Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Над 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.
Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни Учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни Учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко Учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.
Важен принцип в делото на Елеазар Хараш е този, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за духовното развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че Пътя се извървява самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.
„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това Учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“
- Главното ударение на това Учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
- Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
- Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
- В това Учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
- Мъдростта е всеобща.
- Това е Учение за чистия Път към Бога.
„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."
Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петко Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава Тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.
Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.
„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен Център."
Нашият път е дълбоко навътре. Още от преди години знаех, че този свят…, даже от 9-10 годишен - не е моят свят. Другият свят - той е друго ограничение. Трябва да търсиш, защото истинският свят е нещо друго. По-късно разбрах…, обаче трябва да си много предан на Бога…, че Бог ни спасява и от този и от онзи свят, и че само Бог е Храм. Няма къде да ходиш. Бог ти позволява да Го преживееш в Нищото, когато Го търсиш усърдно. И там Го преживяваш в Скритата Истина.
Живея заради Бога и заради душите, и наистина срещнах много красиви души в този свят. Заради една душа си струва - тя много трудно се сътворява, коства на Бога много! Нещо голямо е душата!...Но говорим за скромни души, смирени и изключителни, предани, търсещи и т.н. Не са за обяснение, но много пъти съм видял душата в дълбокия смисъл…, трудно е да говориш там. То там и не може много да се говори…, но…Бог разкрива.
Вдъхновения от Елеазар Хараш:
Любовта не е създадена от Бога. Някога тя е била създадена от Абсолюта - вселена в Бога. Била е Сияние без Дух. Тогава е била Сияние и нямала е Име. Чак след време се нарича Любов.
*
Любовта е могъщо чувство на Бога. То не е твое чувство.
*
Любовта е първичната енергия на Сърцето, затова Сърцето търси Любовта.
*
В истинската Любов, Бог ти дава нещо от собственото си Сърце. Но това е за избраните…
*
В любовта към Бога се съдържат всичките 10 божий заповеди. Имаш ли любов към Бога - заповедите си отиват.
*
Очите на Любовта са вратата към друга вселена. Любящите души разговарят чрез излъчвания. Така е особено във висшите светове...
*
Любовта към Бога създава: смирение, покой, търпение, дисциплина. Мъдростта идва по-късно.
*
Любовта дава душа, Мъдростта дава Дух. Душата вижда, когато е в любовта, а не в петте чувства.
*
Любовта те променя, защото прониква най-надълбоко и затова тя те води в друг път.
*
Любовта води към дълбините на най-великия опит - това е мистичният опит, не религиозният. Мистичният, защото тя е общение с Бога.
Любовта - това е вибриращият Бог.
*
Погледни Христос и неговата Любов към Бога. Тя е тотална. Тя не е донякъде. Имало е такива жреци в Египет - 100% жрец - мислят постоянно за Бога.
*
Христос е възкръснал не защото е вярващ, а защото е Любов и Истина. Вярващите - тези, които вярват без Любов и Истина, ще има да чакат.
Бог и Христос ще поразят вярващите, които не са Любов и Истина.
*
Само Бог в нас е Жив - ние не сме живи!
Животът е Негов!
*
Когато възприемеш Христос правилно, ставаш Любов и никога не ставаш религия.
Никакви ритуали! Ставаш Любов - мярката!
*
Всяко Чисто и Съвършено Слово е Син! Чистото Слово винаги ще бъде Син на Бога, защото излиза от Сърцето на Бога. То е неразделно! А нечистото слово - винаги ще бъде антихрист.
Християнството е в религията, а Христос е в Любовта и в Бога. Стани Христос, а не християнин!
Христос това е Чистото Съзнание.
*
Когато някой те обича Истинно, това е Бог, който Действа пряко към твоето Сърце.
*
Истинската Любов е пречистващ път към Бога. В Дълбокият Смисъл, Истинската Любов е енергия без форма. Това означава, че тук Бог Дарява на човека нещо от Себе Си, заради многото усилия на човека да го търси.
*
Бог въоръжава с Любов, този когото иска да съхрани.
Без Истинска Любов нямаш Път навътре. Така ставаш външен и неосъзнат и изгубваш пътя си. Без пречистено Сърце и Истинска Любов, питам например, какви практики ще правиш?
*
Само Любовта преобразява и живота и смъртта, защото е родена преди тях. Бог е Любов, а не живот или смърт! Затова Любовта е по-скъпа от живота!
*
Учението си е Учение, то е хубаво нещо, но твоята цел е да станеш Любов. Това, на което трябва да се отдадеш, е същността на Учението. Главната енергия трябва да се отдаде за главни неща. Главна енергия означава над 70% от енергията си.
*
Основата на Учението, знаете от Учителя, това е Любовта, Мъдростта и Истината – тези три неща ще осмислят всичко друго. Тогава ще имаш мярка кое е добро и кое не, ще знаеш кога си справедлив и кога не.
*
Духът в човека, това е вътрешната реалност и реалността на всички Учители. За да бъде господар на своята съдба, човекът трябва да познае своя дух, своята скрита вътрешна Реалност.
*
Душата е създадена от Бога, Духът е създаден от Абсолюта. Растения и животни са създадени от боговете. Затова Учителят казва, че в човешкия Дух има Тайна, която е по-дълбока от Бога.
*
Чрез принципа на Любовта Духът Се съединява с елементите на живота. Словото – това е Духът в човека, това е Принципът – самият Бог.
*
Преди всичко, Бога е въпрос на Любов и на Смиреномъдрие. И чак тогава Той става в човека Истинска Вяра, която произхожда от Любовта и от Душата, не от ума - не е умствена. И чак тогава Той става Истинно Знание - Дълбинно Знание. Но след като човекът е извървял пътя на Любовта.
*
Бог е по-дълбок от Реалността. Бог е Единственият, който може да създаде Истинския човек. Бог е влюбен в смирения човек. За Бог трябва да имаш доверие и дълбинен усет, а не вяра.
*
Срещата с Бога на кладата е несравнима с нищо в света и с нищо в живота. Тази среща надминава и света, и живота като идея, защото човешкият Дух е нещо повече от живота.
*
Мистиката е велико познание за Единството и целостта на живота. За мистика изучаването тайната на живота е нещо повече от всички религии и няма по-важно от това изучаване.
*
Разбирането на живота е път към посвещението в любовта. А знае се, че посвещението в любовта е безсмъртие. Любовта е тясно свързана с учението за свободата. Но учението за свободата е най-дълбоката окултна бездна. Точно затова трябва да имаш истинско разбиране за живота. Това означава, че само будност никога не е достатъчна. Най-трудното нещо за човека е да се справи със свободата си. Това е така, защото силата и величието на свободата е в това, че тя не посочва път и методи; тя те оставя сам да си ги намериш. Това означава доверие от най-висш порядък. Това означава, че трябва сам да станеш творец и сам да носиш своята отговорност.
*
Да постигнеш свободата, означава да разрешиш въпросите на живота си. Да постигнеш свободата, означава да постигнеш Духа на Истината. Свободата е един от най-великите закони на Истината. Свободата е най- голямото богатство, защото чрез свободата Духът влиза във Вечността.
*
За този, който иска свобода, има само един път - това е Пътят на Истината. Истината - това значи да виждаш духовно. Който е започнал да мисли по законите на Истината, той вече не може да бъде пленник, но свободата не дава безопасност. Тя налага най-голямата отговорност. В нея са скрити най-големите изисквания на живота. Тя изисква диамантена воля.
*
Свобода означава да си наложиш сам - вътрешна дисциплина, доброволно ограничаване. Всеки човек има задача да осмисли своята свобода. Например от тебе зависи дали да има зло, или да няма зло. Да избереш твърдо Истината – това е началото на Свободата, истинската Свобода.
*
Степента на Истината определя степента на свободата
Там, където има Дух има и свобода. За да си свободен, Истината трябва да е постоянно в тебе.
*
Духът на Истината идва при пълното доверие като дар.
*
Създателят ни е дал Свобода, за да правим нещата с Любов
Любовта няма минало и бъдеще – тя е всякога тук, в сърцето ни, и всякога свети. Любовта е в тебе от Древни времена и никога не трябва да я губиш. Ако Любовта е в тебе, всеки миг ще идва при тебе като изгрев.
*
Ако не познаеш Бога в ограниченията,
никога не можеш да влезеш в Свободата.
“Който има уши да слуша” (Матей13:9) – това е обръщение към ухото, защото според Окултната наука ухото е врата към изключителни светове, символ на разбирането. Това означава да съумееш да чуеш Гласа на Живота.
*
Христос показа, че само чрез Любовта към Бога можеш да се домогнеш до Тайната на Живота. Затова тази заповед - Любов към Бога, е Върховната Заповед.
*
В Тайната на живота има само една Велика Любов, която ни обхваща. Любовта има съвършенство в сърцето си.
*
Еликсирът на живота съществува в твоето собствено, мистично Сърце. Вглеждайки се в него, ти можеш да съзреш Тайната на всички същества.
*
Мистикът е същество, което е извън себе си, той влиза и излиза от себе си, той е свободен. Знае как да влиза, знае как да излиза от себе си, както обикновеният човек влиза в къщата си и излиза от нея. Мистикът излиза от тялото си и влиза свободно.
*
Мистиката е извън науката и религията. Тя е скритото в нещата, тя е ароматът. Даже ние в едно цвете не можем да видим аромата, не можем да уловим Тайната, скрита в този аромат, есенцията; пчелата не стига дето го вижда, ами и го вади. Пчелите се упояват от мистиката на цветето, защото те разбират Живота като Жертва и като Мистика.
*
Мистиката, това е да преживееш тайната на собствената си дълбочина. Който е преживял собствената си дълбочина, се завръща в Бога.
*
Самадхи не е нищо друго освен влизане в Универсалното вътрешно поле на Духа. Светът се е излъчил навън именно от тази Универсалност, а Самадхи е просто завръщането обратно. Тази Универсалност е от Бога или скритата основа на живота.
*
Той е Неведом в Неведомото, Мистериозен в Мистериозното, Прескрит в Скритостта. Трябва да минеш отвъд Вглъбяването, за да Го откриеш. Трябва да изчезнеш във Вглъбяването.
*
Интересното е, че дори когато Самадхи се случи, нищо не се изменя. Случва се само Завръщане в Древното Естество. Но все пак има едно нещо, което се изменя – това е придобиването на Чистата Яснота. Ние я наричаме “Различаването”. Това е Различаването на Реалността от всичко друго. Това е Различаването на Божията Воля от другите неща. Посвещението дава чисто и дълбоко Осъзнаване на Бога навсякъде.
*
Никой няма право да пита как може да намери Реалността, Реалността на нещата. Защото който искрено търси тази Реалност, той никога не пита как и къде да я намери. Тя го намира. Тази Реалност сама го намира.
*
Нищото е по-реално от човека, защото човекът изчезва, търпи много промени, а Нищото е абсолютно и вечно. Именно в него се намира великата Пълнота на живота. Макар че тази дума плаши много хора, тя е Великата Реалност.
*
Наистина, когато навлезеш в сферата на Нищото, ти не можеш вече да търсиш смисъла на живота, защото вече си в Абсолютната Реалност. Това означава, че смисълът на живота се търси само тогава, когато си извън Реалността. А когато си в Реалността, ти изживяваш Бога и тогава е напълно безсмислено да търсиш нещо друго.
*
Когато очите са пълни със знания и вярвания, те изгубват способността да виждат Реалността, защото те са препълнени и в тях няма място за реалността. Това означава, че Великата Реалност не е знание. Колкото повече знания има човек, толкова повече се отдалечава от Реалността. Тайната на Небитието не е свързана, не е сродна със знанието.
*
Реалността и Истината се случват в осъзнатата жертва. Там егото умира напълно, не донякъде – напълно.
*
Имаш ли Любов, т.е. Бог в себе си, тогава и самият Бог ще те види, защото Любовта е Негова, защото Любовта вижда себе си. Той е реалността, а библията е само малък откъс, отломък, пътечка…
*
За да отидеш при Бога, трябва да си Го образувал в себе си; за да отидеш в реалността, трябва да си я образувал в себе си – това е древното правило, древното изискване.
*
Битието това е външната реалност. Небитието е вътрешната Реалност. Докато Абсолюта е Нищото, извън тези две граници. Той не е нито външна реалност, нито вътрешна.
*
Абсолюта се е излъчил надолу и е създал Бога. Затова Учителят казва, че има Същество което е над Бога. Това е Абсолюта. Абсолюта означава - Абсолютното Нищо. Понеже е толкова недостъпен, че никой не може да го разбере, никой не може да го познае, нито имена, нищо,няма врата към Него, казва Учителя, няма никаква врата към Него. Не може да го търсиш и да го намериш, не може да се молиш и да го намериш. Той превъзхожда всичко. Затова Той е излъчил от Себе Си Бога, дал Mу е безпределност, но Той самият, Нищото, надминава всякаква безпределност. Но Той е създал Бога като идея за да бъде човек обожествен и да намери себе си, да познае себе си, своята собствена Божественост. Това е в същност целта.
*
24-те Старци са били дарени с изключителната среща: не с Бога, а среща с Абсолюта – това е разликата. Старците са Тайнства преди Духа. Старците са самата Свобода. Старците са Същества Неизмерими, те имат свойствата на Мистерията. Старците не са родени от Тайната на живота, а от Мистерията на Бездната. Старците да Древни Слънца. Старците подават Свещена Ръка на тези, които твърдо са избрали Съкровеното и Мистичният Път.
*
Тези 24 Велики Невидими са 24 вида Пустота - Безпределност, но и 24 вида Различна Съкровена Мъдрост - различна Красота. Тези 24 Тайни Същности се отразяват в Плерома на хората - подготвените, в Пречистият Духовен Свят.
*
Акаша е част от Абсолюта, но Той я превъзхожда. Никой не може да открие Абсолюта в Акаша, защото, Той е скрит зад нея.
*
Любовта е създадена преди Акаша от Абсолюта и когато е била създадена Акаша, Любовта се е разляла във всички светове и първата заповед, дошла по-късно е била: Люби своята безпределност.
*
Истинската Любов е Божествена обмяна с Бога, а Мистериозната Любов е Несподелима споделимост с Абсолюта. Тук Нищото те докосва. Чрез величието на Любовта се докосваме до Абсолюта, Древния без да Го познаем.
*
Чистото Сърце е Пътят към Мистичната Сърцевина на Абсолюта. Смирението на сърцето подготвя изчезването в Мистичната Сърцевина на Абсолюта.
*
Великият Път е един – завръщане в Абсолюта. Който търси Любовта, търси Бог. Който търси Истината, търси Абсолюта и собствената си Сърцевина.
*
Дълбокото осъзнаване на Нищото е най-важния въпрос на живота. И осъзнаеш ли го, ти се преизпълваш и ставаш цялостен. Няма отчаяние тука. Нищото е великата пълнота и преизпълненост.
*
Да станеш осъзнато Нищо, това е най-великото освобождение. Нищото е трептяща Бездна, трептяща Безкрайност - изворът на всяко съществуване.
*
Когато Нищото е разбрано, осмислено, то е освобождение, то те завръща в Целостта.
*
Бог е излъчен от Върховното Нищо, като Негово подобие - подобие на Нищото. Абсолютът е Неведом, над всичко вътрешно и външно. Бог е роден вътрешно, а Христос е привидно отвън, но също е нещо вътрешно.
*
Абсолютът съществува отвъд Реалността, Той е Свръхреален и немислим. Тази Велика и Свръхреална Мистерия, е родила реалността, а от реалността е слязло сътворението, ограничението. Прасъществото е създало Любовта, но я превъзхожда. Тази Любов не е създадена, за да бъде разбрана. Тя е велико превъзходство над живота и смъртта, над света и вселената. В Бога можеш да видиш смисъла, но в Абсолюта, Той е отвъд смисъла, отвъд история и предания, отвъд Слово.
*
Тот казва: Имало е Древност, когато Бог го е нямало, само Абсолютът и Неговата Бездънна Мистерия. Този Абсолют, който е Върховното Нищо, съдържа в Себе си и Безкраят и Мистерията - нашият истински Дом, Абсолютната родина.
*
Между Бог и Абсолюта има пълно Единство, просто Той е в ограничен вид. А между Бог и Христос има Божествено Единство. Абсолютът е Мистична Самороденост, скрито Самобитие в Себе си - Тайна Самосъздаденост. При Абсолюта, общуването е чисто сливане, без глас, докато при Бог има вътрешен глас.
*
Нищото това е Единствената Чиста и Върховна Реалност. Мъдрите търсят Нищото, за да преодолеят живота и смъртта, и за това те търсят Мистерията и така се съединяват с Нищото, което е Свободата.
“Блажени нищите духом - тяхно е Царството.” (Матей 5:3)
*
Бог живее заедно най-вече със смирените духом.
Когато ти си Нищо, ти ставаш Всичко. Когато ти си Нищо, Бог излива Своята Пълнота в тебе. Той излива Нищото и това е Тайната на Живота. И това е Царството Божие. Нищото е Царството Божие.
*
Любовта в най-висшия смисъл е Истина, а Истина в която няма Любов.... те са така слети, във високото ниво, че са неделими, защото няма как Любовта да е без Истина, и няма как Истината да е без Любов, след като те образуват Ядро.
*
Любовта е скрита в самадхи, т.е. в храма на Истината.
*
Любовта е сърцевината на всяко Учение. Само Любовта може да погълне старото съзнание. Само Любовта може да твори Ново съзнание. Само Любовта превръща старите неща в нови, само тя може да ги преобразява. Любовта е Диханието на Живота.
*
Силата на всяко Учение и на всяко същество е скрита в Живия Спомен, който е свързан със Зората на Живота, в Спомена за Древните Старци. Те бяха 24-те Лъча на Безначалната Любов. И могат да бъдат познати само чрез Диханието на Любовта.
*
През всички векове на историята е имало само една култура. Това е Слънчевата култура на Белите Братя. Тази Слънчева култура се изразява като едно постоянно вдъхновение и като една нетленна радост в душите на всички, които са я възприемали. Тази Висша духовна култура винаги е присъствала на земята и сега е отново тук. Тя ще бъде и Светлината на бъдещето.
*
Учителят ни учи на новото съзнание - живата връзка с Бога. Тя ще образува стихийно съединение.
*
Ученик означава способността да учиш, да възприемаш правилно, да различаваш.
*
Учението е малкото благо на ученика, Любовта е голямото. И когато ученикът придобие Любовта, тогава Учителят ще слезе върху него като Истина, или като Святия Дух на Вечността.
*
Кой е Учителят, кой е Христос? Това са въпроси на невидимия свят. Онзи, Който говори през вековете, е Един и във всички времена Той е Един, но образите Му са различни. Христос казва: “Както ме е Отец научил, така говоря.” (Йоан 8:28)
*
Учениците всякога търсят Учителя, при все че Учителят е близък и непознаваем. Учителят е Същество Океан. Учителят е Океан от Неизвестност.
*
Да ме разбереш, казва Учителят, значи да влезеш в Бога. Тогава вече ще знаеш кой е Учителят, защото чрез Бог и чрез Единството.
*
Ако трябва да кажем кой е Учителят, трябва да изредя всички Учители, списъкът е много дълъг; после трябва да изредя стотици Мъдреци, наистина стотици; после трябва да изредя стотици Мистици. Всички те са преводи на Реалността, без изключение, преводи на една вечна религия. И по най-прост начин казано, най-естествен:
Това е религията на Любовта.
*
Всички Учители разполагат с висши окултни сили, защото са Учители на Любовта.
*
Любовта не е религия, а същност на Бога. Мъдростта идва от Любовта, а не от книгите. Книгите са отражение, външен метод. Любовта е родена преди света, ето защо тя превъзхожда всичко.
*
Когато хората познаят тази дълбока Любов и мъдрост на Словото, ще дойде и космическото християнство, защото Христос се намира във вътрешния живот на Словото.
*
Всички Учители са Дълбока Любов. Тази дълбока Любов е, която ни свързва с всички могъщи и разумни същества във вселената.
*
Без Любов, няма реално, вътрешно разбиране на нещата. Само Любовта може да запълни, дори и Безкраят. Ако Любовта липсва в Безкрая, нещо щеше да липсваше в Безкрая. Само Любовта може да изпълни тайната на Тишината. Дори и тишината може да бъде бедна без Любовта, толкова е дълбока Любовта, така дълбоко е произлязла от сърцето на Абсолюта!
*
Само Любовта има очи за Бога, защото Любовта е най-висшето съзнание в човека. Любовта е най-висшето съзнание. Това означава най-висшето око. Любовта е във велико Единство с Бога и затова тя вижда чрез Бога, чрез Неговите очи, т.е. чрез силата на Единството. Така вижда тя. Любовта има очите на Единството.
*
Днес се ражда Потайно Ново Съзнание, паралелно между хората, между Ученията, традициите се разбиват. Всичко се обновява, защото Посветените носят в себе си Тайната на Нищото, с което Обновяват всичко.
*
В миналото е имало определени Учители, чиито Слово е било подходящо за дадената епоха. Но днес става среща на всички Истински Учения, защото всички клони са от едно Дърво, за да може всеки да намери онзи Път.., онази Светлина през вековете, която го е докоснала тогава. И сега, чрез Нея да запали Пътят си към Бога. И всичко това да е родено от неговата Свобода!
*
Всички Учения и Учители се срещат днес във велико Единство. Защото всички реки текат към Морето.
*
Да търсиш Учителя, означава, да търсиш най-дълбоката Истина, това е нещо много по-дълбоко от всяко Учение.
*
В Дълбокото тече Мистерията. Нищото е ключът към Дълбокото.
Дълбокото се случва в Незнайното.
*
Има само Един Бог и това е Висшата Реалност.
*
Божествеността в човека е тази, която постига Бога и Неговата Безпределност.
*
Който е придобил своето Чисто Съзнание - Свръхчисто, е свободен. Когато имаш такова Чисто Съзнание, възниква Безкраят
*
Древният Дух ни докосва като чисто съзнание. Тайната ни докосва като чисто съзнание. Любовта ни докосва като чисто съзнание. Чистото съзнание е син и дъщеря на Безпределността.
*
Само Съкровеното може да бъде погълнато от своя Източник. Съкровеното – това е самата Любов.
*
В Любовта е скрит Древният Съкровен Смисъл. Който има тази Истинна Любов, открива Смисъла, а другите само го търсят.
*
Любовта е едновременно и Съкровеното, и Пътят към него. Най-важното нещо за човека е да се научи да живее в Любовта.
*
Познай себе си, защото ти си велика Безпределност.
*
Мисли правилно, завърни се в Центъра, стани Същностен.
*
Завърни се в Мистерията - Царството Божие.
АУМ