нечисто. Наричат го дявол някои. Дяволът и Буда са породени от едно съзнание, от Буда. Буда, това е чистото съзнание, Истинното, а Дяволът е безумното съзнание. Дзен е естествено Чисто съзнание в човека. Тези, които са познали себе си, в Чистото си съзнание, това, те са надеждата на човечеството. Който не умее да търпи, не стига далече. Цялото бъдеще на човека зависи от това, дали е постигнал своето Чисто съзнание, своето Истинско Аз - Същността си. Да умреш отвътре в Дзен, означава да прекратиш лошото мислене. Това може да се, това може да стане постепенно. Първо, трябва да намерите себе си, а после може да правите каквото си поискате! Първо стани чист, правилния човек, после всичко друго ти е позволено. Много просто,  ти изхождаш от Бога и от Учителя. Няма как да направиш грях, защото Нищото е цялост.

Когато говорите за това Чисто съзнание, всъщност в християнската мистика, пък това е Царството Божие.
Да. Да. В Дълбокия план. Но има степени по-дълбоки и от Чисто съзнание, там вече е Духът. там вече е, Нищото има степени по-дълбоки, защото преди да бъдем, Нищото е, Нищото изпреварва чисто съзнание - там е други Дълбини. Защото може да си чист, и да не си приет от Дълбините на Нищото и от Мистиката. Не е достатъчна чистотата.

Когато говорите за Нищото, и за това пътуване към тази Сърцевина и тези Дълбини навътре, всъщност това означава, че човек не трябва да се закотвя, не трябва да пуска котви в този свят. И неслучайно Христос в апокрифите казва: Бъдете преминаващи.
Да. Значи, нито котва в този свят, нито котва в онзи свят, нито котва във Вселената - в Нищото. Седенето в покой, само по себе си е молитва, и този покой ни обучава на правилните неща. За да измениш своята карма, трябва да придобиеш своето истинско Аз, своето Чисто съзнание. Природата на Буда е нашето Вътрешно Царство - Покоят. Раждането и смъртта са движение в света, за да се случи освобождението. Целта на Истинското образование е да постигнеш Дзен в себе си, своето Чисто съзнание. Основата на Любовта в Дзен е Чистата обмяна на Същността на Душите. С последователни упражнения в покой, Дзен се случва, и това е една естествена самореализация и чиста духовност - никакви чудеса няма. Нищо свръхестествено. Дзен е естествен Безкрай. В покоя, в Същността постигаш себе си. Единственият свят, който се намира в света, се намира в Сърцето ти. Има хора, които израстват от кризи, а има и такива, които не помръдват от кризи. След просветлението, тази необятна вселена спира да съществува, защото реално е само, реална е само Същността. Дзен означава, да придобиеш себе си, своята Истинска природа. Буда означава Сатори, позналият Нищото, позналият Истината. И затова той е озарил света. Твоето истинско Аз, твоята Истинска природа е твоето истинско лице. Твоето Истинско Аз, не зависи от твоя ген и ДНК - то е чисто и свободно. Докато не познае себе си, докато не познаем себе си, не можем да влезем в Благите постъпки. Сатори, просветлението е с цел, да служиш на обществото. Думите на Искреното Сърце са Бисери, казва Дзен. Най-добрата помощ е, да не се помага, а да се съдейства. Дзен винаги безмълвно ще те пита: "Съкровен ли си имаш ли Сърцевина, Същност?" Не - имаш ли писания, цитати? А, не какво казват нали, писанията и философите. Дзен не иска да се радваш на Безкрая и Безмълвието. Същността в нас, Пустотата е Тайната Добродетел, която е над всички добродетели. Тука, Пустотата в Дзен е Великата добродетел, защото в нея няма Аз, няма его - действа Безкрая.

В днешно време много хора говорят за добродетели, а всъщност добродетелите трябва да извират като естество.
Да. Говорене има.

Добродетелите, обяснете го с няколко думи, те няма как, както и Смирението да бъдат наложени...
Значи, когато си влязъл в Нищото, имаш всички добродетели. Ако си влязъл в добродетелите, ти все още нямаш Нищото. Затова някой път ще мислиш, това е правилно, това е неправилно - а Нищото е над. Нищото, Бог може да те накара някой път, Божията воля да постъпиш неразумно, за да се случат после много правилни неща. И всъщност, трябва да действа Нищото в нас, то е заедно с Бог и Учителя. Действаме ли със своето Аз и си представяме, че сме правилни?

И това не е никакво оправдание, когато има погрешна постъпка, но с добри последствия, все пак.
Да, да, да. Тази Същност е самият Дзен, самия Пробуден и Осъзнат живот, самия Истинен живот. Тук писание няма. Тук е Безкраят. В Дзен няма нужда от месии и пророци. Дзен казва: "Живей чисто, пробудено и Осъзнато." И това е всичко -  отпадат пророци. В Дзен, Осъзнатостта е свързана с идеята за освобождение. Освобождение от себе си, за да живее Безкраят. Между другото, Осъзнатостта, това е Бог в човека, това е Центъра ти. Осъзнатостта е над чистото съзнание. Тя е свързана с Нищото. Дзен казва, че: Страхът не е в самата ситуация, а в нашата реакция, в нашия отговор на ситуацията, в нашето възприятие. Според Дзен, нашата Същност е раят. Няма нужда да го търсим някъде. Раят е Душата. Който е преживял Същността си, той е Дзен. Вътре в Дзен. Дзен е Дълбока Осъзнатост. Ще обясня: Няма нужда да отделяш време за Дзен. Трябва само да познаеш, че всичко е Дзен. Дзен е в тебе. Живееш си тихо, чисто, Осъзнато, всичко си тече. Нищо не насилваш. Ти си в Безкрая, в Изначалния живот и това е Чистият Дзен. Земята на Безкраят, лекотата на Безкраят. Тук тече Пълнотата, която е извън думи, писания, спорове. свещи, ритуали. Тук е Изначалният живот. Тук е Божията Древност, която не всеки може да разбере, но която всеки търси. Дзен не се стреми даже към здраве, забележи, а към Пробуден Стремеж. Това е важното, а другото, то ще си дойде. Това, което ти е дадено, казва Дзен, е по-добре от това, което търсиш. Дадено ти е най-важното. Обаче, ние търсим нещо друго и оттук започват другите страдания, нали? Това, което Дълбоко даваш, казва Дзен, е от Безкраят. Дзен казва: "Няма календар в Безкраят." Дзен е Душа, Съкровеност, която се е вкоренила в Безкраят, и затова Дзен е Свещен и е без писание. Ако твоят опит е от Безкраят, той ще освети твоя Път. Ти си това, което правиш постоянно. В Сърцето на трудността има - Слънцесияние. Виждал съм в мрачни изпитания - свети, Бог е вътре, Учителят е вътре, това е важното! Затова Нищото е важно, Боре! Свети, и трудността, атаките - заканват се. По принцип колкото повече се заканват, означава, че са по-слаби. По-опасни са мълчаливите хора, но и там ги хващаш с Нищото. Както и да е.

Както бяхте казали и че: В окото на бурята е покоят. Но всички тези заплахи, а на злото и така нататък, те всъщност нали са една скрита форма на чест към тебе.
Мобилизира те, да оказана ти е чест. В бурята, учениците на Христос се смущават. Той е в Нищото, той си спи, даже спи, нали, защото интересна е Тайната на бурята. Някой път може да се спрем тука се сещам. Вятърът може да стане убиец при голямата скорост. Духовете в него, когато са много, може да, може и да те милва. Въздухът в него е пълен със същества, и когато се задвижат тези същества и сили, и вятърът може да направи всичко. И може, има един случай, един тайфун вдига един човек на 150 километра, го изпраща, и го пуска на земята - без нараняване. Каквото реши вятъра, големи тайни има вятъра, но друга тема, но когато дишаш дълбоко, увеличаваш Духа си и огъня си - това е красивото на. Така. Денят може да не е добър, казва Дзен, но ти бъди лек. Ако имаш чайник, с който да си направиш чая, това е много Велико нещо в живота. Това е Царството Божие и Изначалната Чиста Земя. Забележи, един чай, едно кафе! Тази Простота в Дзен, е гласът на Свещеното начало. Завещанието на един Дзен Учител било: "Оставям ви въздуха и цветята!" Наследство! В малките неща са скрити много фини Истини. Звукът на тишината, е Покой от злато. В несъгласието казва Дзен: "Намери хармонията!" Тя е там. Там е и Нищото. Дзен казва: "Само Чистотата създава Любов." Дзен е сприятеляване със себе си. Дзен е Простотата, която е над знанието, над ума. В Дзен, доброто е много тихо и фино действие. Дзен казва: "Това, което възприемаш, става твоя свят. Каквото и да ти внушават, какво възприемаш ти? Помня един от държавна сигурност: Как искам да те ударя! Аз му казвам: Мир! Ей така! И той се чуди! Единия, един от полицаите там в едно, в един участък: Ще те вкараме от затвора. Сега,  щях да му, ако бях по: Ще има ли удобства в затвора, телевизия, ще имам ли книги на Учителя? Или какъв затвор., аз,  въобще, ти нищо не решаваш! Бог и Учителят! Аз слушам Бог и Учителят, но щях да си направя шега. Но, тогава така мина, че просто не го изслушах, защото те не са мярка. Мярката е Нищото, и какво ще ми каже Бог и Учителя. И това е още от детска възраст някъде 9-10 години нататък. Дзен е чист, благороден, не парадира с духовност и ритуали. Дзен казва, че:  Понякога съдбата зависи само от един миг. Дзен казва: "Покори се на покоят. Той е приятел от Безкраят." В Дзен, чудото е простотата на обикновените неща. Дзен търси в простотата - Сърцето на нещата. Дзен не е в писанията, а в Тихото Изворче отвътре. Дзен обича малките неизразими мигове. Дзен не осъжда съдбата си, защото знае, че тя е от Безкрая. Дзен е глас на Душата, глас на птицата в нас. Дзен това е да дадеш най-финото от себе си на другия.

Истинското, Истинският Дзен, дарява Чисто Сърце. Водачът в Дзен не е писания, а Чистото Сърце. Дзен казва: "Чистите думи танцуват в Сърцето ни!" Ако говориш чисто, съзнанието ти тече спокойно. Най-съкровената цел е, събуждането на Истинската природа. Докосни Пустотата и ще видиш милиони цветя. Дзен е изпълнен с радост, само от едно просто нещо. Забележи! Че има утринен въздух! Това е толкова Дълбоко нещо, че всичките богатства на света, съкровища - има утринен въздух! Дзен казва: "Целият ден е пълен с радост, само от едно направено кафе. Това е миг от пустотата, миг от Безкрая." В Дзен, денят ти може да бъде много красив, и то само от една постъпка. Например, да си подредиш обувките. Забележи, къде пипа Дзен, каква будност! Ако ти е студено, позволи на студа да убие себе си - тоест независимост. И това съм го упражнявал навремето. В голям студ, топло ми е, защото идеята за Учителя. Един път чаках на за един рейс около един час в голям студ. Хората зъзнеха. Аз бях в топлината, не мога да го обясня. Бях, защото то е вътрешно състояние, нали? Студът пак работи, нали. Не бъди нито жив, казва Дзен, нито мъртъв. Бъди пробуден и Осъзнат. Ако не можете да намерите Истината точно там, където сте, с този човек, с тези събития, къде другаде очаквате да я намерите? Безкраят ти е дал това. Щом си пробуден и осъзнат в Дзен, всичко, с което се занимаваш, е все успех, защото Осъзнатият действа чисто. За да виждаш ясно в Дзен, ти нямаш нужда от църква и джамия, а от пробуденост и Осъзнаване. И на накрая, да.

Очите на Любовта ли виждат всъщност тази яснота и простота в Дзен?
Ако са Очите на Любовта, ако не са смесени с ума, ако са Очите на Нищото, ако са Очите на Бога и на Учителя и тази от много  години, между другото, скоро една книга подготвяме - Очите на Учителя, мистична поезия е събрана от една така скъпа Душа, която е има усет - бургазлийката. Както и да е, много особена тя, и вижда тънко, и тя направи нещо много, какво виждат Очите на Учителя. И когато искаме Той да гледа с нас, защото нашите очи са бедни. В Дзен, светостта и греха са без значение. В Дзен е важна Пустотата, Безкраят, Осъзнатостта. Само Безкрая излъчва Чисто Сияние. Глупаво е да заместваш някакъв светец с Безкраят, празник на светец - и отстраняваш Безкрая. В Дзен, пробудеността и Осъзнатостта са еликсирът на живота. Те вкусват част от Дълбините на Истинското разбиране. Обетованата Земя е тук, но къде е твоята Осъзнатост? Това беше, Боре.

Всички тези слова, които споделихте за Дзен, всъщност ни напомнят, че трябва да насочваме вниманието си, погледа, да виждаме Същността. Обаче...
В Дзен няма обаче - просто вижда!

Когато очите са затворени обаче....
Ако са затворени и отворени в Нищото - всичко е правилно. Ако са затворени и отворени в тебе, в твоето аз, докато има аз, даже и висшето аз е пречка за Нищото. То вижда донякъде, но няма чиста Божественост и Осъзнатост. Означава - изпуснала е! Изпускаш! Ако Христос на Голгота беше казал: "Само моята воля!" Умира! Хем Висш Аз - само неговата. А в неговата в Бога е Абсолютът. Той е, че той говори в Апокрифите за ПраОтеца, не за Бога.

Имах предвид, че едни от най-красивите снимки на Учителя са, когато той е със затворени очи, и те предават една Дълбина, която буквално е бездънна и това, че Дзен ни призовава да виждаме смисъла във всичко, но все пак и във външния свят и във вътрешния, но затворените очи не ни ли зоват на нещо по-дълбоко?
Значи, при Учителя и отворените очи са на място и затворените, но затворените са Боре, малко по-дълбоки, понеже отворените все още може нещо да ти повлияе от вселената, някакво перде, някакъв шум, нали, нещичко, нещо така да видиш. При затворените очи изключваш вселената и навлизаш в Нищото и в дълбините, но трябва да имаш позволение за Уединение, защото много хора навлизат навътре, но егото ги спира и те донякъде. И всъщност те нямат реално Уединение. У Единият! Дума е много силна, нали, няма нищо общо със самотата, нали. Това е да влезеш в Единния, и Той да ти е позволил. Но, Учителят и с отворени очи влиза в Единния, защото очите му са.

Дойде ми така мисълта. Даже като, понякога, ако по правилен начин си затвориш очите, и дълбоко потънеш навътре, може да видиш отворените очи на Учителя.
Да, много неща може да видиш и свързано е с дълбокото дишане, и там влизаш още по-дълбоко в Същността му. Много е важно дълбокото дишане. Голяма наука.

Благодаря ви за споделените Слова!...
Да и аз.