Ехнатон (Аменхотеп IV) е Велик Учител на Древен Египет, десетият фараон на XVIII-та династия. Първи въвежда идеята за единобожието:  Един Бог, Една Любов - Свято Единство. 

Основава Школа на Мистериите в Египет, където учениците били посвещавани само по Законите и Правилата на Бога. По-късно някои от тях основават Школата на есеите. 

Елеазар Хараш казва за Ехнатон: “Kогато се е явил в Египет, казал: Няма нужда от храмове, няма нужда от жреци. Бог е вътре в човека, Нетерът е вътре, търсете Го навътре. Проповядвал е за Слънчевия Бог, и че всеки сам трябва да намери Слънцето в себе си.” 

Непоколебимата увереност и мащабна реформа, която Ехнатон реализира, става причина за напрежение и конфликти с традиционното жреческо съсловие, което губело влияние и благосъстояние. След заминаването му от този свят през 1336 г.пр.н.е., започнало разрушаване на всички негови храмове и Слова, а реформите му бързо са отменени и старата жреческа традиция била възстановена. 

По един странен начин обаче, въпреки разрушените храмове, йероглифи и папируси с Негово Слово, Ехнатон остава ясно разпознаваем и до днес, защото именно негова жена е прекрасната Нефертити, чието име в превод означава: “Идващата красота”. Имат шест дъщери, но след раждането на последната, Нефертити изчезва от публичния живот, и се предполага, че може би е починала или е отшумяла в монашески живот. След това Ехнатон има син - Тутанкамон, който е от принцеса Кия, факт потвърден през последните години на изследвания, на база съвпадение на ДНК.

Ехнатон е автор на писанието “Теб Аз дарувам”, оцеляло преди опожаряването на Александрийската библиотека, тъй като е било пренесено тайно от посветени в Тибет и достигнало обратно до нас след изпълнена със странности британска експедиция до Китай през XVII-и век.

 

Вдъхновения от Ехнатон (Аменхотеп IV):

Бди вечно над своята Чистота. 

*

Моят Път, е и твой Път.

*

Знай, че има само един Бог - Творец, Създател и Управител на света - Всемогъщ, Вечен и Непостижим.

*

Слънцето не е Бог, а само Неговото най-благородно изображение. Възхищавай се от него като на създание, инструмент на Бога, но не му се покланяй!

*

Само на Единния, Най-Висшия, Премъдрия и Благотворящия - само на Него - Единния подобава поклонение, обожание, благодарност…

*

Кой с ръката си е утвърдил небесата? Кой с пръстите си е предначертал пътищата на звездите? Кой е определил границите на океаните, които те не могат да пристъпят? Кой разтърсва земята и заставя народите да треперят? Кой извиква светове към живот чрез Словото на устата Си? 

*

Божието провидение е във всички Негови дела; Той управлява света и го направлява с безкрайна Мъдрост. Порядък и милост и красота се излъчва от Неговата десница.

*

По отношение на Неговото предзнание няма нищо, което да Му е неизвестно, и няма нищо случайно. Тайните на бъдещето лежат открити пред Него.

*

Мислите на Сърцето ти са открити пред Неговия поглед. Той знае твоите решения, преди да са се зародили.

*

Когато вдигнем очите си към небесата, виждаме там сиянието на Неговата Слава! Когато ги снемем долу към земята - и тя е пълна с Неговата благост; планините се радват; и долините му пеят слава; полята, реките и горите го славословят.

*

А ти, о човече! Ти си награден с особени милости, и твоето положение е възвишено в сравнение с другите творения. Той те надари с разум, за да можеш да запазиш своето превъзходство. Той ти даде Дарът на Словото, за да можеш да се усъвършенстваш в общение със себеподобните.

*

Той снабди твоя ум със силата на размисъла, за да бъдеш способен и да се осъзнаеш…и да се преклониш пред Неговото неподражаемо Съвършенство.

*

Размишлявай в мълчание върху чудесата на Неговата Любов - да се изпълни Сърцето ти с благодарност и признателност; да се излеят от устата ти потоци на хвалебствия и възторзи. 

Нека постъпките на живота ти покажат твоята любов към Неговите закони.

*

Очите Му проникват в тайните на всяко Сърце, и те остават в паметта му завинаги.

*

О, ти, който си влюбен в красотата на Истината, и който си утвърдил своето Сърце в простотата на нейните очарования, бъди верен и не ѝ изменяй. Постоянството на твоята добродетел ще се увенчае с чест.

*

В Тишината обитава Мир, Безопасност и Задоволство. Тя е радостна, но не весела; тя е сериозна, но не сурова; тя гледа на веселието и на скръбта в живота с еднакви и верни очи.

*

Бъди всякога готов да простиш, отколкото да отвърнеш на обидата. Онзи, който чака възможност за отмъщение, се намира в засада срещу себе си.

*

Както розата по своята природа разнася аромат, така и сърцето на милосърдния човек създава добри дела.

*

В отношенията си с хората бъди безпристрастен, справедлив, постъпвай с тях така, както би желал те да постъпват с тебе.

*

Защо е вложено съзнание в теб и откъде то е произлязло в теб? Не е плътта, която мисли, нито костите са, които разсъждават. Лъвът не знае, че червеите ще го изядат; бикът не съзнава, че го отхранват за клане.

*

Нещо, което не прилича на това, което ти виждаш, е прибавено на теб. Нещо по-високо от това, което възприемат твоите чувства, оживява прахът, от който ти си сътворен.

*

Твоето тяло си остава само една материя, след като това Нещо отлети. Затова То не е част от тялото. То не е материално, затова е вечно; То е свободно да действува, затова е отговорно за делата си.

*

Бог те е създал със Своето собствено дихание. Той ти е дал Същността на твоето съзнание.

*

Каквото е здравето за тялото, това е честността за Душата. Че ти имаш Душа, това е най-определеното от всички човешки знания, най-ясната от всички истини. Бъди смирен по дух и бъди благодарен за това. Не търси да я уловиш с чувствата си, но се старай да се съобщаваш с нея.

*

Размисълът, разбирането, разсъждението, желанията - не наричай Душа. Те са нейна дейност, но не са Същността ѝ.

*

Не прави ли Слънцето глината да се втвърди, а восъкът да се смекчи? Както едно и също Слънце произвежда тези две противоположни действия, така също и една Душа иска противоположности. 

*

Тя е безсмъртна, тя е неизменна и тя е една във всичко. Здравето проявява красотата ѝ, а опитът я украсява с цвета на Мъдростта. И ще живее тя след теб. Не мисли, че тя се е родила с теб.., че е била създадена за твоята плът и е сформирана с твоя ум.

*

Целта на нейните търсения е Истината. Средствата ѝ да намери Истината са разсъдъка и опита.

*

Благородната смърт е по-добра от лошия живот. Старай се затова да живееш толкова, колкото ти е предопределено, а не толкова, колкото ти можеш. А тъй като животът ти е по-полезен за другите, отколкото твоята смърт, то твой дълг е да го пазиш.

*

Бъди честен тук и ще бъдеш мъдър в бъдещия живот.

*

Не се оплаквай от несгодите на човешкото състояние, а по-добре смей се над човешката безразсъдност. 

*

Не може Сърцето на човека едновременно да бъде заето с много неща. Онзи, който е утвърдил Душата си във външното, губи истинското и той тича подир сапунени мехури, които се пукат.

*

Хубавите неща престават да бъдат хубави от нашата злоупотреба с тях. Бъди благоразумен в удоволствията и те за дълго ще останат в твое обладание.

*

Съедини уважението с възхищението; съедини дружбата с Любовта. 

*

Най-големите блага, дадени на човека са разсъдъкът и волята. Щастлив е онзи, който не ги употребява неправилно.

*

Бъди бърз в одобрението и бавен в осъждането. 

*

Когато правиш добро, прави го заради самото добро, а не заради това, че хората ще одобрят постъпката ти.

*

Бъди честен от любов към честността и ти ще бъдеш устойчив в нея. Колебае се само онзи, който няма основи.

*

Няма по-високо щастие за човека, от това да дарява щастие на другите.

*

Истинското благородство живее само в Душата и няма истинска чест в нищо друго, освен в добротата.

*

Колкото по-високо се изкачва Слънцето, толкова по-малка е сянката, която то хвърля. Така и доброто: колкото то е по-възвишено, толкова малко то се стреми към възхвала.

*

Утвърди Сърцето си, о човеко, в това, което е правилно и тогава узнай, че най-голямото човешко достойнство е да бъдеш неизменен!

*

Молитва - към твоя Бог, милосърдие - към твоите ближни. Нима това не е твоят пръв дълг?

*

Всичко произлиза от Бога. Неговата сила е безкрайна, Неговата Мъдрост - вечна. Той седи на своя Трон в центъра на Вселената и диханието на устата Му дава живот на света. Това е Той, човече, който те е сътворил, и твоето сегашно пребиваване на земята е закрепено с Неговите закони: силите на твоя разум са дарове на Неговата Доброта; чудесата на твоето телосложение - работа на Неговите Ръце; твоята Душа - е Неговата Душа; твоето съзнание - е Неговото Съзнание.